Йордан Марков: Пеенето е моята сбъдната мечта
Музиката става неразделна част от живота на ЙОРДАН МАРКОВ още в ранните му детски години, които прекарва в неговия роден град Силистра. Завършва четвърти по триумф Националната музикална академия " Проф. Панчо Владигеров " в класа на проф. Стефка Оникян. Носител е на Наградата на публиката на фестивала " Пирин фолк " в Сандански три години подред. Отличен е и с доста други призове от влиятелни български и интернационалните състезания като " Славянский базар ", " Шанс " и така нататък През 2016 година издава дебютния си албум, наименуван " Живот на кръстопът ", като показва песните от диска с атрактивни музикални спектакли в безчет градове у нас. Преди малко повече от половин година излезе и вторият албум на изпълнителя, кръстен " Силата на любовта ". След броени дни - на 3 декември, от 19 ч., в зала 3 на НДК, провежда огромен концерт " Да пеем дружно " - с другари и за другари.
" Господ ми е дал гений и евентуално това е пътят ми "
" Вярвам, че тази обич, за която пея в песните си, иска ми се сбъдне някой ден "
- Остава по-малко от месец до коледните празници, когато мнозина ще се извърнат обратно, с цел да си спомнят каква е била годината за тях. Правите ли си сходна равносметка в края на годината, Йордане?
- Равносметка си върша всяка вечер, когато си лягам, в случай че би трябвало да бъда почтен. Моят живот е извънредно динамичен, прочут може би на доста дребна част от хората освен на моята възраст, само че и като цяло на българите. Защото съвсем всички всеобщо са привикнали на някакво неизменност, на избрана сигурност, застанали са на едни щатни служебни позиции, където са известени по кое време си получават заплатата, наясно са с работното време, обезпечени са им отпуските, плануват ги месеци напред, знаят по кое време ще излизат, къде ще вървят... А при мен няма такива неща. Непрекъснато пътувам - 100-130 хиляди километра годишно, които нормално се изминават обикновено за 10 години. Организирам концерти, отивам авансово най-малко 5-6 пъти във всеки град, където ще имам зрелище, с цел да изпипам и най-малкия подробност. Хората споделят, че на вълка по тази причина му е пълен вратът, тъй като си прави самичък работата. Но пеенето е осъществената ми детска фантазия и съм благополучен с това, което правя. Просто изисква ужасно доста време и отдаденост.
- Успяхте да осъществите и още едно ваше предпочитание, като организирахте конкурс за млади музикални гении в родния си град...
- Така е. Тази година с поддръжката на управлението на община Силистра направихме Първи народен конкурс за млади реализатори на известна музика " Дунавски звезди " (9, 10 и 11 септември). Празникът на града е на 14 септември - Кръстов ден, и с тази песенна конкуренция бе обещано самобитно начало на тържествата. Дойдоха над 100 участници от цяла България: Плевен, Благоевград, Русе, Силистра, Троян, Велико Търново, Търговище, Шумен, Добрич, Варна, Тутракан, Несебър - от най-големите влиятелни музикални школи. Децата се състезаваха в две категории, в 6 възрастови групи, имаше изключителни гении. Това е един от дребното състезания, в които се припознава Министерството на културата, и даже учреди своя парична премия. Наистина голям празник! Бяхме организирали на площада в града концерт, наименуван " Пеещото жури ", защото ръководител беше Тони Димитрова - обичана певица от генерации българи с прелестните й песни, композиторът Светослав Лобошки, Николай Текелиев - индивидът, който дава отговор за подбора на български участници в задгранични състезания, младата, красива, умна и надарена изпълнителка Мартина Иванова, Доротея Бальовска - шеф на интернационалния конкурс за млади гении в Тутракан. Драго Драганов бе водещ. И се получи голям празник както за участниците, за техните ръководители, родители, по този начин и за всички поданици и посетители на града. Живот и здраве, продължаваме и през 2020-а.
- Само на 26 години сте, а отговаряте за огромен екип от хора, с които работите. Как успявате да се справите освен с музикалните задължения, а и с толкоз огромна концертна активност?
- Не мога да си разреша да предам тази цялостна организация. Поне не и на този стадий. Ние сме към 30 индивида екип, пътуваме със седем коли, един камион с техника - двойно повече от предходната година, и бус с голяма видеостена... Само нощувките и пътните да се обезпечат на артистите и на обслужващия личен състав - са големи разноски. Ние сме напълно частен план и няма по какъв начин да възложа това на някой различен. Защото момент нехайство и всичко ще отиде по дяволите.
- Кой очаквате да се отзове на поканата " Да пеем дружно " на 3 декември в зала 3 на НДК?
- Както към този момент няколко години подред, по този начин и тази, с моя екип организираме обичайни, по този начин да го нарека, концертни турнета. И в този момент представяме напълно нов театър - " Да пеем дружно ", в който, с изключение на мен, вземат участие Драго Драганов, композиторът Стефан Диомов и групата " Петте сезона ", девойките от балет " Дежа вю ". Това е огромно аудио-визуално шоу с впечатляващи видеостени. Вече направихме 15 концерта в по-големи и по-малки градове на страната, като започнахме от пролетта, имахме и своите летни изяви. Сега завършваме тазгодишното турне с последния, 16-и театър. Със сигурност на 3 декември представлението, което е с дълготрайност над два часа, ще е по-мащабно от всички, които минаха до момента. Програмата малко се трансформира, дообогатява се, спрямо всичко това, което са гледали феновете през годината. Подборът на песни бе извънредно сложен. Ще прозвучат и нови, и потвърдили се във времето, и обичаните от генерации българи. В началото имах известна доза терзание - по какъв начин ще одобри всичко това публиката? Но реакциите на хората в залата бяха извънредно прочувствени. И още с първия концерт в Плевен при започване на април, както и с последващите спектакли, се оправда напълно заглавието на концерта. Защото от началната до последната ария всички пяха и ръкопляскаха. Надявам се същото да се случи и в София.
- Пожелавам ви го от сърце. Хора като вас са необичайност.
- Без да бъда непретенциозен, дръзвам да настоявам, че вършим нещо извънредно нетрадиционно. Повечето реализатори идват с огромното си име, с два прожектора, застават и изискват високи цени на билетите. А ние влагаме извънредно доста техника - 10 души строят сцената, има голяма LED видеостена и, без да пресилвам, най-качественото и най-скъпото озвучаване и осветяване...
- Някои артисти записват на видео изявите си...
- На Голяма Богородица - един от огромните християнски празници, на 15 август в Летния спектакъл на Бургас заснехме професионално концерта. Сега сме в договаряния да бъде излъчен. Спектакълът на 3 декември също ще се запише и ще обсъждаме неговото лъчение към коледно-новогодишните празници. Ще забележим към този момент с коя медия ще се договорим.
- Било ли ви е в миналото толкоз тежко, че да сте на косъм от това да захвърлите микрофона и в никакъв случай повече да не излезете на сцената?
- Много пъти... Всекидневно си задавам въпроса: за какво се занимавам с всичко това?! Дори първият ми албум е озаглавен " Живот на кръстопът ", тъй като е имало такива интервали, в които съм мислил - дали да продължа с музика и с образуване на концерти, или да поема по някакъв различен път? Но постоянно съм твърдял, че камъкът си тежи на мястото. Господ ми е дал гений и евентуално това е моят път. Трудно, елементарно - може би пък по този начин ще оценя опциите, които предстоят.
- От кого получихте най-голямо подпомагане до момента?
- Изключително признателен съм на моето семейство за голямата поддръжка. Без значение в кой завършек на страната се намираме с нашите спектакли, родителите ми участват на безусловно всеки концерт. Без тяхната помощ сигурно нямаше да стигна през днешния ден дотук. И чисто морално постоянно ми вдъхват кураж. Никой от родата, от цялата ми фамилия, не се занимава с музика. Моята баба, на която съм кръстен, има малко по-силен глас. Може би по тази причина орисията ми е да владея някакви певчески благоприятни условия, които развъртвам към този момент толкоз доста години. Но човек не се ражда актьор. Артист се става. С доста труд и голямо предпочитание.
- Освен развиване в кариерата и професионални триумфи, добре е да има с кого да бъдат споделени, нали? Намерихте ли подобен човек за себе си?
- Все още не съм разкрил огромната обич на живота си. Както се майтапя на концертите, чувал съм, че любовта била като пеперуда, и в случай че я гониш, с цел да я хванеш, постоянно ти се изплъзва, само че в случай че пък стоиш спокойно и добродушно, може да дочакаш тъкмо и на твоето рамо да кацне. Хората, които ме познават, са наясно, че не мога да заставам спокойно на едно място, а все бързам за някъде. Постоянно съм на път и моята пеперуда несъмнено е някъде зад мен - аха, да кацне на моето рамо, а аз съм потеглил за идващия град и за следващия ангажимент. Но имам вяра, че тази обич, за която пея в песните си, иска ми се сбъдне някой ден.
- Как ви е трансформирала известността?
- Несъмнено тя дава и взема - във всяка активност в живота, във всеки миг. Няма цялостно благополучие. Много хора си мислят, че се качвам в лъскавия си автомобил, светват прожекторите на една голяма сцена, която коства извънредно скъпо, изпявам си песните, получавам овации и мога да не мисля за нищо друго. Онези, които ме познават, са наясно, че непрекъснато се стремя да бъда положителен и постоянно съм ухилен. Малцина обаче се замислят какво ми коства. Ангажиментите са доста, а разочарованията са големи. Затова може би някак си съм станал по-затворен. Въпреки всичко, желая да благодаря на тези хора, които, колкото и малко да са, не престават да харесват българската известна ария, заплащат си за билети на нашите концерти, купуват си албуми и към момента поддържат културата.
- От какво се чувствате отчаян?
- В последната година, година и половина, получих доста жестоки удари от хора, които съм считал за близки другари и в никакъв случай не съм вярвал, че ще постъпят по този метод. Обаче не мога да ги обвинявам. Явно съм имал избрани упования от тях, които не са покрили. Вероятно и аз не съм дал отговор на някакви техни визии. Разочарованията от време на време са големи. Но аз стигнах дотук с помощта на труда си и упоритостта, които съм полагал през годините. Лоялността е доста значим фактор. Организирайки тези големи концерти, виждаш какъв брой хора поддържат освен теб, а и културата в страната като цяло. Отделно ставаш очевидец на лицемерно отношение. В днешно време, за жалост, обещанието от време на време не значи безусловно нищо. Дори да имаш подписан контракт с някого за каквато и да било активност - това нищо не значи, може да се отметне в последния миг. А в случай че би трябвало да си търсиш правата, ще минат несъмнено 4-5 години. Но каквото и да се случи, постанова се да станеш, изтупваш колената и продължаваш да правиш това, което би трябвало... Както споделя моят татко: " Напред е мъчно, само че обратно е два пъти по-трудно... "
- Кое е най-важното, което научихте от сцената, от пеенето, от музиката като цяло?
- Много са уроците, които ни сервира животът. Всекидневни са. Но пък имам вяра, че Господ дава най-трудните борби в живота единствено на най-хубавите си бойци. Може би съм един от тях. И евентуално това е моята орис - да не преставам да се занимавам с известната българска музика, да вдъхвам позитивна страст на хората и да им оказвам помощ да преодоляват компликациите.
" Господ ми е дал гений и евентуално това е пътят ми "
" Вярвам, че тази обич, за която пея в песните си, иска ми се сбъдне някой ден "
- Остава по-малко от месец до коледните празници, когато мнозина ще се извърнат обратно, с цел да си спомнят каква е била годината за тях. Правите ли си сходна равносметка в края на годината, Йордане?
- Равносметка си върша всяка вечер, когато си лягам, в случай че би трябвало да бъда почтен. Моят живот е извънредно динамичен, прочут може би на доста дребна част от хората освен на моята възраст, само че и като цяло на българите. Защото съвсем всички всеобщо са привикнали на някакво неизменност, на избрана сигурност, застанали са на едни щатни служебни позиции, където са известени по кое време си получават заплатата, наясно са с работното време, обезпечени са им отпуските, плануват ги месеци напред, знаят по кое време ще излизат, къде ще вървят... А при мен няма такива неща. Непрекъснато пътувам - 100-130 хиляди километра годишно, които нормално се изминават обикновено за 10 години. Организирам концерти, отивам авансово най-малко 5-6 пъти във всеки град, където ще имам зрелище, с цел да изпипам и най-малкия подробност. Хората споделят, че на вълка по тази причина му е пълен вратът, тъй като си прави самичък работата. Но пеенето е осъществената ми детска фантазия и съм благополучен с това, което правя. Просто изисква ужасно доста време и отдаденост.
- Успяхте да осъществите и още едно ваше предпочитание, като организирахте конкурс за млади музикални гении в родния си град...
- Така е. Тази година с поддръжката на управлението на община Силистра направихме Първи народен конкурс за млади реализатори на известна музика " Дунавски звезди " (9, 10 и 11 септември). Празникът на града е на 14 септември - Кръстов ден, и с тази песенна конкуренция бе обещано самобитно начало на тържествата. Дойдоха над 100 участници от цяла България: Плевен, Благоевград, Русе, Силистра, Троян, Велико Търново, Търговище, Шумен, Добрич, Варна, Тутракан, Несебър - от най-големите влиятелни музикални школи. Децата се състезаваха в две категории, в 6 възрастови групи, имаше изключителни гении. Това е един от дребното състезания, в които се припознава Министерството на културата, и даже учреди своя парична премия. Наистина голям празник! Бяхме организирали на площада в града концерт, наименуван " Пеещото жури ", защото ръководител беше Тони Димитрова - обичана певица от генерации българи с прелестните й песни, композиторът Светослав Лобошки, Николай Текелиев - индивидът, който дава отговор за подбора на български участници в задгранични състезания, младата, красива, умна и надарена изпълнителка Мартина Иванова, Доротея Бальовска - шеф на интернационалния конкурс за млади гении в Тутракан. Драго Драганов бе водещ. И се получи голям празник както за участниците, за техните ръководители, родители, по този начин и за всички поданици и посетители на града. Живот и здраве, продължаваме и през 2020-а.
- Само на 26 години сте, а отговаряте за огромен екип от хора, с които работите. Как успявате да се справите освен с музикалните задължения, а и с толкоз огромна концертна активност?
- Не мога да си разреша да предам тази цялостна организация. Поне не и на този стадий. Ние сме към 30 индивида екип, пътуваме със седем коли, един камион с техника - двойно повече от предходната година, и бус с голяма видеостена... Само нощувките и пътните да се обезпечат на артистите и на обслужващия личен състав - са големи разноски. Ние сме напълно частен план и няма по какъв начин да възложа това на някой различен. Защото момент нехайство и всичко ще отиде по дяволите.
- Кой очаквате да се отзове на поканата " Да пеем дружно " на 3 декември в зала 3 на НДК?
- Както към този момент няколко години подред, по този начин и тази, с моя екип организираме обичайни, по този начин да го нарека, концертни турнета. И в този момент представяме напълно нов театър - " Да пеем дружно ", в който, с изключение на мен, вземат участие Драго Драганов, композиторът Стефан Диомов и групата " Петте сезона ", девойките от балет " Дежа вю ". Това е огромно аудио-визуално шоу с впечатляващи видеостени. Вече направихме 15 концерта в по-големи и по-малки градове на страната, като започнахме от пролетта, имахме и своите летни изяви. Сега завършваме тазгодишното турне с последния, 16-и театър. Със сигурност на 3 декември представлението, което е с дълготрайност над два часа, ще е по-мащабно от всички, които минаха до момента. Програмата малко се трансформира, дообогатява се, спрямо всичко това, което са гледали феновете през годината. Подборът на песни бе извънредно сложен. Ще прозвучат и нови, и потвърдили се във времето, и обичаните от генерации българи. В началото имах известна доза терзание - по какъв начин ще одобри всичко това публиката? Но реакциите на хората в залата бяха извънредно прочувствени. И още с първия концерт в Плевен при започване на април, както и с последващите спектакли, се оправда напълно заглавието на концерта. Защото от началната до последната ария всички пяха и ръкопляскаха. Надявам се същото да се случи и в София.
- Пожелавам ви го от сърце. Хора като вас са необичайност.
- Без да бъда непретенциозен, дръзвам да настоявам, че вършим нещо извънредно нетрадиционно. Повечето реализатори идват с огромното си име, с два прожектора, застават и изискват високи цени на билетите. А ние влагаме извънредно доста техника - 10 души строят сцената, има голяма LED видеостена и, без да пресилвам, най-качественото и най-скъпото озвучаване и осветяване...
- Някои артисти записват на видео изявите си...
- На Голяма Богородица - един от огромните християнски празници, на 15 август в Летния спектакъл на Бургас заснехме професионално концерта. Сега сме в договаряния да бъде излъчен. Спектакълът на 3 декември също ще се запише и ще обсъждаме неговото лъчение към коледно-новогодишните празници. Ще забележим към този момент с коя медия ще се договорим.
- Било ли ви е в миналото толкоз тежко, че да сте на косъм от това да захвърлите микрофона и в никакъв случай повече да не излезете на сцената?
- Много пъти... Всекидневно си задавам въпроса: за какво се занимавам с всичко това?! Дори първият ми албум е озаглавен " Живот на кръстопът ", тъй като е имало такива интервали, в които съм мислил - дали да продължа с музика и с образуване на концерти, или да поема по някакъв различен път? Но постоянно съм твърдял, че камъкът си тежи на мястото. Господ ми е дал гений и евентуално това е моят път. Трудно, елементарно - може би пък по този начин ще оценя опциите, които предстоят.
- От кого получихте най-голямо подпомагане до момента?
- Изключително признателен съм на моето семейство за голямата поддръжка. Без значение в кой завършек на страната се намираме с нашите спектакли, родителите ми участват на безусловно всеки концерт. Без тяхната помощ сигурно нямаше да стигна през днешния ден дотук. И чисто морално постоянно ми вдъхват кураж. Никой от родата, от цялата ми фамилия, не се занимава с музика. Моята баба, на която съм кръстен, има малко по-силен глас. Може би по тази причина орисията ми е да владея някакви певчески благоприятни условия, които развъртвам към този момент толкоз доста години. Но човек не се ражда актьор. Артист се става. С доста труд и голямо предпочитание.
- Освен развиване в кариерата и професионални триумфи, добре е да има с кого да бъдат споделени, нали? Намерихте ли подобен човек за себе си?
- Все още не съм разкрил огромната обич на живота си. Както се майтапя на концертите, чувал съм, че любовта била като пеперуда, и в случай че я гониш, с цел да я хванеш, постоянно ти се изплъзва, само че в случай че пък стоиш спокойно и добродушно, може да дочакаш тъкмо и на твоето рамо да кацне. Хората, които ме познават, са наясно, че не мога да заставам спокойно на едно място, а все бързам за някъде. Постоянно съм на път и моята пеперуда несъмнено е някъде зад мен - аха, да кацне на моето рамо, а аз съм потеглил за идващия град и за следващия ангажимент. Но имам вяра, че тази обич, за която пея в песните си, иска ми се сбъдне някой ден.
- Как ви е трансформирала известността?
- Несъмнено тя дава и взема - във всяка активност в живота, във всеки миг. Няма цялостно благополучие. Много хора си мислят, че се качвам в лъскавия си автомобил, светват прожекторите на една голяма сцена, която коства извънредно скъпо, изпявам си песните, получавам овации и мога да не мисля за нищо друго. Онези, които ме познават, са наясно, че непрекъснато се стремя да бъда положителен и постоянно съм ухилен. Малцина обаче се замислят какво ми коства. Ангажиментите са доста, а разочарованията са големи. Затова може би някак си съм станал по-затворен. Въпреки всичко, желая да благодаря на тези хора, които, колкото и малко да са, не престават да харесват българската известна ария, заплащат си за билети на нашите концерти, купуват си албуми и към момента поддържат културата.
- От какво се чувствате отчаян?
- В последната година, година и половина, получих доста жестоки удари от хора, които съм считал за близки другари и в никакъв случай не съм вярвал, че ще постъпят по този метод. Обаче не мога да ги обвинявам. Явно съм имал избрани упования от тях, които не са покрили. Вероятно и аз не съм дал отговор на някакви техни визии. Разочарованията от време на време са големи. Но аз стигнах дотук с помощта на труда си и упоритостта, които съм полагал през годините. Лоялността е доста значим фактор. Организирайки тези големи концерти, виждаш какъв брой хора поддържат освен теб, а и културата в страната като цяло. Отделно ставаш очевидец на лицемерно отношение. В днешно време, за жалост, обещанието от време на време не значи безусловно нищо. Дори да имаш подписан контракт с някого за каквато и да било активност - това нищо не значи, може да се отметне в последния миг. А в случай че би трябвало да си търсиш правата, ще минат несъмнено 4-5 години. Но каквото и да се случи, постанова се да станеш, изтупваш колената и продължаваш да правиш това, което би трябвало... Както споделя моят татко: " Напред е мъчно, само че обратно е два пъти по-трудно... "
- Кое е най-важното, което научихте от сцената, от пеенето, от музиката като цяло?
- Много са уроците, които ни сервира животът. Всекидневни са. Но пък имам вяра, че Господ дава най-трудните борби в живота единствено на най-хубавите си бойци. Може би съм един от тях. И евентуално това е моята орис - да не преставам да се занимавам с известната българска музика, да вдъхвам позитивна страст на хората и да им оказвам помощ да преодоляват компликациите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ