На 1 април 1915 г. Роланд Гарос се настанява в

На 1 април 1915 година Роланд Гарос се настанява в своя особено приспособен Morane-Saulnier L и излетява от летище в Северна Франция. Неговата концепция е да даде една приятна изненада на германците. Много скоро попада на разследващ аероплан Albatros B.II. Противникът незабавно стартира гонене, като до този миг тактиката е малко по-различна – картечницата е позиционирана на задната страна на самолета и вторият член на екипажа прави обстрела.

Следователно по-бързият аероплан е постоянно този, който печели сражението. Най-вероятно немският водач даже не е забелязал инсталираната картечница на носа на противниковия самолета. Необходими са няколко маневри, преди Albatros-ът да попадне в мерника на картечницата и да стартират да летят трасиращите патрони. Роланд Гарос влиза в историята като индивида, който смъква първия аероплан и предоставяйки на авиацията една нова посока за развиване. Куршумите бързо обезвреждат самолета, до момента в който вторият член на екипажа може да следи единствено по какъв начин лети към земята. В същия ден американския водач Арч Уайтхаус ще напише в дневника си:

„ Роланд Гарос даде крила на картечницата. Неговото устройство роди едно смъртоносно оръжие, предоставящо на армията нови благоприятни условия. Превърна самолета в тъкмо толкоз значима част от военната машина, колкото е и земната техника. “

Снимка: By San Diego Air and Space Museum Archive, Catalog #: 10_0017049 https://www.flickr.com/photos/sdasmarchives/8091896598/in/set-72157631786098826/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=78207135

Гарос е единствено на 26 години, когато влиза вечно в историята. Неговата техника разрешава на водача да стреля, употребявайки нова технология, с която в никакъв случай няма да нарани личния пропелер на самолета. Французинът взима своя лиценз за пилотиране на аероплан през 1910 година и още същата година прави полети през Англия, Франция и Съединени американски щати. Предпочитаният летателен уред е Santos-Dumont Demoiselle – един от най-крехките самолети, които в миналото са създавани и също тъкмо толкоз рисков.

Изработен е от бамбук и плат и даже няма място да се приказва за сигурност. Според тогаващните публицисти, Demoiselle е аероплан, който припомня доста на разгневен скакалец в тревата. През 1913 година Гарос е към този момент в пилотската кабина и лети от Франция до Тунис. Медиите разказват този героизъм като „ едно от най-големите достижения за авиацията “. И въпреки да се завръща в Европа като воин, само че за жал се оказва, че няма време да се радва на славата си – световната война е на своя предел. В началото на годината, по време на Балканската война, точно България влиза в историята като нацията, която употребява за първи път аероплан за разследващи цели и също по този начин за бомбардировка. Родната авиация влиза в историята и мнозина помнят резултата над Одрин.

Този героизъм е вписан в историята от двама летци – Джовани Сабели и майор Васил Златаров. Именно техните бомби потвърждават, че самолетът е с основна роля за евентуалните военни сражения. Летците обаче бъркат доста, Роланд е единствено водачът, а изобретателите са напълно други. Същата година двама инженери – Рейманд Солние и Франц Шнайдер стартират да проектират бъдещия боен аероплан. Вторият работи за френския производител Nieuport, преди да получи предопределение от Luft-Verkehrs Gesellshaft. През 1913 година съумява да сложи прекъсващата скорост, с която пропелерът на самолета забавя ход, до момента в който картечницата стреля. Технологията е впечатляваща и би сложила немската авиация доста напред, само че има единствено един проблем – нито един немец не съумял да я оцени уместно. Фирмата даже отказала да даде картечница за на практика проби и с това непринудено се отхвърлят от цялата технология.

Снимка: By Willi Hackenberger – Deutschlands Eroberung der Luft 1915, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=63600787

Междувременно Солние изпитва същите усложнения със своята технология – двамата инженери на практика създават идентична техника. Неговите проблеми обаче са от друго естество, на всеки три изстреляни патрона, моторът несъмнено заемал много място и поставял на риск водача, изключително с непосредствено попадение от личното оръжие. По време на тестванията, французинът се вози на задната седалка в самолета и води съществени мемоари по отношение на структурата. Именно тогава стартира да се вижда и различен проблем. Газовите картечници на Hotchkiss и Lewis имат друг избухлив интервал и надлежно съществува доста закъснение от произвеждането на първия изстрел. Механизмът не може да работи вярно, изключително откакто държанието на оръжието е непредсказуемо.

Вместо да се занимава с подобряването и центровката на самолетния мотор, французинът просто прибавя стоманени дефлекторни пластини, които да отбиват патрона при възможна пукотевица. Френската авиация е задоволително впечатлена, с цел да даде картечница за тестванията. Проведените опити са повече от приемливи. С експлоадирането на Първата Световна война, нито една от двете страни – Франция и Германия, не употребява самолети. Англия също не вдъхва особени очаквания в летателните апарати. В края на 1914 година Гарос се среща със своя добър другар Солние и двамата стартират да разясняват новата разработка. Понеже липсват мераклии за пилотското място, Роланд е подготвен да организира първите проби и прекарва няколко седмици в опознаване на самолета.

Още тогава вижда необикновен проблем – дефлекторите употребяват силата на мотора и всеки ударен патрон понижава мощността му с 30%. При продължителна престрелка, водачът може да загаси мотора и надлежно да се разбие, а същите са с едвам 80 конски сили и не са изключително положителни в тази борба. Роланд продължава да лети до края на март и стартира да привиква със системата. Осъзнава, че най-хубавият вид е да стреля на къси откоси, с цел да не се постанова да катапултира – първият парашут в раница е създаден от съветския артилерийски поручик Глеб Егениевич Котелников през 1911 година, затова има някакво избавление от съдбовния край.

Още в същия ден, след свалянето на първия аероплан, Роланд съумява да смъкна още един двуместен Aviatik B.I. Вторият член на екипажа е заставен да стреля по французина със своя Mauser, само че без резултат, картечницата изсипва своята мощ върху самолета. Изведнъж френската военна промишленост обезверено желае да разбере върху какво е работил Солние. За смелия френски летец приказката завършва на 18 април. При обикновен взор над Кортрейк, Гарос стартира нахлуване над трен.

Снимка: By Unknown author – J. M. Bruce Morane-Saulnier Types N, I, V., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15524545

Немските бойци, които той обстрелва, по-късно описват, че самолета внезапно е изгубил височина и от 2000 метра се е спуснал под 60 градуса до височина от към 40 метра. При опит да се издигне на най-малко 100 метра, бойците стартират сериозен обстрел. Успешното издигане до 700 метра е реалност, само че внезапно мотора изгасва, а Гарос се пробва безмоторно да го плъзне, с цел да успее да се приземи. При опит да унищожи оръжието си, французинът се проваля. Немски патрул наближава неговата позиция и летецът няма избор, с изключение на да остави новата технология в непознати ръце. Опитът му да премине фронтовата линия също не е сполучлив. Роланд Гарос е хванат и европейските медии се състезават да пишат материали по тематиката. Франция е потресена от този факт. Междувременно скъпият аероплан е изпратен в Берлин.

Също като Роланд, Антъни Фоккер се научава да лети на 20-годишна възраст. Много скоро желанието му да строи самолети го връща назад към дъската. В самото начало ползата към самолетите му е извънредно невисок. След това идва войната и съумява да продаде всичките си проектирани модели на немската войска. Холандия предпочитала френските самолети. В дневника си Фоккер написа, че Англия и Италия не дали отговор на неговите предложения, до момента в който в Русия злокобната корупция спряла договорката. За разлика от френското произвеждане, неговите самолети стартират да употребяват нагъната стомана, само че моторите също са с едвам 80 конски сили.

На 20 април 1915 година Фоккер е свикан в Берлин, където получава стоманените дефлектори, дружно с картечница Parabellum. Описва френския дизайн като извънредно напреднала технология, само че има вяра, че може да го направи още по-добър. Необходими са му два дни, с цел да сътвори толкоз известния пропелерен синхронизатор, с чиято помощ без никакво значение от типа пукотевица, картечницата може да стреля свободно. Синхронизаторът умерено може да прекъсва работата за 2400 пъти в минута, до момента в който Parabellum-ът може да изстреля 600 патрона в минута. За водачът не остава нищо друго, с изключение на да натиска спусъка и да не губи никаква мощ от мотора. На 22 април е още веднъж в Берлин и прави проява пред немските летци.

Снимка: By Fritz Heuschkel – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID ggbain.30967.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=53464

Тестовете минават брилянтно, само че за жалост конструкторът пропуща една доста значима точка в проекта – немският консерватизъм. Немската войска желае от Фоккер да се качи в аероплан и да смъкна един аероплан, с цел да потвърди, че в действителност системата му работи. По това време той не е боен, нито немец, с което на практика по всички правила на войната ще извърши военно закононарушение, сражавайки се за друга страна. За няколко часа Фоккер получава униформа, военна карта с името Антон Фоккер и в идващите няколко дни стартират военни дейности. Холандецът лети по няколко часа дневно в търсене на своята жертва. Макар и да се пробва да избегне стълкновение, най-после взема решение да показва откритието си. Спуска се покрай френски Farman и съумява да го смъкна с мощен обстрел.

При завръщането си в базата, немците декларират, че е свалил френски граждански аероплан. Следват съществени спорове и стартира обучаването на немските водачи за работа със синхронизатора. Лейтенант Освал Болке става първият немски ас, който смъква аероплан точно с тази технология. Новината за неговия триумф доближава Фоккер, когато се завръща в Берлин. Много скоро Fokker E.I става първият немски аероплан, който употребява тази технология и надлежно се трансформира в призрачен сън за всеки съперник. Френските и английските водачи осъзнават, че нямат нито технологията, нито задоволително положителни водачи за това стълкновение.

Болке е извънредно техничен, а с вярната техника се трансформира в стихотворец на фронта. Някои водачи описват, че неговият спускащ се аероплан прави маневри, които за другите са невъзможни. За всички останали, немските самолети са страховита панорама, напомняща на разярено животно, което се готви да хване плячката си. Френските летци приключват бомбардировките през 1915 година заради простата причина, че отиват на сигурна гибел. Приказката обаче била на път да завърши.

Снимка: By Unknown author – Scan from Windsock Datafile No.91, page 8., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=32733578

След като никой не можел да откри вярната формула на Фоккер, французите показали друго решение – Nieuport 11 Bebe. Двукрил аероплан, който разполага с картечница на горното крило, елиминирайки напълно потребността от синхронизатор. През май 1916 година 19-годишният Албърт Бол съумява да смъкна 3 самолета, употребявайки новото оръжие. Междувременно британците съумяват да извадят своя de Havilland D.H.2. Наричат го „ въртящият крематориум “ заради простата причина, че няколко пъти се завърта и съумява да убие екипажа си. Оказва се, че самолетът работи прелестно, само че опитът на водачите е извънредно дребен.

Снимка: By Unknown author – http://www.finn.it/regia/immagini/prima/nieuport_macchi11.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26455984

С появяването на английския Farman Experimental стартират да падат и легендите на немската авиация от предходната година. Болке е свален в края на октомври, когато записва 40 победи. Макар и неговия гений да се предава на останалите водачи и редица съперници да споделят, че немските самолети не патрулирали, а безусловно обсебвали небето като призраци, ходът на войната се обръща доста. В края на 1917 година немските летци към този момент се борят за своето оцеляване и още по-лошата вест е, че производството не може да достави качествено оръжие. Много скоро и Роланд Гарос съумява да се включи във въздушната борба.

Французинът бяга от плен и има доста огромно предпочитание да даде един отговарящ реванш. Само няколко седмици след освобождението му, той съумява да смъкна своя 4-ти аероплан. Неговата въздушна авантюра завършва на 5 октомври, когато е свален и погубен от летящ Spad XIII. Към края на войната, холандците не престават да считат Фоккер за неприятен авиационен избор. Обиден задоволително от обстоятелството, че никой не признава неговото произвеждане, инженерът отпътува за Съединени американски щати и показва своя Douglas DC-1. Това е неговият първи напълно железен аероплан. По-късно неговата компания става преобладаващ фактор в Съединени американски щати. Важно е да отбележим, че авиацията съумява да направи своя голям скок и да се трансформира в съвършено военно оръжие, освен това с присъединяване единствено на 3-ма индивида.