Радослав Бимбалов за сблъсъците пред Народния театър: Изкуството у нас получи публичен линч, за назидание!
излезе с отворено писмо към сътрудниците си, които се занимават с изкуство , след конфликтите пред Народния спектакъл поради постановката на Бърнард Шоу „ Оръжията и индивидът “ . Както Искра.бг заяви се стигна до съществено напрежение, тъй като част от българските жители смятат, че тази режисура, сложена от Джон Малкович, унизява нашия народ . Публикуваме отвореното писмо на Радослав Бимбалов без редакторска интервенция:
„ ОТВОРЕНО ПИСМО
До сътрудниците
Не съм писал отворено писмо тук толкоз отдавна… И ми се щеше да не се постанова.
Няма да приказвам за протичащото се пред Народния Театър довечера. Ще вляза вътре. Там се игра режисура в празна зала. Във футбола по този начин санкционират тимовете, чиито почитатели са създавали вълнения. За играчите на терена е ужасяващо да тичат на празен стадион, не чуват някой да крещи имената им, чуват единствено ударите на бутонките си в сухата трева и конфликтите на потните си тела.
Кой бе осъден довечера? Едва ли Бърнард Шоу, който бе посочен за главен провинен за този (странно как) кипнал от нищото национален яд. Наказани бяха Джон Малкович и актьорите на сцената, само че освен те. Наказани са всички хора на изкуството.
Тази вечер изкуството у нас получи обществен линч, за наставление.
И в този момент е моментът да се обърна към моите сътрудници, които се занимават с изкуство – занимание всекидневно мъчно и неблагодарно, само че толкоз скъпо и значимо за душите ни.
Скъпи хора на творчеството, знам, че на мнозина от вас ви се желае да не цапате езика, думите, нотите или четките си с баналното зло, което пораства в страната ни. Знам, че се стараете да не чувате езика на омразата, който се лее обилно от партийни водачи от височайшите им трибуни, да не виждате ненавистта, на която възпитават почитателите си всякакви квази-духовни водачи, интернет божества и псевдо-журналисти. Знам, че ви е обратно, сътрудници, да обръщате внимание на ширещата се нецензурност, полепнала като гъста тиня в гърлата на говорещите глави, които омайват с ненавист хилядите хора, които някой ден ще решат, че биха желали да линчуват с лекост и вашата режисура, или вашата галерия, или вашето показване на новата книга, или вашето…
Драги притихнали сътрудници на креативния труд, дали не е извънредно време да се замислите – дали като преглъщате гнева си, като пазите своята хигиена или отдалеченост от това, което се случва в обществото ни, вършиме положително? На другите? На себе си?
Това безмълвие е по-тежко от тишината в залата на Народния довечера. Мълчание, което мирише на безконечен мир.
Вярвам във вас. И знам, че има какво да кажете.
Искрено ваш,
сътрудник “
Директорът на Народния спектакъл Васил Василев: Срамно е през 2024 година някой да желае цензура




