Хора с увреждания се спуснаха в тунелите на пещерата „Бачо Киро“
И по този начин, в едно неделно утро доброволците от фондация „ Ела и ти “ потегляме към пещерата „ Бачо Киро “. Там вече ни чака Гери (Гергана Дойчинова) – създател на фондацията и една неизчерпваща се буря. Посреща ни както постоянно усмихната и въодушевена. Първа стъпка е да бъдем инструктирани от организация „ Пещерно избавяне “ по какъв начин да пренесем хората с носилки до входа на пещерата, по какъв начин да повдигаме количките безвредно и по какъв начин да поддържаме хората, до момента в който вървим.
Пристигат и първите запалянковци и всички дружно, с помощта и на експертите от „ Планинско избавяне - област Пазарджик ", тръгваме по пътеката от есенни листа, водеща към входа. Едни бутаме колички, други са хванали някого на разположение и по този начин, говорейки и смеейки се, стигаме до първото препятствие, а точно стълбите пред входа на „ Бачо Киро “. С помощта на доброволците и „ Пещерно избавяне " прехвърляме хората в носилките. В групи от по шестима души стартира изкачването. Когато всички са качени сполучливо до началото на пещерата, стартира беседата за историята й, а по-късно групите една по една навлизат към пещерните галерии.
Станислава
Първата количка, която моята група поема, е на дребната Станислава. Движим се постепенно, доброволците заедно повдигаме количката на стъпалата, а Станислава преглежда с интерес пещерата. Спираме за къса отмора, а през това време осветяваме местата, на които висят прилепчета. В момента, в който тя вижда дребните бозайници, лицето й се осветява от най-искрената усмивка. Това е наслада, каквато рядко виждаме в всекидневието си; наслада, която припомня, че даже дребните неща са важни и трябват да бъдат оценени.
На излизане майката на Станислава разгорещено споделя: „ Най-сетне видяхме със личните си очи всичко, за което единствено сме чели в интернет – ето ги сталактитите, сталагмитите, прилепите – всичко. “
И точно в това се крие и смисълът на фондация „ Ела и ти “ – хората да се освободят от преградите на домовете си и да преживеят света към себе си.
Фатим
Втората количка е на любимеца на всички – Фатим. Той е извънреден човек, почитател на екстремните преживявания. Въпреки че се придвижва с количка, той не познава граници – участвал е в маратони, спускал се е в пещера „ Проходна ” и минал Фотинските водопади на въжен тролей.
Една по една групите излизат от тунелите и се събират на баничка и топъл чай. Всички са развълнувани от претърпяното, споделят усещания и се смеят. И по този начин задачата ни е реализирана и то без даже да усетим. Ние всички сме едно цяло.
„ Това е нашата главна задача – споделя Гери, създател на фондацията. – Ние не желаеме просто да ги свалим от рейсовете, да им покажем пещерата небрежно и да ги отпратим. Идеята е те да се усещат интегрирани и дружно да претърпяваме приключенията. “
Настъпва краят на деня и всеки се запътва към дома. Гледайки тези хора в профил, аз откровено им се възхищавам. Въпреки компликациите, с които се борят всекидневно, те са усмихнати, позитивни и въодушевени. Те посрещат живота и всичко, което той им сервира, с непоколебим дух. И идващия път, когато искаме да се оплачем от нещо, дано помислим за тях и техния взор към света. И ако на нас не ни коства нищо да отидем в парка или да се качим на Витоша, то за тях е събитие, което дълго време ще ги вълнува. А в последна сметка не е никак трудно да подадем ръка и просто да кажем „ Ела и Ти “.
Ако желаете да помогнете на фондацията, можете да дарите на техния уебсайт.