На 14 декември 1799 г. в Маунт Върнън, дома на

На 14 декември 1799 година в Маунт Върнън, дома на Джордж Вашингтон, е извикан доктор. Бившият президент е болен – има тресчица, болки в гърлото и затруднено дишане.

Веднага лекарят се впуска в деяние, с цел да изведе инфекцията от тялото на Вашингтон допустимо най-бързо. За тази цел, той моли за помощта на икономът и секретар на Маунт Върнън, Джордж Роулинс, който е изключително добре осведомен с известното по това време здравно лекуване, известно като кръвопускане.

И тъкмо това направи Роулинс.

През идващите 10 часа от тялото на Вашингтон са отстранени не по-малко от 3,75 литра кръв на дози, вариращи от 300 до 500 мл. едновременно. За информация, в средностатистическия човек се съдържат сред 4,7 и 5,5 литра кръв. Това значи, че повече от половината от цялата кръв в тялото на Вашингтон е била отстранена в полза на здравето му.

Може да наподобява нездравословно да се лишава по този начин от тялото ни точно това, което ни дава живот, с цел да се излекуваме, само че лекарите ползват тази процедура още от 5 век прочие н. е.

Кръвопускането за първи път се загатва в антична Гърция, в писанията на античните лекари. Повечето от тях, като Еразистрат, Хипократ и Херофил, считат, че повода за редица болести може да се открие в кръвта – в последна сметка кръвта циркулира в цялото тяло и е източник на живот. Според тази доктрина те също по този начин имат вяра, че заболяванията могат да се лекуват посредством извършения, изпотяване, повръщане и, несъмнено, кръвопускане. В последна сметка кръвопускането се оказва най-надеждният лек.

По-късно доктор, прочут като Гален, разпространява класическата форма на това лекуване, откакто допуска, че кръвта в действителност е статична, а не циркулира из тялото… От това съмнение той заключва, че в случай че тя се заседи прекомерно дълго на едно място, ще стартира да „ застоява “ и ще се скапе.

Той също по този начин има вяра, че кръвта е един от четирите „ хумори “, които образуват тялото, като другите са слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка. За съвършено здраве четирите хумора би трябвало да бъдат уравновесени, а с цел да са уравновесени, би трябвало да се отстрани непотребната кръв от тялото.

Теориите на Гален стават толкоз известни, че кръвопускането се трансформира в желан способ за лекуване на съвсем всички форми на заболяване. В последна сметка и други култури възприемат практиката, която продължава през Средновековието и 18 век.

Някои лекари вземат решение да трансформират малко метода на стартиране на кръв или да прибавят други детайли, с цел да бъдат в звук с религиозните и публични вярвания на своя район. Някои, да вземем за пример, съответстват рутинните кръвопускания с етапите на луната, с цел да покачат успеваемостта им.

До 19 век хуморалната система, толкоз необятно рекламирана от Гален, е отхвърлена; лекарите към този момент знаят, че кръвта циркулира в тялото, а не седи на едно място, и имат вяра, че има още неща, които поддържат хората живи, в сравнение с просто някакви четири течности. Въпреки че вярванията, които стартират практиката, към този момент не се считат за годни, кръвопускането въпреки всичко продължава да се ползва.

С течение на времето даже са основани способи за улеснението му. Най-разпространеният е флеботомията – термин, употребен и до през днешния ден за взимане на кръв, който включва евакуиране на кръв от огромни външни вени, като да вземем за пример ръката, благодарение на игла. След това има артериотомия, при която кръвта се взема извънредно от артериите, най-често от слепоочието.

Лекарите също по този начин употребявали „ скарификатор “ – малко плашещ пружинен механизъм, който се употребява върху дребните повърхностни вени на тялото. Скарификаторът съдържа голям брой стоманени остриета, които се въртят и могат да се контролират да пробиват кожата на друга дълбочина и с друга скорост.

Пиявиците се поставят върху избрани елементи на тялото и след няколко минути, от време на време часове, се отстраняват. Понякога хората провеждат многократни визити за профилактика в специфични заведения („ къщи “) с пиявици – бараки, цялостни с нечистотия, пропита с кръв и вода, където се извършват медицинските интервенции с гадинките.

Въпреки известността й, практиката на кръвопускането в последна сметка последователно стартира да изчезвва. До края на 19 век лекарите осъзнават, че е належащо време, с цел да се обнови кръвта и че човек в действителност може да загуби прекалено много от нея. Също по този начин е разкрито, че процесът в действителност може да ви направи по-податливи на зараза. Така към този момент кръвопускането се счита за по-вредно, в сравнение с потребно.

Въпреки това, и до през днешния ден има някои аспекти на медицината, които са въодушевени от кръвопускането. Флеботомията, която споменахме, към момента съществува, макар че в този момент се отнася до безвредното премахване на дребни количества кръв за даряване или с диагностични цели. Преливането на кръв и диализата също се раждат от кръвопускането.

Сега множеството болки и настинки, лекувани в миналото с кръвопускане, към този момент могат да бъдат лекувани с медикаменти без рецепта. И по-добре – представете си да отидете на доктор за главоболие и да ви кажат, че всичко, което би трябвало да извършите, е да прекарате един час с пиявици на лицето си.