"Екзакта: ГЕРБ-СДС 21,4%, ИТН - 20,8%
На 11 юли ГЕРБ, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия могат да разчитат на по към 90% от гласоподавателите си от парламентарния избор на 4 април т.г. Очевидно е, че водещите партии се стремят както да запазят твърдите си ядра, по този начин и да намерят изход към периферен електорат. Последното се оказва по-трудна задача за обичайните партии.
Колкото и условности да има в данните и мненията по отношение на идните избори, водещите претекстове за гласоподаване на другите групи гласоподаватели са релативно ясно различими и обясними.
Разбира се, необикновен интерес ще съставляват резултатите за Има Такъв Народ, Демократична България и Движение за права и свободи от вота в чужбина. Тези резултати могат да дадат отговор на част от незнайните все още.
Това се споделя в изводите на изследване, осъществено от „ Екзакта Рисърч Груп ” в интервала 1-5 юли измежду 1005 пълнолетни български жители в 92 обитаеми места от цялата страна.
Според проучването 21.4% избор получава обединението ГЕРБ-СДС, 20.8% за „ ИТН ”, 15.8% - Българска социалистическа партия, 12.8% - Демократична България, 11.2% - Движение за права и свободи, 4.8% - „ Изправи се!Мутри вън ”, 4.0% - Българските патриоти – Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ, " Воля ", 2.8% - „ Възраждане ”.
Дни преди вота, малко под половината от интервюираните от " Екзакта Рисърч Груп " пълнолетни българи (48%) заявяват подготвеност да гласоподават на идните парламентарни избори и декларират, че към този момент са избрали за кого ще гласоподават. Още 12% са подготвени да гласоподават, макар че към 5 юли към момента се двоумят кого да изберат. Трудно е да се предвижда какъв брой от тях действително ще създадат избор до деня на вота.
Електоратите на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия и на Движение за права и свободи са в по-голяма степен мобилизирани спрямо електоратите на останалите партии с шансове да влязат в Народното събрание. Избирателите на Демократична България и на Има Такъв Народ пък заявяват по-висока подготвеност да гласоподават на изборите от тези на ИСМВ.
Изследването демонстрира, че общо 23% от българите изпитват терзания по отношение на оправянето си с машинния избор. По-често се тормозят хора на възраст над 60 години (43% от тях) и нискообразовани респонденти (72% от хората с главно образование).
По принцип 45% от българите утвърждават въвеждането на машинното гласоподаване, а 41% са съперници на този метод на гласоподаване.
7% от българите декларират, че биха трансформирали вота си в последния миг, с цел да поддържат евентуалния победител. Повече конформисти има измежду мъжете, измежду хората в дейна трудова възраст и измежду респондентите със приблизително обучение.
23% от решилите да гласоподават, само че към момента колебаещи се кого да изберат, настояват, че биха трансформирали вота си в последния миг с цел да гласоподават за упования /вероятния победител.
Сред изрично решилите и към този момент избралите за кого да гласоподават, обаче, конформисткият избор възлиза на едвам 1,8%.
57% от българите показват в актуалното изследване на " Екзакта ", че чакат идните избори да бъдат почтени. Това мнение изричат по-често жителите на градовете-областни центрове, както и гласоподавателите на Демократична България и на Българска социалистическа партия.
43% от интервюираните обаче са на мнение, че идните избори няма да бъдат почтени. Най-много скептици към честността на вота има измежду последователите на ИСМВ.
68% от твърдо решилите да гласоподават и избралите към този момент за кого да гласоподават, декларират, че чакат изборите на 11 юли да бъдат почтени.
16% от българите показват, че се усещат разочаровани от партията, на която до момента са симпатизирали и декларират, че повече няма да гласоподават за нея. Това са по-често хора на възраст сред 30 и 40 години, респонденти с невисок стандарт на живот, както и поданици на столицата.
Разочарованите симпатизанти на протестните партии по-често от останалите разочаровани гласоподаватели са склонни да минават от една протестна партия към друга при отчаяние. /БГНЕС
------------------------------------------------------------
Проучването е извършено в интервала 1-5 юли 2021 година измежду 1005 пълнолетни български жители в 92 обитаеми места от цялата страна. Работено е по стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. При правене на извадката са употребявани последните данни на Национален статистически институт за популацията на страната, разпределени по пол, възраст, административни области и видове обитаеми места (столица, регионални центове, дребни градове и села). Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е директно полустандартизирано “face to face ” изявление. Максималната неточност при 50%-овите дялове е +/- 3%.
Изследването е без значение от външно финансиране и е извършено със средства на „ Екзакта Рисърч Груп ”.
Колкото и условности да има в данните и мненията по отношение на идните избори, водещите претекстове за гласоподаване на другите групи гласоподаватели са релативно ясно различими и обясними.
Разбира се, необикновен интерес ще съставляват резултатите за Има Такъв Народ, Демократична България и Движение за права и свободи от вота в чужбина. Тези резултати могат да дадат отговор на част от незнайните все още.
Това се споделя в изводите на изследване, осъществено от „ Екзакта Рисърч Груп ” в интервала 1-5 юли измежду 1005 пълнолетни български жители в 92 обитаеми места от цялата страна.
Според проучването 21.4% избор получава обединението ГЕРБ-СДС, 20.8% за „ ИТН ”, 15.8% - Българска социалистическа партия, 12.8% - Демократична България, 11.2% - Движение за права и свободи, 4.8% - „ Изправи се!Мутри вън ”, 4.0% - Българските патриоти – Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ, " Воля ", 2.8% - „ Възраждане ”.
Дни преди вота, малко под половината от интервюираните от " Екзакта Рисърч Груп " пълнолетни българи (48%) заявяват подготвеност да гласоподават на идните парламентарни избори и декларират, че към този момент са избрали за кого ще гласоподават. Още 12% са подготвени да гласоподават, макар че към 5 юли към момента се двоумят кого да изберат. Трудно е да се предвижда какъв брой от тях действително ще създадат избор до деня на вота.
Електоратите на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия и на Движение за права и свободи са в по-голяма степен мобилизирани спрямо електоратите на останалите партии с шансове да влязат в Народното събрание. Избирателите на Демократична България и на Има Такъв Народ пък заявяват по-висока подготвеност да гласоподават на изборите от тези на ИСМВ.
Изследването демонстрира, че общо 23% от българите изпитват терзания по отношение на оправянето си с машинния избор. По-често се тормозят хора на възраст над 60 години (43% от тях) и нискообразовани респонденти (72% от хората с главно образование).
По принцип 45% от българите утвърждават въвеждането на машинното гласоподаване, а 41% са съперници на този метод на гласоподаване.
7% от българите декларират, че биха трансформирали вота си в последния миг, с цел да поддържат евентуалния победител. Повече конформисти има измежду мъжете, измежду хората в дейна трудова възраст и измежду респондентите със приблизително обучение.
23% от решилите да гласоподават, само че към момента колебаещи се кого да изберат, настояват, че биха трансформирали вота си в последния миг с цел да гласоподават за упования /вероятния победител.
Сред изрично решилите и към този момент избралите за кого да гласоподават, обаче, конформисткият избор възлиза на едвам 1,8%.
57% от българите показват в актуалното изследване на " Екзакта ", че чакат идните избори да бъдат почтени. Това мнение изричат по-често жителите на градовете-областни центрове, както и гласоподавателите на Демократична България и на Българска социалистическа партия.
43% от интервюираните обаче са на мнение, че идните избори няма да бъдат почтени. Най-много скептици към честността на вота има измежду последователите на ИСМВ.
68% от твърдо решилите да гласоподават и избралите към този момент за кого да гласоподават, декларират, че чакат изборите на 11 юли да бъдат почтени.
16% от българите показват, че се усещат разочаровани от партията, на която до момента са симпатизирали и декларират, че повече няма да гласоподават за нея. Това са по-често хора на възраст сред 30 и 40 години, респонденти с невисок стандарт на живот, както и поданици на столицата.
Разочарованите симпатизанти на протестните партии по-често от останалите разочаровани гласоподаватели са склонни да минават от една протестна партия към друга при отчаяние. /БГНЕС
------------------------------------------------------------
Проучването е извършено в интервала 1-5 юли 2021 година измежду 1005 пълнолетни български жители в 92 обитаеми места от цялата страна. Работено е по стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. При правене на извадката са употребявани последните данни на Национален статистически институт за популацията на страната, разпределени по пол, възраст, административни области и видове обитаеми места (столица, регионални центове, дребни градове и села). Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е директно полустандартизирано “face to face ” изявление. Максималната неточност при 50%-овите дялове е +/- 3%.
Изследването е без значение от външно финансиране и е извършено със средства на „ Екзакта Рисърч Груп ”.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ