На 11 март Българската православна църква почита паметта на котленеца

На 11 март Българската православна черква уважава паметта на котленеца Свети Софроний Врачански, създателят на два преписа на Паисиевата “История Славянобългарска ”.
През 1912 година българското държавно управление, отпред с Иван Евстатиев Гешов взема решение за закупуване на първите два самолета за българската войска.
През 1913 година Втора Българска войска стартира взлом за преодоляване на считаната за непревземаема Одринска цитадела.
През 1922 година полицията разпръсва студентска проява пред Народния спектакъл, а Академическият съвет прекратява образователните занятия в Софийския университет.
Завършва градежът на часовниковата кула в Габрово (1835-а). Висока 28 метра, кулата е един от знаците на града, а часовниковият й механизъм е направен от локалния занаятчия Иван Сахатчията.
На 11 март е роден: освободителят на Добруджа генерал-майор Стефан Попов, участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война,
На 11 март умират: политиците Драган Цанков (1911 г.), Иван Евстатиев Гешов (1924 г.), историкът учен Илчо Димитров.

2016г.
Президентът на Република България присъжда Орден „ Стара планина ” първа степен на Янка Такева „ за нейния забележителен принос към развиването на образованието и гражданското общество в Република България като деен водач и държавник и по отношение на 25-годишнината на Синдиката на българските учители “.

2005 година
Президентът на Република България присъжда Орден „ Стара планина ” първа степен на Осама Мохамед, ексклузивен и пълномощен дипломат на Арабска република Египет в Република България „ за извънредно огромните му заслуги за укрепването и развиването на българо-египетските връзки и във връзка окончателното му тръгване от страната “.

1963 година
На 11 и 12 март се организира пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, който поставя началото на нова линия по македонския въпрос. За първи път Тодор Живков намерено подлага на критика грешките на Комунистическата партия и изрично декларира, че " никаква македонска националност, никаква македонска нация и страна " не са съществували през Средновековието и Възраждането, само че във Вардарска Македония в границите на основаната през август 1944 година НР Македония последователно се образува македонско национално схващане. Живков твърди, че " обособен простолюден и литературен славянски македонски народен език в никакъв случай не е имало. Македонският език е национален език, произношение от нашите западни наречия, акцент ", само че след 1945 година подобен македонски език е изкуствено основан в Скопие. Живков начертава и бъдещата политика: " Ние следва да признаем обществено, когато се договорим с тях, не в този момент, обективното битие на Македонската национална република. Не можем обаче да се примирим това национално схващане да се образува, да се построява на противобългарска основа ". За Пиринския край Живков е също безапелационен, че популацията там е част от българската нация и през 1946 година партията е направила принуждение върху неговата воля, само че в този момент би трябвало да се опълчва изрично на опитите то да бъде третирано като македонско.

1960 година
Публикуван е Закон за митниците.

Започва Първият конгрес на Съюза на българските публицисти. Съюзът на българските публицисти е професионално-творческа организация на публицисти основана на 20 октомври 1955 година Той продължава активността на Съюза на публицистите в България (основан 1944 г.), който сплотява Дружеството на столичните публицисти (основан 1907 г.) и Съюза на провинциалните професионални публицисти (основан през 1924 г.). Има 5 600 члена и 161 сдружения. Съюзът на българските публицисти е най-старата и най-многобройна журналистическа организация в Българя. Първи ръководител - П. Пенчев; Вл. Топенчаров, Славчо Васев и други Членува в Международната организация на публицистите (МОЖ) от 1947 година От 2002 година ръководител на УС е Милен Вълков. Издания на Съюз на българските журналисти са вестник “Поглед ” (1930 г.) и сп. “Бълг. публицист ” (1959-1994 г.).

1941 година
При атентат в хотел " Пера-Палас " в Цариград, където са отседнали английски дипломати, пристигнали от София, са убити 6 души и са ранени към 60. Подозрението пада върху немските и българските секрети служби.

1924 година
От 11 до 13 март в Букурещ се организира балканска социалдемократическа конференция по решение на ИК на Социалистическия работен интернационал. БРСДП (Янко Сакъзов и Асен Цанков) оправдава своето негативно отношение към Български земеделски народен съюз и поддръжката за ръководството на проф. Александър Цанков.

1922 година
Към 19.00 часа незнайно лице хвърля бомба в двора на Американската легация в София, която се намира на ъгъла на улиците " Славянска " и " Раковски ". При гърмежа няма потърпевши.

Полицията разпръсва студентската проява пред Народния спектакъл, а Академическият съвет прекратява образователните занятия. Това става откакто при започване на февруари просветният министър Стоян Омарчевски подрежда на ректора на Университета да уволни 8 частни доценти. Преподавателите са членове на управленията на опозиционни партии. Академическият съвет отхвърля и прави ревю до Народното събрание за тъпчене на университетската автономност. На 8 март студентите поддържат преподавателите си с петиция до Народното събрание. Обществеността поддържа Университета и основава Граждански комитет, включващ 21 сдружения и организации. Просветното министерство стопира заплатите на стачкуващите преподаватели, само че те са поети от публичен фонд отпред с проф. Тодор Кулев. Кабинетът изпраща министър Омарчевски с задача в Бразилия, а заместникът му Коста Томов на 17 август отстъпва пред ректора проф. Любомир Милетич и извършва всички претенции, с което се поставя завършек на университетската рецесия.

1913 година
Втора Българска войска, подпомагана от две сръбски дивизии, стартира взлом за преодоляване на " непревземаемата " Одринска цитадела. Одрин е укрепен от Османската империя под управлението на немски инженери в навечерието на Балканката война. Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, голямокалибрени батареи, окопи, ходове за известия, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване опълчва 120 000 български и 40 000 сръбски бойци и офицери. Българите имат 1300 оръдия. Планът на българското военно командване планува настъплението да стартира нощем с удар сред фортовете Айвазбаба и Айджиолу в източния бранш на турската защита, като мощни демонстративни удари бъдат нанесени и в други сектори на отбранителната линия. Щурмът продължава до 13 март 1913 година и приключва с завладяване на крепостта. Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 бойци, 413 оръдия, 46 картечници. Българите губят в офанзивата по-малко от 2000 бойци.
В същото време на Първа шопска дивизия е подредено да предприеме демонстративна офанзива при Чаталджа. Българската дивизия раздира предната турска позиция, нахлува в гр. Чаталджа и го завладява.

1912 година
Българското държавно управление, отпред с Иван Евстатиев Гешов, взема решение за закупуване на първите два самолета за българската войска. Година по-рано държавното управление взима решение за подготовка на летци и аеромеханици в чужбина. На 16 октомври 1912 година е изпълнена първата бойна задача със аероплан. Този ден се счита за рождена дата на военната авиация на страната ни.

1896 година
Академическият съвет на Висшето учебно заведение в София (дн. СУ ” Св. Климент Охридски ”) разпорежда на комисия окончателното разработване на “подробния устав ” към Закона за уредбата на Висшето учебно заведение. Комисията е формирана от по трима души от всеки факултет. В приключената си форма правилникът доразвива главните положения на закона. Уточнява се неразбираемо прокараната по-рано автономност на университета, ценза. Обръща се внимание на ситуацията и достолепието на професорите, в духа на по-голяма суровост при подбора и на самостоятелност при решенията на факултетите. Академическият личен състав се предлага за предопределение от факултетните препоръки в Академическия съвет, който съгласно качествата на лицето го приема незабавно в едно от откритите звания. Званията се дефинират по-точно в своето градуиране: редът на званията доцент, ексклузивен професор и постоянен професор показва три степени на преподавателската работа при Висшето учебно заведение.

1835 година
Завършен е градежът на часовниковата кула в Габрово. Кулата е висока 28 метра. Нейният часовников механизъм е ръчно направен от локалния занаятчия – Иван Сахатчията, а камбана кулата е създадена във Виена.

На тази дата са родени:
1872 година
Роден е генерал-майор Стефан Попов. През 1892 година той приключва Военното учебно заведение в София, след което постъпва с Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. Попов служи в пехотата, по-късно е старши адютант в Пета пехотна дивизия. С нея взе участие в Балканската война (1912-1913 г.). През Първата международна война е началник-щаб на Трета войска (1916-1918 г.), която води война против Румъния. Впоследствие е началник-щаб на Първа войска (август-септември 1918 г.). Уволнява се от армията през 1919 година като помощник-началник щаб на войската.

На тази дата умират:
2002 година
Умира Илчо Иванов Димитров – български историк, учен (1990 г.). Завършва история в СУ “Св. Климент Охридски ”. Специализира във Франция, Италия и Англия. Ръководи Катедрата по история на България. Ректор е на СУ “Св. Климент Охридски ” (1979 г.-1981 г.), шеф на Центъра по българистика. Научен секретар и зам.-председател на Българска академия на науките. Зам.-завеждащ отдел " Идеология и пропаганда " на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Министър на националната култура (1986-1989 г.; 1995-1997 г.). Изследванията му са в региона на новата и най-новата история на България. Автор е на съчинението: " Князът, конституцията и народът " (2 изд., 2001 г.).

1994 година
В Пловдив умира художникът Йоан Левиев. Роден е в Пловдив на 31 октомври 1934 година През 1958 година приключва Художествената академия в София, компетентност “Декоративно - монументална живопис ” при проф. Г. Богданов. Сред картините, свързани тематично с родния му град, са “Зора над Пловдив ” (1970 година, НХГ), “Спомен за Паша Христова ” (1972 година, НХГ), “Баща ми ” (1974 г.), “Къща на Главната улица ” (1978 г.) и други Автор е на огромни фрески и мозаични пана - във Висшия селскостопански институт ( “Земята и индивидът, 1960 година, 1967 г.), в хотел “Марица ” ( “Из икономическия живот на Пловдив ”, 1966 г.) и други Прави театрално оформление на оперните постановки – “Антигона 43 от Л. Пипков, “Юлска нощ ” и други

1924 година
Умира Иван Евстратиев Гешов - политически и държавен деятел, банкер, икономист и журналист. Роден е в Пловдив през 1849 година. Завършва финансови и политически науки в Манчестър, Англия. След завръщането си в България се занимава с търговия. По време на Априлското въстание през 1876 година изпраща редица дописки до британския в. " Таймс ", с които осведоми за жестокостите на турските управляващи. Затова е арестуван от локалните управляващи и е наказан на гибел. Спасен е с помощта на енергичното покровителство на британския и американския консул в Пловдив. След Освобождението Гешов взема ефективно присъединяване в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Като един от водачите на Народната (съединистка) партия неколкократно е народен представител в Областното заседание. През 1879–1880 година е и негов пръв ръководител. От януари 1882 година до ноември 1883 година той е шеф (министър) на финансите. През декември 1883 година Гешов се трансферира в Княжеството, където е назначен за шеф на Българската национална банка. От 26 август до 18 ноември 1886 година е министър на финансите. През 1892 година той ръководи първия земеделско-промишлен събор. Съборът е призован в Пловдив след закриване на проведеното в същия град Първо българско земеделческо и промишлено ревю. От 19 май 1894 година до 26 август 1897 година той още веднъж е министър на финансите. От 19 май до 17 септември 1894 година е и ръководещ Министерството на публичните здания, пътищата и известията, а от 31 юли 1896 година до 26 август 1897 година е ръководещ Министерството на търговията и земеделието. След гибелта на доктор К. Стоилов през 1901 година Гешов е повдигнат за ръководител на Народната партия. Този пост заема до сливането й с Прогресивнолибералната партия в Обединена народнопрогресивна партия. За интервала 16 март 1911 г.–1 юни 1913 година е министър-председател и министър на външните работи, като от 1 до 14 януари 1912 година е и ръководещ Министерството на публичните здания, пътищата и известията. Председател е на ХV Общински народен съвет. От 1898 година до 1924 година Гешов е ръководител на Българското книжовно сдружение (от 1911 година – Българска академия на науките), а от 1899 година до 1924 година е ръководител и на Българския Червен кръст. Той е създател на мемоарни съчинения: " Балкански съюз. Спомени и документи " (1915 г.) и " Спомени из години на битки и победи " (1916 г.). Негови книги са и драмата Ивайло ", (1888 г.), " Думи и каузи " (1889 г.), " Ситни дребни " (1904 г.), " Престъпно безумство " (1915 г.), " Спомени " (1916 г.) и други

1911 година
Умира Драган Цанков – публичен и политически деятел, почетен член на Българското книжовно сдружение (днешна БАН). Роден е в Свищов през 1828 година. Учи в Одеската семинария и в Киевската гимназия, след което посещава лекции в университета във Виена. Цанков постъпва на работа като преподавател в Цариград. Там се включва в активността на ръководеното от Г. С. Раковски Тайно общество. В Русе, където учителствува става основател за основаването на читалище " Зора ". През 1864–1866 година е шеф на Вилаетската печатница в Русе, а по-късно поредно става шеф на турското мореплаване по р. Дунав, зам.-управител на Нишкия санджак и на Видинския санджак. След разгрома на Априлското въстание през 1876 година Цанков, дружно с М. Балабанов, обикаля европейските страни, с цел да ги запознае с жестокостите, осъществени от турските управляващи. След Освобождението е вицегубернатор на Търново. Той е депутат в Учредителното заседание през 1879 година Там се утвърждава като един от водачите на либералите. Взема интензивно присъединяване в ръководството на държавата- като министър-председател (24 март- 28 октомври 1880 г.). За интервала 28 ноември- 17 декември 1880 година е министър на вътрешните работи в държавното управление на П. Каравелов. По време на режима на пълномощията през 1881–1883 година Цанков се афишира за възобновяване на конституцията. Отново е министър-председател от 7 септември 1883 година до 29 април 1884 година След разцеплението на Либералната партия Цанков основава и оглавява Прогресивнолибералната партия. След детронацията на княз Александър I Батенберг Цанков е министър на вътрешните работи в държавното управление на митрополит Климент (9–12 август 1886 г.). Като русофил Драган Цанков се афишира против външната политика на Регентството и държавното управление на Ст. Стамболов и емигрира в Русия. От там управлява активността на българската политическа емиграция. Връща се в България през 1895 година Дългогодишен депутат, Цанков е ръководител на ХII Общински народен съвет (1902–1903 г.). Редактира вестниците " България ", " Източно време " и " Независимост ". Публикува " Кратка българска история ".

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;