На 13 януари руска ракета унищожи жилищна сграда в Днипро.

На 13 януари съветска ракета унищожи жилищна постройка в Днипро. Уби 45 жители. Войната, която Русия води в Украйна, продължава към този момент близо година.

Но в този момент Обединеното кралство, Франция и даже обичайно внимателната Германия към този момент приказват за доставяне на Украйна със западни танкове. Нещо, което изглеждаше немислимо допреди месец, когато никой от западните съдружници не желаеше да бъде първият, който да изпрати към този момент тежко оръжие на Киев, напомня в коментар за английския The Guardian Олга Чиж.

Тя изследва политическото принуждение и репресивните режими, помощник е в катедрата по политически науки в Университета в Торонто. В текста си за английската медия в този момент проучва по кое време Владивир Путин би се отказал от Украйна. И от какво зависят решенията му.

Какво се промени?

Украйна обезверено моли Запада да даде нападателни оръжия (танкове и изтребители - б.р.) още от първите дни на нашествието. Какво стимулира новата увереност на сътрудниците в този момент? Според висши чиновници на защитата в Съединени американски щати и Европейски Съюз концепцията е да се помогне на Украйна да реализира съдбоносен триумф на бойното поле, който би принудил Русия да стартира мирни договаряния.

Отговорът обаче се крие във времевата линия на войната - идея, известна измежду откривателите на възпирането като „ сянката на бъдещето “, написа Олга Чиж. Тъй като „ тридневната война “ на Путин не се случи, всяка страна трябваше да формулира дълготраен проект. След известно в началото съмнение, Западът в последна сметка възприе класическата тактика на постепенна ескалация.

Ескалирането на доставките на военна помощ - от дребни противотанкови устройства към артилерия, системи за противоракетна защита " Пейтриът " до танкове - е сигнална тактика, сходна на тази в покера, когато последователно се покачва залогът при мощни карти. Докато пресичат „ алените линии “ на Русия една след друга, Съединени американски щати и съдружниците от НАТО изпращат обръщение за своята решителност да обезпечат на Украйна поддръжката, от която се нуждае, с цел да отблъсне съветската инвазия.

Идеята е, че в случай че Русия повярва, че няма да може да реализира военните си цели, тогава най-хубавият ѝ ход би бил да понижи загубите в този момент, вместо да продължи да води война, която не може да завоюва.

Какво движи дейностите на Путин?

Олга Чиж обаче счита, че Русия не се отхвърля от войната, тъй като Путин работи при разнообразни вътрешни институционални ограничавания спрямо съперниците си на Запад. За разлика от демократичните водачи, които остават на власт, единствено в случай че завоюват поддръжката на забележителна част от жителите, оцеляването на Путин отпред на Русия се основава единствено на поддръжката на шепа доверени елити.

Повечето от тези елити разчитат на президента, с цел да стоят на върха в промишлеността или политиката в Русия. И макар че тези елити постоянно се изправят един против различен, с цел да усилят личното си въздействие, те зависят от благоразположението на Путин. Не са в позиция да се опълчват на политическите му дейности, тъй като орисите на президента и на тези елити са директно свързани.

Този институционален подтекст дава на съветския водач две значими преимущества.

Първото е обвързвано с времето. Без рестриктивните мерки на изборната конкуренция (характерна за свободния свят - б.р.), Путин може да си разреши да играе дълга игра, да изчака, до момента в който днешните подкрепящи Украйна политически водачи в Западния свят бъдат сменени от други, които биха били на друга позиция.

От позиция на Русия, нейните сегашни съперници на Запад са единствено моментни трудности по пътя към реализиране на военните ѝ цели. След две години президентът на Съединени американски щати Джо Байдън може към този момент да не е в Белия дом, с цел да подсигурява единение в поддръжката му за Украйна. И даже една дребна цепнатина може да е задоволителна, с цел да пренареди картите в интерес на Русия, написа Олга Чуж.

Второто преимущество на Путин идва под формата на политическа независимост. От него не се изисква да дава отговор пред обществеността, която поема тежестта на финансовите разноски на войната.

Обхватът на политиката на съветския президент се дефинира от конкуриращи се ползи в дребния му вътрешен кръг. И тези елити, които са главно военни и разследващи, са изцяло съгласни с войната. За тях изгодата от обединяването на руските територии надалеч надвишава вредата от това, което те възприемат като краткотрайни разноски. Някои от тези елити упорстваха за още по-силна ескалация, като цялостната военна готовност на съветското общество, напомня авторката пред The Guardian.

Настоящата централизация на власт измежду съветските консервативни елити е показателна за империалистическата външна политика на Кремъл, която се простира надалеч оттатък водачеството на Путин.

Какво не помни Западът?

Западът се държи по този начин, като че ли не е наясно с това второ преимущество и неправилно съди Русия съгласно личните си критерии.

Това, което Байдън и неговите европейски съдружници не помнят, е, че властническите водачи не са изправени пред същия публичен напън като водачите на демократичните режими.

Отрезвяващите облици на бойци, които се връщат вкъщи в чували, са пагубни за демократичните президенти. Но те са без значение за водачите, които не разчитат на социална поддръжка, с цел да останат на власт. Никакви жертви няма да смекчат сърцето на съветския " фараон ".

За Украйна това значи, че Русия няма да отстъпи. Една съветска сентенция споделя, че първата палачинка постоянно залепва за тигана - с други думи - до триумф се стига след опити и неточности. Изглежда същото се отнася и за военните акции, написа Чуж.

От съветско-финландските войни до войната в Чечения Русия има история на в началото несполучливи военни акции. Ако пристигна триумф, той е от втория път.

Дори в случай че Украйна прогони и последния съветски боец от земята си, експанзията на Русия няма да спре, предвижда авторката. Русия ще продължи да предявява искания към територията на Украйна и ще я заплашва с периодически ракетни удари и гранични престрелки.

Украйна е наясно, че нейните западни поддръжници към момента се надяват на добросъвестно съглашение посредством договаряния. Това, от което обаче тя се нуждае, е да приготви дълготраен проект, да укрепи връзките си с спомагателни евентуални съдружници и да развие още личната си отбранителна промишленост. Единственият метод Украйна да реализира дълготраен мир е като натрупа най-големите оръжия, които може да откри.