На 11 ноември през 1998 г. ни напусна една от

На 11 ноември през 1998 година ни напусна една от огромните фигури в българския културен живот - Петър Увалиев.


Петър Христов Увалиев (с псевдоним Pierre Rouve) е български посланик, кино продуцент, сценарист и режисьор, сценичен режисьор, теоретик на изкуството, семиотик, академични учител, публицист, преводач, радиожурналист и критик. Той е един от най-влиятелните български интелектуалци емигранти през втората половина на ХХ век.

Роден е на 12 януари 1915 година в София. Произхожда от калоферски жанр. Учи в италианското учебно заведение „ Алесандро Манцони “ в София от 1922 до 1928 година, след това – във френския лицей „ Свети Августин “ в Пловдив (до 1932 г.). Завършва право и държавни науки в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ през 1936 година Същата година постъпва на работа в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи. През 30-те години на 20 век са първите му опити да разгласява свои стихове в училищен издания. Учи европейски езици (владее британски, испански, италиански, френски, немски, старогръцки, латински и някои балкански езици).

Сътрудничи със публикации и мнения по литературни, театрални и кино тематики в „ Златорогъ “, „ Балкан “, „ Театър “, „ Изкуство и рецензия “, „ Свободен народ “, „ La parole Bulgare “, „ Слово “, „ Мир “, „ Днес “ и др . Участва в екипа, управителен от Сирак Скитник, който през 1936 година реализира първите излъчвания по Радио София (Българско национално радио). Пише текстове за песни в съдействие с композитора Йосиф Цанков. Поставя пиеси в софийски театри.

През 1942 година отпътува за Рим като Трети секретар на българската легация. След отстраняването на Бенито Мусолини от власт през 1943 година е въдворен във Венеция, дружно с други дипломати. През октомври 1945 година се завръща в България и още веднъж постъпва на работа в Министерство на външните работи. Назначен е за втори секретар на българската легация в Лондон през 1947 година

Дни преди заминаването си подписва брак с Ивайла Вълкова. Със заповед от 6 декември 1948 година е назначен за първи секретар в посолството в Прага. Увалиев отхвърля назначението и на 9 декември подава молба до английските управляващи да остане в Англия. Молбата му е задоволена. В България е разгласен за „ невъзвращенец “ и бракът му е разтрогнат . През юли 1952 година Софийският градски съд го осъжда задочно на 5 години отнемане от независимост и парична санкция. През 1962 година подписва брак със Соня Мадлен Джойс. През 1968 година получава английско поданство.

Петър Увалиев играе съществена роля за заминаването на Георги Марков за Лондон и установяването му там през първата половина на 1970 година, както и за привличането му като редактор в БиБиСи.

От юни 1949 година разгласява рецензия за изкуство и кино в британски (Art News and Review) и италиански периодически издания. От същата година е нещатен помощник на българската секция на радио БиБиСи Лондон , където близо 50 години ежеседмично чете в ефир свои беседи.

Рита Тъшингъм и Марчело Мастрояни в сцена от „ Диаманти за закуска “, 1968



Творчество

Дебютира в киното като втори режисьор на „ Невинни в Париж “ (Innocents in Paris, 1953). Работи взаимно с изтъкнати драматурзи и кинотворци като Марсел Паньол, Джордж Бърнард Шоу, Антъни Аскуит, Микеланджело Антониони и Тонино Гуера. Заедно с Карло Понти основава филмовата компания „ Бридж филмс “ и е съпродуцент на „ Милионерката “ (The Millionairess, 1960), с присъединяване на София Лорен и Питър Селърс. Изпълнителен продуцент е на „ Фотоувеличение “ (Blow Up, 1966), сниман от Антониони по описа на Хулио Кортасар „ Лигите на дявола “.

Продуцент е на още четири кино лентата , сред които „ Дилемата на лекаря “ (The Doctor`s Dilemma, 1958) с Лесли Карон и Дърк Богард, „ Клевета “ (Libel, 1959) с Оливия де Хавиланд и Дърк Богард и „ Диаманти за закуска “ (Diamonds for Breakfast, 1968) с Рита Тъшингъм и Марчело Мастрояни. Сценарист е на „ Съдебна неточност “ (Trial and Error, 1962) с Питър Селърс и Ричард Атънбъроу; режисьор – на „ Непознат у дома “ (Stranger in the House, 1967) с Джералдин Чаплин, Боби Дарин и Джеймс Мейсън, по едноименния разказ на Жорж Сименон.

Проявите му като сценичен и кино режисьор и продуцент, теоретик на изкуството, критик и журналист намират самопризнание в чужбина. През 1972 година е определен за вицепрезидент на Международната асоциация на изкуствоведите (AICA) и за ръководител на Международното жури на Биеналето в Риека. В България той е прочут основно от предаванията си по радио БиБиСи и от оповестените в България след гибелта му негови студии и сборници . Автор е на над 4500 излъчвания на културни тематики на български език и излъчвания на френски език за радио France Culture.

Превежда на френски и италиански език творби от Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Стоян Загорчинов и други

Гост-лектор е в университети в Съединени американски щати, Франция, Италия и Мексико.

Чуйте в звуковия файл запис от Златния фонд на БНР с гласа на Петър Увалиев.

Снимки: Уикипедия

Уикипедия