Иван Николов: Тишина пред изборите за Национален съвет на българското малцинство
На 13 ноември т.г. в Сърбия ще се проведат избори за национални препоръки на националните малцинства. Медиите, пък и самите малцинства ги посрещат с незаинтересованост и безмълвие. Никаква предизборна акция, никакво разискване на кандидатури. Самите малцинства в множеството случаи се отнасят с безразличие и индиферентност към тях.
Иван Николов, КИЦ " Босилеград ".
Натрупаният опит демонстрира, че от основаването си през 2002/2003 година, националните препоръки най-вече обслужват формалната държавна политика за малцинствата, само че самите малцинства не могат да генерират лична политика в тях. Някак си от единствено себе си се наложи схващането, че е добре е да ги има, само че никой не знае каква е изгодата от тях. Напротив, по времето на националните препоръки, а може би тъкмо и поради тях, проблемите на малцинствата се усложниха още повече. Освен че служат като разсадник за синекурни длъжности, които страната заплаща на избрани строго поверителни лица, които в границите на мандата приказват общи неща и изместват фокуса от същинските проблеми на малцинствата, друго по този начин и не се разбра.
Критично настроените представители на културния и интелектуален хайлайф на малцинствата – писатели, поети, публицисти, художници и други, по предписание се държат надалеч от националните препоръки. Смятат ги за нещо нечистоплътно и непоносимо, а на тяхно място комфортно се настаниха анонимни двойкаджии, които едва-едва сричат на български език, само че пък се произнасят от последна инстанция за обучение, медии, просвета и публична приложимост на майчин език. Няма никакво подозрение, че образованието, медиите, културата и служебната приложимост на майчин език подхождат на тяхната нулева подготвеност по тия въпроси.
За това, че националните препоръки не работят в интерес на малцинствата приказват и резултатите от тяхното броене. Така да вземем за пример от 2002 година, когато бяха основани националните препоръки на малцинствата, до преброяването през 2011 година, броят на унгарците в Сърбия е паднал от 293 299 на 253 899, на румънците от 34 576 на 29 332, на хърватите от 70 602 на 57 900 и на българите от 20 497 на 18 543.
Ако националните препоръки на националните малцинства в Сърбия в действителност работеха за одобряване на тяхната национална еднаквост и стандарта на живот, най-малкото трябваше да намалее или най-малко да спре спадът на малцинственото население. Дори и в казусът с унгарското малцинство, което е политически показано в Скупщината на Сърбия, а Вучич и Орбан се схващат прелестно и влагат стотици милиони евро в регионите обитаеми с унгарско население във Войводина, унгарците всеобщо се изнасят навътре в Унгария или в Западна Европа.
В интерес на истината, и значително сърби напущат страната си, основно заради стопански аргументи, само че това не оправдава политиката към малцинствата.
Освен икономическите, националните малцинства имат и други аргументи – проблеми с националната си и персонална сигурност. Съвременна Сърбия напълно не е мястото, където малцинствата могат да се усещат уютно. Напротив, те са застрашени от нападателния великосръбски шовинизъм, който през последните три десетилетия се стреми или да ги претопи и асимилира, или да ги накара да изоставен родните си краища.
Властващата великосръбска националистическа идеология, която приключи предишния век с десетгодишна революция, и стартира новия век с убийството на първия либерален и проевропейски водач на прага на сръбското държавно управление, просто е несъвместима с концепцията за свободни демократични избори, изключително за националните малцинства, които за множеството ръководещи партии са дезинтеграционен фактор за сръбската държавност. Подозрението, националната непоносимост и езикът на омразата, който от ден на ден се утвърждава в обществената връзка, не вещаят положително бъдеще освен за националните малцинства, само че и за болшинството в Сърбия.
Изправени пред тази сурова действителност и мрачна вероятност, разбираемо е за какво националните малцинства в Сърбия, макар апелите да се запишат в обособените изборни описи и да вземат участие в изборите, не са изключително въодушевени от присъединяване си в националните препоръки на малцинствата. Натрупаният неприятен опит от присъединяване им в предходните избори, също не подготвя за присъединяване в идните.
Политизирането на националните препоръки ги трансформира в тъкмо копие на политическите органи на властта, а в тази ситуация с българското малцинство и в препис на общинските препоръки в Босилеград и Цариброд. Кметовете и членовете на общинските препоръки и ръководителите и членовете на националните препоръки, по предписание са едни и същи лица и никой не реагира, че те се намират в спор на ползи!?
Нека да си напомним. При по този начин нареченото „ избиране ” на Националния съвет на българското малцинство 2018 г, върху лидера на бюлетината „ Съединение на българите в Сърбия “ Зоран Гюров бе оказан напън и той я изтегли в последния миг. Кметът на Цариброд Владица Димитров, който до последно беше част от акцията за тази бюлетина, внезапно направи политически пирует и се причисли към бюлетината „ Това сме ние ” на Владимир Захариев. Още по-коварна бе ролята на бюлетината “Да върнем достолепието на народа – Стефан Костов “, която се появи на изборите единствено едвам ги легитимира и да завери „ успеха ” на Захариев. Той можеше да провали изборите, в случай че я беше отдръпнал в последния миг, само че очевидно нямаше куража да го направи.
Никой не посмя да си признае, че оказаният тогава напън и операции пристигнаха от самия връх на ръководещата партия на Вучич или по-точно, от самия него. Както и да е, изборите се организираха и никой не оспори тяхната легитимност!? Участниците си изиграха функциите и бяха обичайно възнаградени – Владимир Захариев и Владица Димитров си останаха кметове, Зоран Гюров си остана заместник-кмет, заместник-кметът Стефан Стойков прибави и длъжността Председател на Националния съвет на българското малцинство, Невена Костадинова стана народен представител в Скупщината и продължи да си върти бизнеса, Стефан Костов се отхвърли от връщането на достолепието на народа и несмущаван се посвети на бизнеса с мебелите. Пито – платено.
Никой не оспори и по този начин наречения обособен изборен лист. По преброяването от 2011 година цялото малцинство наброяваше 18 543 души. В тях влизаха и ония 10-12%, които са под 18 години и нямат право на глас. Но седем години по-късно, обособеният изборен лист на българското малцинство беше бухнал на 18 106! Истината е, че някой се беше престарал да лъже ромите и сърбите навътре в страната, че, в случай че се заявяват като българи, ще получат българско поданство!
Днес не е ясно, какъв брой (не)българи има в по този начин наречения обособен изборен лист на българското малцинство. Няма никаква законова спънка лица от друга народност да се запишат като българи в обособения изборен лист на българите. Става доста бързо и елементарно. Така се появиха „ унгарците ” във Враня „ българите ” в Търговище, както и „ сърбите ” в Босилеград!? И никой не си задава въпроса дали по този метод преднамерено не се подменя вота на българите? Истинските българи обаче все по-сериозно се замислят дали към този момент не са малцинство в самия обособен изборен лист и има ли смисъл да вземат участие в такива избори за народен съвет?
Разбира се, значително хора от небългарски генезис се полакомиха и се заявиха като българи, и освен се заявиха, само че и гласоподаваха по този начин както им бяха споделили, само че поданство по този начин и не получиха, тъй като с изключение на декларация в Закона за българското поданство се желае и доказателство за български генезис, което те нямат.
По този метод значително хора от небългарски генезис бяха излъгани да хвърлят значително пари и да висят на опашки пред Министерството на правораздаването, с цел да подават документи за българско поданство. От друга страна, към този момент подалите документите си за българско поданство, бяха подложени на неоснователни подозрения и инспекции и в последна сметка и на тях им беше отказано поданство. И до през днешния ден подозренията не можаха да се изчистят, а процедурата за придобиване на българско поданство не можа да се възвърне в границите на законовата процедура.
Това беше резултатът от изборите за Национален съвет на българското малцинство през 2018 година. Съвет, който е „ най-висш внушителен орган на българите в Република Сърбия и ги съставлява в региона на образованието, културата, информирането на езика на националните малцинства и формалната приложимост на езика и писмото ”, само че забележете, протоколите от съвещанията си водят на сръбски език!?
Ето за какво в навечерието на идните избори за Национален съвет на българското национално малцинство, владее цялостна тишина. Въпросът, който виси във въздуха и никой не желае да го зададе е, какъв е смисълът от присъединяване в такива рутинни „ избори ” с предупреден излаз? Или казано по различен метод, каква е цената за присъединяване и кой е подготвен да я заплати, с цел да играе в тази евтина комедия, почтена за занимателна вечеринка в някое забутано селско читалище.
Няма никакво подозрение, че актьори отново ще се намерят, ще се откри и аудитория, която най-после да изръкопляска, колкото и посредствена да е пиесата за изборите.
Шансовете да се промени състава и управлението на Националния съвет на българското малцинство са колкото и възможностите да се промени ръководството на страната или на общината. Не че не е допустимо. Но не и по метода, по който през днешния ден се организират изборите на всички равнища в Сърбия. Както и постоянно, същинските промени стават на площадите, а по тази причина нещата май още не са узрели. /БГНЕС
Иван Николов, КИЦ " Босилеград ". Анализът е написан особено за БГНЕС.
Иван Николов, КИЦ " Босилеград ".
Натрупаният опит демонстрира, че от основаването си през 2002/2003 година, националните препоръки най-вече обслужват формалната държавна политика за малцинствата, само че самите малцинства не могат да генерират лична политика в тях. Някак си от единствено себе си се наложи схващането, че е добре е да ги има, само че никой не знае каква е изгодата от тях. Напротив, по времето на националните препоръки, а може би тъкмо и поради тях, проблемите на малцинствата се усложниха още повече. Освен че служат като разсадник за синекурни длъжности, които страната заплаща на избрани строго поверителни лица, които в границите на мандата приказват общи неща и изместват фокуса от същинските проблеми на малцинствата, друго по този начин и не се разбра.
Критично настроените представители на културния и интелектуален хайлайф на малцинствата – писатели, поети, публицисти, художници и други, по предписание се държат надалеч от националните препоръки. Смятат ги за нещо нечистоплътно и непоносимо, а на тяхно място комфортно се настаниха анонимни двойкаджии, които едва-едва сричат на български език, само че пък се произнасят от последна инстанция за обучение, медии, просвета и публична приложимост на майчин език. Няма никакво подозрение, че образованието, медиите, културата и служебната приложимост на майчин език подхождат на тяхната нулева подготвеност по тия въпроси.
За това, че националните препоръки не работят в интерес на малцинствата приказват и резултатите от тяхното броене. Така да вземем за пример от 2002 година, когато бяха основани националните препоръки на малцинствата, до преброяването през 2011 година, броят на унгарците в Сърбия е паднал от 293 299 на 253 899, на румънците от 34 576 на 29 332, на хърватите от 70 602 на 57 900 и на българите от 20 497 на 18 543.
Ако националните препоръки на националните малцинства в Сърбия в действителност работеха за одобряване на тяхната национална еднаквост и стандарта на живот, най-малкото трябваше да намалее или най-малко да спре спадът на малцинственото население. Дори и в казусът с унгарското малцинство, което е политически показано в Скупщината на Сърбия, а Вучич и Орбан се схващат прелестно и влагат стотици милиони евро в регионите обитаеми с унгарско население във Войводина, унгарците всеобщо се изнасят навътре в Унгария или в Западна Европа.
В интерес на истината, и значително сърби напущат страната си, основно заради стопански аргументи, само че това не оправдава политиката към малцинствата.
Освен икономическите, националните малцинства имат и други аргументи – проблеми с националната си и персонална сигурност. Съвременна Сърбия напълно не е мястото, където малцинствата могат да се усещат уютно. Напротив, те са застрашени от нападателния великосръбски шовинизъм, който през последните три десетилетия се стреми или да ги претопи и асимилира, или да ги накара да изоставен родните си краища.
Властващата великосръбска националистическа идеология, която приключи предишния век с десетгодишна революция, и стартира новия век с убийството на първия либерален и проевропейски водач на прага на сръбското държавно управление, просто е несъвместима с концепцията за свободни демократични избори, изключително за националните малцинства, които за множеството ръководещи партии са дезинтеграционен фактор за сръбската държавност. Подозрението, националната непоносимост и езикът на омразата, който от ден на ден се утвърждава в обществената връзка, не вещаят положително бъдеще освен за националните малцинства, само че и за болшинството в Сърбия.
Изправени пред тази сурова действителност и мрачна вероятност, разбираемо е за какво националните малцинства в Сърбия, макар апелите да се запишат в обособените изборни описи и да вземат участие в изборите, не са изключително въодушевени от присъединяване си в националните препоръки на малцинствата. Натрупаният неприятен опит от присъединяване им в предходните избори, също не подготвя за присъединяване в идните.
Политизирането на националните препоръки ги трансформира в тъкмо копие на политическите органи на властта, а в тази ситуация с българското малцинство и в препис на общинските препоръки в Босилеград и Цариброд. Кметовете и членовете на общинските препоръки и ръководителите и членовете на националните препоръки, по предписание са едни и същи лица и никой не реагира, че те се намират в спор на ползи!?
Нека да си напомним. При по този начин нареченото „ избиране ” на Националния съвет на българското малцинство 2018 г, върху лидера на бюлетината „ Съединение на българите в Сърбия “ Зоран Гюров бе оказан напън и той я изтегли в последния миг. Кметът на Цариброд Владица Димитров, който до последно беше част от акцията за тази бюлетина, внезапно направи политически пирует и се причисли към бюлетината „ Това сме ние ” на Владимир Захариев. Още по-коварна бе ролята на бюлетината “Да върнем достолепието на народа – Стефан Костов “, която се появи на изборите единствено едвам ги легитимира и да завери „ успеха ” на Захариев. Той можеше да провали изборите, в случай че я беше отдръпнал в последния миг, само че очевидно нямаше куража да го направи.
Никой не посмя да си признае, че оказаният тогава напън и операции пристигнаха от самия връх на ръководещата партия на Вучич или по-точно, от самия него. Както и да е, изборите се организираха и никой не оспори тяхната легитимност!? Участниците си изиграха функциите и бяха обичайно възнаградени – Владимир Захариев и Владица Димитров си останаха кметове, Зоран Гюров си остана заместник-кмет, заместник-кметът Стефан Стойков прибави и длъжността Председател на Националния съвет на българското малцинство, Невена Костадинова стана народен представител в Скупщината и продължи да си върти бизнеса, Стефан Костов се отхвърли от връщането на достолепието на народа и несмущаван се посвети на бизнеса с мебелите. Пито – платено.
Никой не оспори и по този начин наречения обособен изборен лист. По преброяването от 2011 година цялото малцинство наброяваше 18 543 души. В тях влизаха и ония 10-12%, които са под 18 години и нямат право на глас. Но седем години по-късно, обособеният изборен лист на българското малцинство беше бухнал на 18 106! Истината е, че някой се беше престарал да лъже ромите и сърбите навътре в страната, че, в случай че се заявяват като българи, ще получат българско поданство!
Днес не е ясно, какъв брой (не)българи има в по този начин наречения обособен изборен лист на българското малцинство. Няма никаква законова спънка лица от друга народност да се запишат като българи в обособения изборен лист на българите. Става доста бързо и елементарно. Така се появиха „ унгарците ” във Враня „ българите ” в Търговище, както и „ сърбите ” в Босилеград!? И никой не си задава въпроса дали по този метод преднамерено не се подменя вота на българите? Истинските българи обаче все по-сериозно се замислят дали към този момент не са малцинство в самия обособен изборен лист и има ли смисъл да вземат участие в такива избори за народен съвет?
Разбира се, значително хора от небългарски генезис се полакомиха и се заявиха като българи, и освен се заявиха, само че и гласоподаваха по този начин както им бяха споделили, само че поданство по този начин и не получиха, тъй като с изключение на декларация в Закона за българското поданство се желае и доказателство за български генезис, което те нямат.
По този метод значително хора от небългарски генезис бяха излъгани да хвърлят значително пари и да висят на опашки пред Министерството на правораздаването, с цел да подават документи за българско поданство. От друга страна, към този момент подалите документите си за българско поданство, бяха подложени на неоснователни подозрения и инспекции и в последна сметка и на тях им беше отказано поданство. И до през днешния ден подозренията не можаха да се изчистят, а процедурата за придобиване на българско поданство не можа да се възвърне в границите на законовата процедура.
Това беше резултатът от изборите за Национален съвет на българското малцинство през 2018 година. Съвет, който е „ най-висш внушителен орган на българите в Република Сърбия и ги съставлява в региона на образованието, културата, информирането на езика на националните малцинства и формалната приложимост на езика и писмото ”, само че забележете, протоколите от съвещанията си водят на сръбски език!?
Ето за какво в навечерието на идните избори за Национален съвет на българското национално малцинство, владее цялостна тишина. Въпросът, който виси във въздуха и никой не желае да го зададе е, какъв е смисълът от присъединяване в такива рутинни „ избори ” с предупреден излаз? Или казано по различен метод, каква е цената за присъединяване и кой е подготвен да я заплати, с цел да играе в тази евтина комедия, почтена за занимателна вечеринка в някое забутано селско читалище.
Няма никакво подозрение, че актьори отново ще се намерят, ще се откри и аудитория, която най-после да изръкопляска, колкото и посредствена да е пиесата за изборите.
Шансовете да се промени състава и управлението на Националния съвет на българското малцинство са колкото и възможностите да се промени ръководството на страната или на общината. Не че не е допустимо. Но не и по метода, по който през днешния ден се организират изборите на всички равнища в Сърбия. Както и постоянно, същинските промени стават на площадите, а по тази причина нещата май още не са узрели. /БГНЕС
Иван Николов, КИЦ " Босилеград ". Анализът е написан особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ