Мрежата от гигантски каньони на Марс, които астрономите от XIX

Мрежата от великански каньони на Марс, които астрономите от XIX век неверно са взели за „ канали на марсианци “, са били подбудени от великански подземни реки, зародили преди 3,2 милиарда години на неговото дъно.

Това излиза наяве от публикация, оповестена в сп. Scientific Reports.

„ Изяснихме, че утаечните скали, натрупвали се на дъното на океаните на Марс в най-ранните стадии от тяхното битие, може да са погребали под себе си големи ресурси вода от повърхността на планетата. Това събитие единствено по себе си може да е послужило като причина за това, за какво Марс се е трансформирал в ледена пустиня.

Възможно е в тези наноси, част от които в този момент излизат на повърхността, да се съхранили следи от среда, способна да поддържа живот “, споделя Алексис Родригез (Alexis Rodriguez) от Планетологичния институт в Тусон (САЩ).

Както изяснява Родригез, в последните няколко десетилетия учените считали, въз основа на събраните от галактическите апарати от серията „ Викинг “, че фамозните канали на повърхността на Марс са зародили вследствие на топенето на южната полярна шапка на Червената планета и появяването на краткотрайни реки, чиито корита са прокопали мрежа от голям брой дълбоки и необятни каньони по цялата повърхнина.

Авторите на публикацията се усъмнили в това защото доста канали са ситуирани надалеч от южния полюс и техният модел на някои места въобще не подхожда на това, по какъв начин би трябвало да тече водата след размразяване на полярната шапка. Освен това множеството канали са в северното полукълбо на Марс, на доста огромно разстояние от южния полюс.

Родригез и сътрудниците му се пробвали да открият отговор на тази мистерия, изучавайки фотоси на каналите на северната низина Хрис, в долините Маринър и някои други райони на Марс, които били изучени от сондата MRO.

Изучавайки структурата на каналите, тяхното разположение, количеството и устройството на кратерите до тях, учените разкрили две необикновени неща. Първо, каналите на разнообразни равнини са формирани от разнообразни източници и не са свързани между тях. Второ, те са ситуирани в покрайнините на тези елементи от равнините, които в далечното минало са представлявали дъно на океан.

Това навело учените на мисълта, че в най-дълбоките пластове, струпали се на дъното на океана, може да се крие замръзнала вода, попаднала там в далечното минало, когато на Марс е било топло и е имал плътна атмосфера.

Учените ревизирали тази концепция, изучавайки структурата на кратерите в покрайнините на сходни падини. Както се оказало, към тях се съдържат доста вдлъбнатини, запълнени с реголит и други утаечни скали. Това приказва, че марсианските равнини фактически съдържат голямо количество утаечни океански породи.

Тези породи, съдейки по възрастта на кратерите, са почнали да се струпват на дъното на океаните на Марс преди към 3,65 милиона години. Скоро по-късно океаните или са се изпарили в Космоса, или са „ изтекли “ в тези запълнени с камъни каньони и Марс е придобил съвсем актуален тип.

След към 450 милиона години част от тези ресурси вода, с помощта на усилена геоложка интензивност, се е разтопила и е образувала подземни реки, които последователно са се изкачвали към повърхността, където водата се е изпарила или се е превръщала в лед.

Общият размер работа, която е запълнила тези реки за цялото време на тяхното недълго битие, е бил доста огромен – той 12 пъти е превишавал количеството вода, което през днешния ден се съдържа в езерото Байкал – най-обемния сладководен водоем на Земята. Течението на тези реки и изгубването на огромни ресурси лед от тези подземни складове е било това, което е породило фамозните канали на „ марсианци “, заключават учените.