11 юни 1987 г. Нов мандат за Маргарет Тачър
На 11 юни 1987 година Маргарет Тачър е определена за трети следващ път за министър-председател на Англия.
Маргарет Тачър ще остане в учебниците по история като най-дълго управлявалия министър председател на Англия през ХХ-ти век. Тя заемаше този пост от 1979-та до 1990-та. В този интервал Тачър задвижи обхватни стопански и обществени промени. Тя редуцира обществените облаги и понижи дотациите за държавните предприятия, а това докара до всеобщи митинги, изключително от страна на синдикатите. Тъкмо на Тачър обаче се удаде сполучливо да ограничи въздействието им, без значение от обичайна им мощ. И внезапно цяла Европа заприказва за "тачъризма ".
Онова, за което бизнесът във Англия я славослови, дава обаче и мотив за редица рецензии. Реформите и безпримерните приватизации на държавни компании, както и съвсем безкритичното пропагандиране на свободната пазарна стопанска система разсипаха доста ориси. Броят на безработните се усили до рекордното равнище от над три милиона души.
Тачър ще се запомни с сполучливо водената война за Фолклендските острови, въпреки Аржентина и до през днешния ден да счита някогашната управничка от Даунинг Стрийт за военнопрестъпник, дал заповед за потапянето на военния транспортен съд "Генерал Белграно " и отговарящ за гибелта на 323 души, намирали се на борда му. Доста рецензии породи уговорката й за освобождението на чилийския деспот Пиночет, единствено тъй като й беше оказал помощ по време на войната против Аржентина.
И до през днешния ден европейските дипломати с смут си спомнят за 1984-та, когато Маргарет Тачър съумя по типично неотстъпчивия си метод да издейства така наречен "британски изключения " (става дума за това, че страната заплаща по-ниски вноски към общия европейски бюджет, отколото би следвало). По това време тя беше декларирала чисто и просто: "I want my money back " (Искам си парите обратно). Този не изключително изкусен метод обаче се оказа напълно сполучлив. Преговорната тактичност на постоянно изрядно облечената жена с "бетонна фризура " неслучайно беше наречена "handbagging " - приказва се, че в решаващи обстановки тя уверено удряла по масата с чанта.
По време на Обединението на Германия Тачър също играе решаваща роля. Както самата тя признава, визиите й за Германия са били основани под усещането на първите години от Втората международна война, без да се трансформират значително и десетилетия по-късно, напомня „ Дойче веле”. Тъкмо по тази причина тя остава до последно съдбоносен съперник на Обединението. Когато излиза наяве, че въпреки всичко няма да успее да се наложи, тя прокарва най-малко изискването да се резервира следвоенното пробутване на границите.
Маргарет Тачър ще остане в учебниците по история като най-дълго управлявалия министър председател на Англия през ХХ-ти век. Тя заемаше този пост от 1979-та до 1990-та. В този интервал Тачър задвижи обхватни стопански и обществени промени. Тя редуцира обществените облаги и понижи дотациите за държавните предприятия, а това докара до всеобщи митинги, изключително от страна на синдикатите. Тъкмо на Тачър обаче се удаде сполучливо да ограничи въздействието им, без значение от обичайна им мощ. И внезапно цяла Европа заприказва за "тачъризма ".
Онова, за което бизнесът във Англия я славослови, дава обаче и мотив за редица рецензии. Реформите и безпримерните приватизации на държавни компании, както и съвсем безкритичното пропагандиране на свободната пазарна стопанска система разсипаха доста ориси. Броят на безработните се усили до рекордното равнище от над три милиона души.
Тачър ще се запомни с сполучливо водената война за Фолклендските острови, въпреки Аржентина и до през днешния ден да счита някогашната управничка от Даунинг Стрийт за военнопрестъпник, дал заповед за потапянето на военния транспортен съд "Генерал Белграно " и отговарящ за гибелта на 323 души, намирали се на борда му. Доста рецензии породи уговорката й за освобождението на чилийския деспот Пиночет, единствено тъй като й беше оказал помощ по време на войната против Аржентина.
И до през днешния ден европейските дипломати с смут си спомнят за 1984-та, когато Маргарет Тачър съумя по типично неотстъпчивия си метод да издейства така наречен "британски изключения " (става дума за това, че страната заплаща по-ниски вноски към общия европейски бюджет, отколото би следвало). По това време тя беше декларирала чисто и просто: "I want my money back " (Искам си парите обратно). Този не изключително изкусен метод обаче се оказа напълно сполучлив. Преговорната тактичност на постоянно изрядно облечената жена с "бетонна фризура " неслучайно беше наречена "handbagging " - приказва се, че в решаващи обстановки тя уверено удряла по масата с чанта.
По време на Обединението на Германия Тачър също играе решаваща роля. Както самата тя признава, визиите й за Германия са били основани под усещането на първите години от Втората международна война, без да се трансформират значително и десетилетия по-късно, напомня „ Дойче веле”. Тъкмо по тази причина тя остава до последно съдбоносен съперник на Обединението. Когато излиза наяве, че въпреки всичко няма да успее да се наложи, тя прокарва най-малко изискването да се резервира следвоенното пробутване на границите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ