На 11 октомври в зала 1 на НДК се състоя

На 11 октомври в зала 1 на НДК се състоя формалното разкриване на третото издание на фестивала за киноадаптации по литературни бестселъри- " Синелибри ". Фестивалът   продължава до 22-ри октомври. Като посетител и член на интернационалното жури пристигна  световноизвестният френски кино композитор Бруно Куле. Той е един от най-продуктивните и награждавани европейски кино композитори. Творческата му биография включва над 90 саундтрака, номинация за „ Оскар “ и три награди „ Сезар “. Изключителна известност му носи музиката към филмите „ Пурпурните реки “през 2000-та година, „ Хористите “ от 2004-та и „ Коралайн и тайната на огледалото “от 2009-та година. Бруно Куле участва на прожекцията на кино лентата „ Дневникът на една камериерка “, чиято музика е негово дело. Филмът на режисьора Беноа Жако с Леа Сейду в основната роля е третата акомодация по едноименния разказ на Октав Мирбо. „ Дневникът на една камериерка “ ще бъде показан неколкократно в границите на фестивала „ Синелибри “. Специално за предаването " Евробокс " Бруно Куле описа: " Интересното е, че като дете въобще не се интересувах от киното, най- към този момент, тъй като ме водеха да виждам детски филми.  Когато следвах музика на 17-сет годишна възраст, в Париж направих стаж в студио за кино музика.Там се срещнах с режисьора Франсоа  Ришенбак, прочут извънредно добре с документалните си филми.във Франция. Не знам по какъв начин, само че той беше схванал, че пиша музика и сподели: „ Вие ще напишете музиката за моя филм. “, което съгласно мен беше полуда, тъй като той не беше чувал нищо композирано от мен. Но пък основаването на този саундтрак ми достави голямо наслаждение. Усетих, че музиката може да има извънредно мощно взаимоотношение с картините. От тогава киното е моята пристрастеност.

Смятам, че филмовата музика би трябвало в действителност да бъде като един персонаж, който не повтаря описа и е независим във кино лентата и също така разкрива тайните аспекти на сюжета. Много съм сензитивен към светлината в един филм. Светлината е тази, която ме насочва към избрани оркестрации, към избрани тоналности. Всъщност това е главното, което желая да видя в един филм, доста повече от сюжета, от самия роман. Филмът  „ Пурпурните реки “ е един доста добър образец за това, тъй като светлината в него е доста, доста характерна, в един свят, една галактика на доста мрачни планини във Франция. Идеята за подземните реки ми подсказа решението, което развих със единодушието на режисьора, за музика, която еволюира и тече, тя се влива в разбърканите направления на подземните реки. Обикновено свързвам музикалните си облици с тези на природата и нещото, което ужасно доста ме беше впечатлило в тази котловина беше и светлината в нея. Но с музиката за „ Пурпурните реки “ ми се случи и нещо друго доста особено. Режисьорът Уон Кар Вай откакто я чу, ме попита дали може да употребява моята музика за кино лентата си „ Големият занаятчия “, един необикновен филм. Беше доста необичайно за мен да видя тъкмо тази музика, ситуирана върху една напълно друга галактика, музиката ми се сдоби  със напълно друго лице. Беше доста забавно. Но това е нещо, което постоянно ми се случва с рап музиканти, те също употребяват доста музиката ми. Изключително занимателно е за мен да видя по какъв начин музиката ми минава от другата страна на огледалото.Колкото до кино лентата " Хористите ", персонажът във кино лентата, който композира хоровата музика  не е особено  приет и по тази причина трябваше да напише музика, която е по простичка, само че и прочувствена, без да се пробва да бъде по- умна от самия филм, семпла, само че директна музика. Саундтракът записахме тук в София в Националното радио, със симфоничния оркестър на БНР, с който доста работя. Интересното е, че най- сложните моменти от партитурата бяха изпяти от българските деца тук в София, това за мен беше огромно прекарване, да видя осъщественият запис. Всъщност пристигам постоянно в България, първо тъй като брачната половинка ми е българка, а и тъй като доста одобрявам студиото в Националното радио. Миналата година два или три кино лентата записахме тук. Тъй като непрестанно работя постоянно има някакъв филм, който ще излиза или излиза. И е доста необичайно какъв брой интензивно и доста работя в този момент, като се има поради какво мързеливо дете бях. Най- доста обичам да не върша нищо, а се получава по този начин, че работя от самото начало. Много се веселя, че вземам участие на фестивала „ Синелибри “, тъй като моята най- огромна пристрастеност след музиката е литературата. Да се смесят двете в един подобен фестивал е в действителност неповторимо, нещо което извънредно доста ми приказва и ме допира и не съм срещал сходен фестивал на никое място по света. "