Моята арабска приказка бе написана през ноември 2018 г., когато

...
Моята арабска приказка бе написана през ноември 2018 г., когато
Коментари Харесай

Петра - приказен град, издълбан в скалите

Моята арабска приказка бе написана през ноември 2018 година, когато за първи път посетих Близкия изток. Авиокомпания " Райън еър " разгласи директни полети от София до Акаба и получих най-невероятния подарък за рожден ден - самолетен билет до Йордания. От една страна, бях безпределно разчувствана - античната история, археологията и източната митология са моя пристрастеност още от детството и мисълта да попадна в сюжета на " Приказки от 1001 нощ " провокира приключенския ми дух. От друга страна, обаче, събитията в прилежаща Сирия и мощното към момента наличие на " Ислямска страна " за миг ме накараха да се замисля дали е добра концепция да пътуваме в този регион. Авантюристичното в мен след това надви. Дългоочакваният миг най-сетне настъпи. Още няколко мига и самолетът ще кацне.

" Добре пристигнали в Акаба " - приветстват надписите на летището. Когато с половинката ми пристигнахме, към този момент бе мрачно на открито. Времето е топло, а въздухът е изпълнен с лека мокрота и аромат на море. В мрака на вечерта блестят голям брой светлинки в далечината - удостоверение за кипящ живот. Веднага, щом ни съзерцава, леко топчест и отзивчив арабин се доближава към нас и ни пита дали желаеме такси. Единственият превоз от летище Акаба до град Акаба е такси. Качихме се в колата и показахме на водача фотография на хотела, до който трябваше да стигнем. Той удостовери, че знае къде се намира. Още щом се качихме в автомобила, таксиджията ни попита: " Откъде сте? " и откакто получи отговора си, сподели с усмивка: " Добре пристигнали! "

Този сюжет се повтори на всички места, където отидехме. След към 20 минути пристигнахме в хотела и водачът придвижи багажа ни вътре. Никъде извън не пишеше името на хотела и ние бяхме малко озадачени дали това е същият хотел, който бяхме резервирали онлайн. След като се настанихме, подозрението се поразсея и излязохме на разходка. 500 метра по-надолу инцидентно забелязах от лявата страна на улицата хотел с забавна фасада и се загледах в името. Небрежно означих: " Я, виж, този хотел има същото име като оня, който резервирахме онлайн. Много необичайно. " При което установихме, че таксито ни е закарало в различен хотел. Спогледахме се с приятеля ми и се разсмяхме.

На идващия ден станахме рано, тъй като трябваше да стигнем до Петра. Събудихме се от апела на имама за утринната молитва. Излязохме на балкона, с цел да се насладим на гледката, която ни остави без мирис. Слънцето обливаше пробуждащия се град, в близост се обрисуваха контурите на златисто-кафеникавите планини, водите на Червено море хвърляха своя ослепителен искра, а израелският бряг срамежливо се подаваше в далечината. По пътя ни към автогарата бяхме съпроводени от клаксони на таксита. В арабските страни това е подканващ сигнал, че таксито е свободно и водачът на драго сърце ще те откара до мечтаната дестинация. Предварително се бяхме подготвили, че тук няма график и рейсът потегля, когато реши, най-често щом се е напълнил. Не след дълго потеглихме и до момента в който пътуваме, се любувахме на гледката извън. Гладките голи скатове на планините и хълмовете се извисяват от двете страни на пътя като изсъхнали заспали колоси, потънали в давност в пясъците на времето. Растителност съвсем не се вижда, на места притичва някоя камила. Наблюдавайки пейзажа извън, преливащите се нюанси на жълто, алено и кафяво, илюзията за безконечност, която внушава цялата комбинация, разбирам за какво античните хора са смятали земята за богоизбрана и свещена.

Най-после сме в Петра. Пред входа на комплекса се тълпят стотици гости, очаквайки да съзрат каменното знамение на човешкото въображение и мишци. Точно по кое време е бил издигнат градът не може да се каже с акуратност, само че сигурно подемът на Петра се свързва с оповестяването й за столица на Империята на набатеите през I век прочие Хр. Просперитетът на града се дължи на стратегическото му местонахождение на Пътя на коприната. Набатейските търговци построили град в скалите, чиито поданици наброявали 20-30 хиляди. Арабското племе набатеи съществува през предислямския интервал, а доста от непокътнатите до през днешния ден скулптури и статуи изобразяват техните богове и богини. Набатеите били майстори на камъка, те изсичали в скалите своите здания и гробници, както и цяла водоснабдителна система, осигуряваща ресурси от вода през цялата година.

Петра се намира в региона Уади Муса, което в превод от арабски значи " Долината на Мойсей ". Още с прекрачването на прага на античното поселище към нас се доближават локални бедуини и оферират да ни качат на магаре, кон и двуколка, с цел да се понесем стремително към прохода Ел Сик. Питат ни: " Приятели, знаете ли кой е Индиана Джоунс? Искате ли да преминете по пътя на Индиана Джоунс? " Вървим по прашния път, заобиколени от шума на потропващите копита на коне и магарета и от радостната врява на потока от хора - пъстро многообразие от езици, облекло, раси и религии. Те са там, събрани дружно, с цел да се удивляват от човешкия талант и естествената мощ.

Намираме се при започване на прохода Сик. Той води до вътрешността на града, дълъг е 1,2 километра, на ширина варира сред 3 и 12 метра, а височината на скалите от двете му страни доближава тук-там до 80 метра. Скалите са в забележителни розово-пурпурни-кафеникави нюанси. В комбиниране със слънчевата светлина и играта на светлосенки се основава илюзията за химеричност на мястото. По скалите се вижда от кое място са минавали напоителните канали и резервоари. По стените се виждат изображения на антични божества, ловни подиуми и картини от всекидневието на набатеите.

Никога няма да не помни момента, когато наближавахме края на прохода и пред нас стартира постепенно да се разкрива най-забележителният архитектурен шедьовър в Петра - Ал-Казнех, по-известен като " Хазната на фараона ". Сърцето ми спря, щом съзрях този артикул на човешкото творчество. Ал-Казнех е висока съвсем 40 метра и е декорирана с коринтски капители, фризове и фигури. Легендата твърди, че емблематичната сграда най-вероятно е била трезор на съкровището на фараона Рамзес III, прикрито в урна на върха на фасадата. Още по-удивителен факт за Ал-Казнех е, че той не е строен, а е дълбан в скалите. Установено е, че композицията е сечена от горната страна надолу. Археологически разкрития през 2003 година откриват, че дворецът в действителност е пантеон.

На потегляне от комплекса взехме решение да си купим обичайна кефия - бяла забрадка, която се среща в две разновидности - с алено каре за йорданските араби и с черно - за палестинците. Търговецът в дребното магазинче знаеше няколко думи на португалски, които замени с моя другар. Две от тях бяха Кристиано Роналдо. Очарователен народ!

На идващия ден пристигнахме в Петра рано сутринта, когато пълчищата туристи към момента не бяха атакували античните скали. Бяхме решили, че ще обходим целия комплекс, за което начинание е нужна и добра физическа подготовка. Докато изкачвахме скалите и влачехме нозе в пустинния пясък, забелязвахме дребни каменни обелиски тук-там. В пустинята това са значими пътеводни знаци, които, с изключение на посока, могат да отбелязват къде има вода, животни, заплаха. По пътя срещахме бедуини, които мързеливо се излежаваха в своите палатки и предлагаха чай на минувачите. На връщане към този момент бяхме щастливи, че успяхме да покорим всички значими и по-маловажни здания в Петра.

Днес каменните жилища на Петра са дом на бедуините. Те са приготвили своите сергии сред скалите и оферират на посетителите разнородни артикули. Решихме да се спрем пред една и да разгледаме. Продаваше малко момиченце, което говореше добър британски. Докато ние преглеждахме изложеното, то разглеждаше нас. Накрая ме погледна и сподели: " Много ми харесва часовникът ти. Искам го. Трябва ми за учебно заведение, да не закъснявам. " Засмях се и обясних, че ми е подарък от моя обичан и няма по какъв начин да й го дам. Тя погледна с усмивка, макар че разочарованието остана в погледа й.

Вече беше почнало да се здрачава. Уморени, прашни и мръсни от пълноценния ден постепенно се отправихме към хотела. Така завърши глава първа от нашата приказка.
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР