На 12 декември 1999 г., в навечерието на новия век,

На 12 декември 1999 година, в навечерието на новия век, отсам си потегля Джоузеф Хелър, който остави на земните жители едно велико произведение, разказващо с доста подигравка и смях за най-голямото безумство на 20-ти век - Втората международна война. Джоузеф Хелър е роден на 1 май 1923 година в Ню Йорк в фамилията на небогати евреи от Русия – Лена и Исаак Доналд Хелър. Емблематичния му язвителен разказ „ Параграф 22 “ е превеждан стотици пъти на десетки езици в милионни тиражи. Днес е настоящ, тъй като във война или не, светът продължава да живее по този неуместен параграф. Хелър е и създател на  „ Нещо се случи “, „ Бог знае “, „ Чисто злато “ и други. Нека си напомним паметни реплики от " Параграф 22 ":
„ Имаше единствено една засечка и това беше параграф 22 – съгласно него оня, който при действителна и непосредствена заплаха е угрижен за личната си сигурност, има изцяло здрав разсъдък. Ор беше вманиачен и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да изиска да го отчислят; само че щом поискаше, той към този момент нямаше да бъде вманиачен и трябваше да взе участие в полети и отсега нататък. Ор щеше да бъде вманиачен, в случай че участваше и отсега нататък в бойни полети, а щеше да бъде здрав, в случай че не участваше, само че щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде вманиачен и нямаше да би трябвало да лети; само че в случай че не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе надълбоко разчувствуван от безспорната елементарност на тази уговорка в параграф 22. "

„ Майор Майор беше роден прекомерно късно и прекомерно несъвършен. Някои хора се раждат посредствени, други реализират незначителност, на трети посредствеността се постанова извън. Майор Майор бе придобил посредствеността си по трите метода. Дори сред напълно незначителни хора той се отличаваше със своята маловажност и на всички, които го срещаха, той постоянно правеше усещане с това, че с нищо не прави усещане. "

„ Жените убиха Джоу Гладника. Неговият отклик към дамите като полови същества беше неистово боготворене и идолопоклонство. Те бяха прелестните, утоляващи, влудяващи прояви на великото знамение, средства за наслаждение, прекомерно мощни, с цел да бъдат измерени, прекомерно жарки, с цел да бъдат понесени, и прекомерно изящни, с цел да бъдат използувани от мъжете, тези долни и недостойни същества. Той можеше да разтълкува наличието на тяхната голота в ръцете си единствено като някаква галактическа неточност, която бързо ще бъде поправена, и постоянно се чувствуваше заставен да ги използува скотски както може, в беглите мигове, с които смяташе, че разполага, преди някой да го усети и да му ги отнеме. "
„ Клевинджър знаеше всичко това, тъй като Клевинджър беше талант с туптящо сърце и бледно лице — Той беше мислеща персона — дългурест, непохватен, напрегнат, с жадни очи. Като студент в Харвард печелеше награди за отличен триумф съвсем по всички предмети и единствената причина, заради която не завоюва награди безусловно по всичко, беше, че прекомерно доста време отделяше да подписва петиции, да популяризира петиции, да се афишира срещу петиции, да участвува в клубовете за разисквания, да напуща клубове за разисквания, да присъствува на юношески конгреси, да се мъчи да осуети други юношески конгреси и да провежда студентски комитети в отбрана на уволнени професори. Всички бяха съгласни, че Клевинджър несъмнено ще напредне в университетския свят. С една дума, Клевинджър беше един от тези хора с доста огромна просветеност и никакъв разсъдък и всички знаеха това с изключение на малко на брой, само че и те скоро го откриха.
Накратко казано, беше простак. "
„ Клевинджър беше мъртъв. Това беше главният минус на неговата философия. "
„ В края на краищата лекарите реализираха единогласие. Те се съгласиха, че нямат никакво разбиране за какво боецът вижда всичко двойно. "

„ За този, който бъде погубен, няма никакво значение кой ще завоюва войната. "