Мравките са едно процъфтяващо днес семейство насекоми с дълга история

Мравките - какво трябва да знаем

Мравките са едно процъфтяващо през днешния ден семейство инсекти с дълга история на Земята. Те са на всички места към нас, въпреки че рядко ги виждаме, макар изобилието, което съставляват. Без значение къде се намираме - в градска среда, измежду природата, даже на необикновени места, те крачат постоянно паралелно с нас.

Независимо че са дребни и незабележими, мравките са удивителни създания и наблюдението им е забавно освен за експертите, които се занимават с тях, само че и за хората, неизкушени от науката, само че запазили интереса си към естествения свят. Тяхното еволюционно развиване е дълго и демонстрира по какъв начин се оцелява през хилядолетията.

Произход и характерност на мравките

Какво знаем за произхода на мравките? Миниатюрните инсекти обитават Земята от 140 милиона години. Те са били спътници на динозаврите, само че са оживели през Креда-Терцина, когато динозаврите са изчезнали. Фактът, че са ги надживели, демонстрира, че са удивително резистентен тип. Те са претърпели и ледената ера.

Науката, която ги учи, се назовава мирмекология и към този момент 2 века се пробва да разгадае тези странни жители на планетата, само че към момента не всичко за тях е известно. Продължават да се откриват нови типове мравки и да запълват празнините в знанията за преносимите дребни инсекти.

Латинското наименование на типа е Formicidae и съставлява семейство инсекти, което наброява 14 хиляди типа. В нашата страна живеят 163 от тях. Класификацията ги дефинира като семейство безгръбначни; вид членестоноги; клас инсекти с подклас крилати; разред ципокрили.

Много малко са местата, където не се срещат мравки. Гренландия, Антарктида, Исландия и някои изолирани острови в Тихия океан не познават тези инсекти.

Организация на обществения живот на мравките

За живота на мравките е присъща строгата организация. Много са преносими и приспособими към всевъзможни условия на живот. Те водят обществен живот. Обществата им са със стройна йерархична система, с добре проведени групи, които се назовават колония или по-често мравуняк. Той може да е основан от разнообразни материали, взети от всевъзможни места. Всеки мравуняк е жилище за милиони мравки.

Основаването на нов мравуняк става един път или два пъти годишно. Тогава доста крилати мравки от мъжки и женски пол, които са подготвени за размножаване, изхвърчат от остарялото гнездо, събрани в ята. Копулацията е след къс полет и всяка оплодена женска стартира да търси място за гнездо. Повечето умират, малко на брой съумяват. Първото гнездо е дребна яма, където женската снася яйцата. Тя става кралица и нейната роля е такава, да снася яйца.

Важна група е тази на мравките-работнички. Те са постоянно женски и са отпред на йерархичната стълбичка. Всички мравки, които виждаме да се движат към мравуняка, са женски. Те се грижат за кралицата, за дребните, за чистотата и разрешаването на споровете. Те нормално нямат потомство. Когато мравунякът към този момент е прекомерно огромен, царицата снася яйца с мравки, които могат да се възпроизвеждат и по този начин се основават нови колонии.

Интересно състояние е, че не е заложено генетично коя мравка да стане кралица. Всяка женска може да бъде новият водач, зависи от храната, която употребяват. Мравките, които ядат храна с повече протеини, могат да бъдат царици, а тези с по-малко стават служащи.

Малка роля имат мъжките мравки, наричани търтеи. След чифтосването те бързо умират. И до момента в който кралицата може да живее цели десетилетия, мъжките живеят единствено седмица. Тяхната семенна течност обаче оцелява години и по този начин те поддържат размножаването. Царицата употребява семенната течност при чифтосването, с която опложда яйцата. Всяка женска кралица се чифтосва единствено един път в живота си.

Войниците са друга група от мравки, които се разграничават и външно от останалите. Те имат огромни глави и мандибули. Задачата им е да отбраняват мравуняка от нападатели, както и да вземат участие в набези над други групи за лишаване на храната или над други животни. Те имат задача и да счупват семената, с цел да могат другите мравки да я обхванат. Не всички типове мравки могат да създават бойци.

Размножаване на мравките

Размножаването на мравките става посредством яйцата, снесени от кралицата. Този развой премивана през 4 етапи - яйце, ларва, какавида, имаго.

Яйцата са първата фаза в развиването на мравката. Яйца снася единствено царицата. Те са транспарантни, бели, единствено половин милиметър, с форма на овал и лепкава повърхнина. Затова работничките ги носят налепени едно за друго.

Ларвите са втори стадий в развиването. Излюпват се от яйцето, като времето зависи от типа на насекомите. Ларвите са съвсем неподвижни, космати, свити на топка, безпомощни. Косъмчетата служат още веднъж за елементарно преместване, както лепкавата повърхнина. Те са хранени и отглеждани напълно от възрастните работнички, като няколко пъти усилват размера си.

Какавидата е предпоследен стадий преди излизане на завършената мравка. Ларвата става какавида и престава да се храни. Те наподобяват като бели мравки, на които краката и антенките са свити. Някои се обгръщат с пашкули. След време те потъмняват, а в задната част се образува петното, което демонстрира, че храносмилателната система е завършена.

Имагото е последният стадий, при който от какавидата излиза подготвена мравка. Излизането на мравката става благодарение на другите възрастни екземпляри. Те прегризват обвивката и оказват помощ на новата мравка да се излюпи. Тя излиза бледа и мека, само че единствено след няколко часа към този момент възприема добре познатия тип, който имат всички сходни на нея. През последния стадий на развиването си мравката не пораства. Когато към този момент са се основали нови работнички, майката няма никакви отговорности, с изключение на да снася яйца, с цел да се усилва популацията.

Видове мравки

Мравките имат своята роля в естествената екосистема. Те разрохкват почвата, отстраняват доста от отпадъците в градината, други отстраняват паразитите от нея. Някои типове мръвки са същински животновъди. Те се грижат на листните въшки, доят ги, с цел да се хранят с млякото им, пазят яйцата им, като ги прибират в мравуняка през зимата.

Поради обстоятелството, че мравките живеят в симбиоза с листните въшки, като даже ги придвижват по други околни дървета, се постанова, щом се виждат мравуняци към дърветата, да стартира неотложно битка с листните въшки, за се предпазят овошките. Освен че унищожават дървото, те придвижват и някои заболявания, които могат да погубят цяла градина с плодни дървета.

Борбата с мравките се води благодарение на някои мудни токсини като боракс, или с други растителни типове. Например ароматът на ментата, пелина и анасон отблъсква мравките. Затова е добре тези растения да се разпилян към насажденията, където се струпват мравки.