100 години санкции
На 10 април 1922 година в италианския град Геноа стартира огромна интернационална конференция. Инициаторите са Англия и Франция, а главната тематика, която би трябвало да се реши, е мястото на болшевишка Русия след края на Първата международна война. Русия стартира спора като част от бъдещите спечелили, обединени в Антантата, само че излиза като комунистическа страна. Тя освен не е приета, само че някогашните ѝ съдружници Британия, Франция и Съединени американски щати изпращат войските си, с цел да се оправят с Червената опасност. Неочаквано за всички руската страна се оправят в тази борба против целия свят. През 1922 година излиза наяве, че болшевишките държавни управления на мястото на някогашна Русия освен няма да изчезнат, само че и очевидно ще имат тежест в международната политика.
Основният проблем сред великите сили и комунистите се оказват още веднъж парите. След национализацията, стартирана през 1917 година, Британия и Франция губят всичките си концесии, банки и капитали, които са вложили в Руската империя, а също така и военните заеми, които са отпуснали за присъединяване ѝ във войната. Болшевиките нямат желание да връщат тези пари, само че това е изискването, сложено от огромните, с цел да признаят руската република и да стартират да търгуват с нея обикновено.
Общата сума на френските и английските искания е 18 милиарда златни рубли. Съветската делегация прави възторг на съвещанията. Въпреки че там не са изявените водачи на революцията Ленин и Троцки, групата е много колоритна. Тя е ръководена от комисаря на външните работи Георгий Чичерин, който е аристократ, само че работи за революцията още от юношеските си години. Освен това там е заместител външният министър Максим Литвинов и Кръстьо Раковски, който е племенник на Георги Раковски, само че е по-скоро руски, в сравнение с български политик. Ърнест Хемингуей участва като публицист на срещите и е извънредно впечатлен от руските девойки, които се явяват наедно с мъжете от делегацията и са подстригани и облечени по последна мода.
Тази шарена група основава невиждан дипломатически казус. Неочаквано болшевиките се съгласяват да изплатят желаните пари и тъкмо сега когато западните представители отдъхват с облекчение се оказва, че въпреки всичко има измама. Условието за договорката е силите на Антантата да обезщетят руската страна за вредите, които са нанесли по време на присъединяване си в съветската революция на страната на Бялата армия. Три месеца преди конференцията специфична комисия е проучвала разрушенията и загубите, породени от интервенцията на Запада в Украйна и Далечния изток. Съветите желаят 30 милиарда златни рубли. Ситуацията е патова. Френските и английските политици и дипломати са гневни, а престижът на болшевиките нараства неимоверно.
На 16 април делегацията, водена от Чичерин, нанася още един удар. Обявено е, че в едно от предградията на града - Рапало - болшевиките са се срещнали с представителите на победената и низвергната след войната Германия. Съветската република намира съдружник в Европа. С подписания контракт болшевишкото държавно управление получава дипломатическо признание от огромна европейска страна. Неочакваната коалиция възражда най-страшните кошмари на Лондон и Париж. В тайните клаузи на контракта е прикрито военно съдействие сред двете страни, които дружно обновяват армиите си.
Реакцията на Франция и Англия е незабавна и жестока. Те се пробват да наложат цялостно икономическо затваряне на руските страни. Огромните пазари и запаси на някогашната съветска империя остават все по този начин привлекателни, а великите сили внезапно са изместени от там от американци и германци.
Англичаните не устоят на изкушението и на идната 1923 година подписват контракт за икономическо съдействие с новосъздадения Съюз на съветските социалистически републики. Само година по-късно Лондон публично признава руското държавно управление и дава сигнал за останалите европейски страни да създадат същото. Франция се пробва да поддържа ембаргото още 6 години, само че то не е сполучливо.
Изолацията на Русия завършва с забележима победа на руската дипломация.
След тази история съвсем не е нужно да върша сравненията с през днешния ден. Повторението на събитията наподобява буквално, единствено че в този момент Съединени американски щати са водещата страна, която постанова глобите. Те още веднъж не дават резултат. Всъщност, в случай че задачата им бе да разклатят позициите на Владимир Путин, то реализираха тъкмо противоположното. Русия се консолидира, а рейтингът на президента продължава да пораства. Изглежда и през днешния ден икономическата полза ще надделее и както преди съвсем 100 години пробивът ще бъде изработен от Германия. Лошото е, че ние в България постоянно слушаме какво ще ни кажат я от Москва, я от Берлин, Вашингтон или Брюксел, а в никакъв случай не можем да създадем своя разбор и да пазиме личните си ползи. България не е дребна страна. Имаме основна геополитическа позиция и единствено би трябвало да по какъв начин да я използваме.
Основният проблем сред великите сили и комунистите се оказват още веднъж парите. След национализацията, стартирана през 1917 година, Британия и Франция губят всичките си концесии, банки и капитали, които са вложили в Руската империя, а също така и военните заеми, които са отпуснали за присъединяване ѝ във войната. Болшевиките нямат желание да връщат тези пари, само че това е изискването, сложено от огромните, с цел да признаят руската република и да стартират да търгуват с нея обикновено.
Общата сума на френските и английските искания е 18 милиарда златни рубли. Съветската делегация прави възторг на съвещанията. Въпреки че там не са изявените водачи на революцията Ленин и Троцки, групата е много колоритна. Тя е ръководена от комисаря на външните работи Георгий Чичерин, който е аристократ, само че работи за революцията още от юношеските си години. Освен това там е заместител външният министър Максим Литвинов и Кръстьо Раковски, който е племенник на Георги Раковски, само че е по-скоро руски, в сравнение с български политик. Ърнест Хемингуей участва като публицист на срещите и е извънредно впечатлен от руските девойки, които се явяват наедно с мъжете от делегацията и са подстригани и облечени по последна мода.
Тази шарена група основава невиждан дипломатически казус. Неочаквано болшевиките се съгласяват да изплатят желаните пари и тъкмо сега когато западните представители отдъхват с облекчение се оказва, че въпреки всичко има измама. Условието за договорката е силите на Антантата да обезщетят руската страна за вредите, които са нанесли по време на присъединяване си в съветската революция на страната на Бялата армия. Три месеца преди конференцията специфична комисия е проучвала разрушенията и загубите, породени от интервенцията на Запада в Украйна и Далечния изток. Съветите желаят 30 милиарда златни рубли. Ситуацията е патова. Френските и английските политици и дипломати са гневни, а престижът на болшевиките нараства неимоверно.
На 16 април делегацията, водена от Чичерин, нанася още един удар. Обявено е, че в едно от предградията на града - Рапало - болшевиките са се срещнали с представителите на победената и низвергната след войната Германия. Съветската република намира съдружник в Европа. С подписания контракт болшевишкото държавно управление получава дипломатическо признание от огромна европейска страна. Неочакваната коалиция възражда най-страшните кошмари на Лондон и Париж. В тайните клаузи на контракта е прикрито военно съдействие сред двете страни, които дружно обновяват армиите си.
Реакцията на Франция и Англия е незабавна и жестока. Те се пробват да наложат цялостно икономическо затваряне на руските страни. Огромните пазари и запаси на някогашната съветска империя остават все по този начин привлекателни, а великите сили внезапно са изместени от там от американци и германци.
Англичаните не устоят на изкушението и на идната 1923 година подписват контракт за икономическо съдействие с новосъздадения Съюз на съветските социалистически републики. Само година по-късно Лондон публично признава руското държавно управление и дава сигнал за останалите европейски страни да създадат същото. Франция се пробва да поддържа ембаргото още 6 години, само че то не е сполучливо.
Изолацията на Русия завършва с забележима победа на руската дипломация.
След тази история съвсем не е нужно да върша сравненията с през днешния ден. Повторението на събитията наподобява буквално, единствено че в този момент Съединени американски щати са водещата страна, която постанова глобите. Те още веднъж не дават резултат. Всъщност, в случай че задачата им бе да разклатят позициите на Владимир Путин, то реализираха тъкмо противоположното. Русия се консолидира, а рейтингът на президента продължава да пораства. Изглежда и през днешния ден икономическата полза ще надделее и както преди съвсем 100 години пробивът ще бъде изработен от Германия. Лошото е, че ние в България постоянно слушаме какво ще ни кажат я от Москва, я от Берлин, Вашингтон или Брюксел, а в никакъв случай не можем да създадем своя разбор и да пазиме личните си ползи. България не е дребна страна. Имаме основна геополитическа позиция и единствено би трябвало да по какъв начин да я използваме.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ