Мумията – най-популярната и най-трудната за добиване част от този

Мумията – най-популярната и най-трудната за извличане част от този листата – е считана за панацея по време на златния век на фармацевтиката от трупове, XVI и XVII век. Обикновено крадци разграбвали гробниците и продавали частите от мумиите, които са се правили по-късно на тинктури или компреси, употребявани за битка с кървене, отровни ухапвания, натъртвания и болки в ставите. За страдание, търсенето надалеч надхвърляло противозаконното предложение и хитри бизнесмени се възползвали от манията, като приготвяли подправени мумии от тела на прокажени, просяци и даже камили…

Томас Уилис, академик от XVII век, комбинирал черепи и какао и по този начин (поне съгласно него) създавал лекарство за кървене. Човешките черепи също се накисвали в алкохол, създавайки смес, наречена „ кралски капки “, защото се твърдяло, че британският крал Чарлз II е платил 6000 лири, с цел да му се направи персонална рецепта. Смятало се, че тинктурата е потребна при подагра, воднянка (оток) и „ всички тресчици, които са гнилостни или чумави “, както и за други болести.

Кръвотечение от носа и епилепсия също се лекували с прахуляк от мъх, който е отглеждан върху човешки черепи. Ричард Съг, създател на книгата „ Мумии, канибали и вампири “ твърди, че това лекарство фактически е работило, само че единствено тъй като прахът е подтикнал коагулацията.

Мозъците са били употребявани за лекуване на епилепсия. Лекарят Джон Френч разказва процеса на подготвяне на смес от мозък в книгата си „ Изкуството на дестилацията “ от 1651 г: „ Вземете мозъка на млад мъж, който е починал от насилствена гибел “, смачкайте го в каменно хаванче, накиснете го във вино и го „ оставете да престои половин година в конски тор “, преди да го дестилирате.

Предполага се, че този лек работи съгласно известната по това време здравна доктрина „ сходното лекува сходно “, съгласно която черепите и мозъците са изключително потребни за лекуване на заболявания, които произлизат надлежно от главата. Често се считало, че медикаментите, взети от трупове, които са умрели принудително, са извънредно мощни, защото насилието по някакъв метод концентрира виталната мощ.

Човешката лой била търсено средство за лекуване на кръвоизливи, синини, мускулни конвулсии, нервни увреждания, болки в ставите и редица други премеждия. Тя е била изключително известна в Германия и доникъде на XVIII в. е доставяна на мюнхенските лекари от предприемчиви палачи. Някои се опитвали да заобиколят напълно аптекаря и отивали за медикаментите си напряко при палача. Често от мазнината се приготвял мас (понякога прочут като „ мехлемът на палачите “), само че един от лекарите на няколко британски и френски крале комбинирал съставката с бучиниш и опиат и я ползвал като обезболяващ лейкопласт.

Подобно на мазнините и мозъка, кръвта също постоянно се набавяла непосредствено от палача. Хората, които били прекомерно небогати, с цел да си разрешат от хубавите произведения на локалния аптекар, отивали непосредствено при бесилките, където плащали няколко монети, с цел да пият прясната кръв от неотдавна екзекутираните. Макар че нормално се пиела чиста, кръвта също се и изсушавала и стривала на прахуляк (за лекуване на кръвотечение от носа), поръсвала се върху рани (за прекъсване на кървенето) и даже се правела на тип мармалад.

Отново съгласно Съг, тоник, наименуван „ ликьор на косата “, постоянно се употребявал за стимулиране на растежа на косата при оплешивяващите. Според към този момент упоменатата доктрина „ сходното лекува сходно “ се е считало, че косата на умрял човек ще помогне за косата на живия. Косата на прахуляк обаче се е прилагала и при недоволства, които нямат нищо общо с главата – в това число при жълтеница.

Зъбите също са били образец за теорията. В Северен Хемпшир, Англия, както и в други региони хората носели зъби от трупове, в торбичка на врата си като лек против зъбобол – заболяване, което можело да се лекува и посредством докосване на зъб на мъртвец до личния. В Ирландия хората стигали още по-далеч като вярвали, че зъбоболът може да се излекува, като разтрият болния венец с пръст от мъртвец или даже го измият с вода, която е била употребена за измиване на мъртвото тяло.