ХИНА: Хърватия въвежда изучаването на изкуствения интелект като избираем предмет във всички класове на средното училище
От есента образователната стратегия „ Изкуствен разсъдък: от идея до приложение “ ще бъде въведена във всички класове на междинните учебни заведения в Хърватия, защото Министерството на науката, образованието и младежта уголемява програмата, която към този момент обгръща 5455 възпитаници в началните и междинните учебни заведения, съобщи хърватската организация ХИНА
По данни на министерството сега образователната стратегия по изкуствен интелект се преподава в 147 начални и 93 междинни учебни заведения в Хърватия. Програмата е проведена като извънкласна активност за възпитаници от пети до осми клас на началното учебно заведение и като избираем предмет за гимназиалните възпитаници.
В момента се прави обзор на програмата след оценка на пилотното й внедряване през образователната 2024/2025 година, като учителите взеха присъединяване в мониторинга и правенето на рекомендации. Корекциите обгръщат цели, резултати от образованието, наличие и способи на преподаване.
Програмата се организира най-често от учители по осведомителни технологии, математика и професионални предмети.
CroAI, хърватската асоциация за изкуствен интелект, приветства въвеждането на предмета, наричайки го значима стъпка за просветителната система. Тя означи, че „ изкуственият разсъдък към този момент не е въпрос на софтуерен възторг, а се трансформира в неразделна част от съвсем всяка област, от медицината и правото до креативните промишлености и селското стопанство “.
„ Основно равнище на просветеност в региона на изкуствения разсъдък – схващане какво е изкуствен интелект и какво не е, по какъв начин се употребяват данните, по какъв начин логаритмите вземат решения и къде са етичните граници на технологията – би трябвало да стане част от общата просвета на актуалното обучение “, сподели изпълнителният шеф на CroAI Лорена Барич. Тя добави, че Хърватия има опция да развива пълномощия в сходство с интернационалните насоки като да вземем за пример рамката на ЮНЕСКО за развиване на знанията в региона на изкуствения разсъдък.
Според нея основното предизвикателство не се крие в наличието на образователната стратегия, а в качеството на нейното използване, изключително в подготовката на учителите. „ Изкуственият разсъдък не е просто програмиране; той допуска схващане на етиката, общественото влияние, логическото мислене и креативните приложения - акцентът е върху интердисциплинарността “, сподели тя.
Тя акцентира значимостта на образованието на учителите. „ Добре подготвен преподавател може да повлияе на десетки възпитаници всяка година и да насърчи цялата учебна общественост да направи крачка напред в цифровата и изкуствения разсъдък просветеност. “
Барич също предизвести за проблеми с достъпа, като съобщи, че всички възпитаници би трябвало да имат равни благоприятни условия, без значение от оборудването или местоположението на учебното заведение. „ Необходимо е да се подсигурява, че образователната стратегия остава гъвкава и настояща, защото технологиите се развиват по-бързо, в сравнение с проектите могат да бъдат приспособени. “
Сред главните преимущества на въвеждането на образователната стратегия тя уточни развиването на сериозно и аналитично мислене, насърчаването на интердисциплинарността и укрепването на конкурентоспособността на младежите на пазара на труда. „ Чрез този развой учениците научават освен за технологиите, само че и за личната си роля в обществото, което образува тези технологии. “
Тя уточни като възможен минус неравномерното използване сред учебните заведения, предупреждавайки, че фрагментираният метод, комбиниран с разнообразни равнища на поддръжка и съоръжение, може да сътвори „ празнота в региона на изкуствения разсъдък “. Това, сподели тя, може да се избегне единствено посредством координирани дейности от страна на страната, просветителните институции, частния бранш и асоциациите.
„ Образованието в региона на изкуствения разсъдък не би трябвало да се преглежда като допълнение към съществуващата система, а като инвестиция в учители и възпитаници, които на следващия ден ще употребяват и развиват технологиите, които към този момент оформят света към нас “, сподели Барич.
(Тази информация се популяризира от Българска телеграфна агенция по контракт с хърватската организация ХИНА)
По данни на министерството сега образователната стратегия по изкуствен интелект се преподава в 147 начални и 93 междинни учебни заведения в Хърватия. Програмата е проведена като извънкласна активност за възпитаници от пети до осми клас на началното учебно заведение и като избираем предмет за гимназиалните възпитаници.
В момента се прави обзор на програмата след оценка на пилотното й внедряване през образователната 2024/2025 година, като учителите взеха присъединяване в мониторинга и правенето на рекомендации. Корекциите обгръщат цели, резултати от образованието, наличие и способи на преподаване.
Програмата се организира най-често от учители по осведомителни технологии, математика и професионални предмети.
CroAI, хърватската асоциация за изкуствен интелект, приветства въвеждането на предмета, наричайки го значима стъпка за просветителната система. Тя означи, че „ изкуственият разсъдък към този момент не е въпрос на софтуерен възторг, а се трансформира в неразделна част от съвсем всяка област, от медицината и правото до креативните промишлености и селското стопанство “.
„ Основно равнище на просветеност в региона на изкуствения разсъдък – схващане какво е изкуствен интелект и какво не е, по какъв начин се употребяват данните, по какъв начин логаритмите вземат решения и къде са етичните граници на технологията – би трябвало да стане част от общата просвета на актуалното обучение “, сподели изпълнителният шеф на CroAI Лорена Барич. Тя добави, че Хърватия има опция да развива пълномощия в сходство с интернационалните насоки като да вземем за пример рамката на ЮНЕСКО за развиване на знанията в региона на изкуствения разсъдък.
Според нея основното предизвикателство не се крие в наличието на образователната стратегия, а в качеството на нейното използване, изключително в подготовката на учителите. „ Изкуственият разсъдък не е просто програмиране; той допуска схващане на етиката, общественото влияние, логическото мислене и креативните приложения - акцентът е върху интердисциплинарността “, сподели тя.
Тя акцентира значимостта на образованието на учителите. „ Добре подготвен преподавател може да повлияе на десетки възпитаници всяка година и да насърчи цялата учебна общественост да направи крачка напред в цифровата и изкуствения разсъдък просветеност. “
Барич също предизвести за проблеми с достъпа, като съобщи, че всички възпитаници би трябвало да имат равни благоприятни условия, без значение от оборудването или местоположението на учебното заведение. „ Необходимо е да се подсигурява, че образователната стратегия остава гъвкава и настояща, защото технологиите се развиват по-бързо, в сравнение с проектите могат да бъдат приспособени. “
Сред главните преимущества на въвеждането на образователната стратегия тя уточни развиването на сериозно и аналитично мислене, насърчаването на интердисциплинарността и укрепването на конкурентоспособността на младежите на пазара на труда. „ Чрез този развой учениците научават освен за технологиите, само че и за личната си роля в обществото, което образува тези технологии. “
Тя уточни като възможен минус неравномерното използване сред учебните заведения, предупреждавайки, че фрагментираният метод, комбиниран с разнообразни равнища на поддръжка и съоръжение, може да сътвори „ празнота в региона на изкуствения разсъдък “. Това, сподели тя, може да се избегне единствено посредством координирани дейности от страна на страната, просветителните институции, частния бранш и асоциациите.
„ Образованието в региона на изкуствения разсъдък не би трябвало да се преглежда като допълнение към съществуващата система, а като инвестиция в учители и възпитаници, които на следващия ден ще употребяват и развиват технологиите, които към този момент оформят света към нас “, сподели Барич.
(Тази информация се популяризира от Българска телеграфна агенция по контракт с хърватската организация ХИНА)
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ