Моят шеф е публиката, нямам другиПовече от всичко искам детенце

...
Моят шеф е публиката, нямам другиПовече от всичко искам детенце
Коментари Харесай

Актьорът Борислав Захариев: Този живот не ни е даден да мааме пръжки с лук

Моят началник е публиката, нямам други

Повече от всичко желая детенце и семейство


За някои е комфортно да бъдем тъпи и лесни за операции

 13-2  13-3  13-4  13-5
– Боби, ти си измежду най-атрактивните участници в “Като две капки вода ”. Имаш ли упоритост да спечелиш?
– Моята концепция не е да дойда да спечелвам първо място, моята задача е да съумея да се превъплъщавам вярно в облиците и публиката да се забавлява. Няма по-хубаво от това след под напрежение и уморителен ден да те срещнат на улицата и да се усмихват необятно – значи има смисъл в това, което вършим. Това ме зарежда и в това е смисълът – хората на изкуството да допираме публиката и да виждаме повече усмихнати лица, тъй като българинът напоследък не се смее, което е доста тъжно.

– Шоуто сигурно кара хората да се усмихват. Извън ефира на продукцията също ли царува такова въодушевление и кой е индивидът, с който се забавляваш най-вече?
– Да! Аз се развличам откровено с Митко (Димитър Рачков-б.а.), с него и цяла България се забавлява. Сега съм на фотоси с него и напряко ми се реве от смях! Постоянно се майтапим. Зуека също е прелестен човек и доста оказва помощ на всички зад кулисите. И двамата са неповторими, доста ги обичам.

– Откри ли сродни души измежду другите участници и с кои ще останете другари?
– Разбира се. С Коцето сме родени на една дата – 17 юли. Те двамата със Софи даже единствено да седят, без да приказват и отново могат да те разсмеят – за мен са доста същински хора. С Гери-Никол не се познавах, тя е прелестно момиче, Златка също е супер готина – мислех едно, а се оказа друго, страхотна е. Иван Юруков – необикновен човек и експерт, Славин също е доста почтен и има страховит глас, а Марги Хранова е една легенда в българската музика. За Етиен Леви мога да кажа, че е един необикновен човек и възпитател.

– Кой те сюрпризира в шоуто?
– Изненадата за мен е Злати. От първия лайв се показва доста добре, има гений в нея и сподели, че не е просто едно русо момиче. Това потвърждава, че не постоянно нещата, които си си мислил за някого, се оказват такива в реалност. Като цяло има злокобни имена в кастинга за това шоу и всеки има своето място в него, не го споделям от учтивост, тъй като аз постоянно съм – право куме в очи. Понякога имам кахъри, поради това ми държание, тъй като не е хубаво в актъорската колегия да казваш непосредствено нещата. Но какво да се прави – аз съм си аз и в никакъв случай няма да потегли да се трансформирам, с цел да съм комфортен.

– Наложи се да влезеш в кожата на Дуа Липа, а след това и на Риана. Как се усещаше с рокля и токчета?
– Като Дуа Липа бях с женски бански и се усещах много неуместно. Не ми беше удобно, само че това ми е работата. Наистина не се усещам добре в женски облекла, само че хората се забавляват – значи всичко е тъкмо, заниманието е в центъра на всичко! Моят началник е публиката, нямам други.

– Има ли артист, който доста би желал да ти се падне да имитираш?
– Често артистите, които одобрявам нямат късмет да бъдат имитирани. Например Майкъл Джексън, Джордж Майкъл, Уитни Хюстън – желая, само че не мога да пея като тях… Андреа Бочели също е неповторим.

– С кой роден реализатор би желал да запишеш дуетна ария?
– О, бих работил с Дичо, с Графа, с БТР – с голям кеф, доста ги обичам. Мисля, че в България има страхотна музикална сцена, имаме неповторима музика и би трябвало да я слушаме повече – не е хубаво да гоним запада непрекъснато, въпреки всичко сме българи и е добре да вършим и слушаме българска музика. Малка страна сме, само че това не ни прави по-малки от другите. Ако си пуснете “БГ радио ” и несъмнено от 10 песни 9 ще ви харесат. Например Поли Генова е страхотна, Мария Илиева също – това са реализатори от международен мащаб. Гери-Никол – велика и занапред ще гради кариера, одобрявам и Дара, както и Кристиан Костов, а Живко Петров е един необикновен музикант и композитор.

– Кой от одобрените ни артисти е заслужен образец за младите съгласно теб?
– Много са – ето, тук до мен сега минава госпожа Маргарита Хранова – тя е супер образец за държание, от нея могат да се учат младите, а не да парадират с материални играчки, колички и гримове.

– В момента над какво работиш и имаш ли оферти за нови функции?
– Работя върху мои планове. От 5 години пиша сюжет за филм. Това ме вълнува и това желая да върша. Надявам се също по този начин българските кино продуценти да ми гласоподават доверие за основни функции. Ще се боря със зъби и нокти за мястото си на театралната сцена и в никакъв случай няма да се откажа. Дори и да се наложи самичък да си пиша сюжетите, самичък да се дирижирам, самичък да се озвучавам и самичък да се продуцирам. Важното е, че хората имат предпочитание да ме гледат и непрекъснато ме питат къде могат да го създадат. Нищо друго не е значимо за мен. Клиповете ми не престават да се гледат 10 години след стартирането им. Това приказва единствено по себе си, че хората ме обичат, а от това по-хубаво нещо за мен няма.

– Имаш ария “Три синджира Боби ”, която излезе в албум на “Ъпсурт ”. Кой е най-големият парадокс в родния шоубизнес?
– Всеки става прочут за 4 дни и счита себе си за огромна звезда и си има вяра. После схваща, че не е по този начин и става или наркоман, или пияч. Уважавам скромните хора, не обичам тези, които парадират. Има такива, които принудително желаят да стават звезди, само че публиката вижда, че някой ги бута, а като ресурсите спрат, тогава си личи кой кой е. Зрителите не са глупави и не са слепи. Рано или късно си личи кой носи в себе си гений и кой носи торба с пара.

– Покрай многото риалити стратегии се появиха много хора, които в действителност се имат за звезди, единствено тъй като са известни..
– Да, тази болна фикс идея да стават известни, би трябвало да спре. Според мен едно риалити не може да те направи същинска звезда, а може единствено краткотрайно да вдигне интереса към теб. Звезда е Стефан Данаилов – човек с голяма биография, както и Лили Иванова – това са звезди, също и Слави Трифонов. Те са се потвърдили с годините, а не са се посочили в 2 излъчвания и да се мислят за звезди. Да си звезда не е мода, това е отговорност и от време на време е нож с две остриета, тъй като колкото хубави страни има, толкоз и отрицателни. Хората си мислят, че е цветя и рози, а не е по този начин. Не може да си бил в едно предаване и да кажеш – аз съм звезда и ще ми говорите на “Вие ”. Чакай, достигни някакво равнище и тогава имай искания! Даже даже и тогава избирам скромни и земни връзки. Господ дава, само че и взима – не забравяйте.

– Прави ли ти усещане, че и някои млади артисти около сериалите към този момент демонстрират повече искания от одобрените имена?
– Да, в действителност има един кръг от млади артисти, които имат злокобно самочувствие, а са играли единствено в един сериал и към този момент нещо ужасно е станало – стига, учете се от потвърдените артисти, които са постигнали толкоз доста, а са толкоз земни. Майка ми е работила с Апостол Карамитев – записвала е с него в радиото и ми е казвала, че той постоянно е бил ухилен, положителен, непретенциозен и просто е сияел, като е ходел на работа и всички тонрежисьори са желали да записват с него. Това е значимо – да си земен, даже за тези, които не те харесват. Васил Михайлов също е огромен, както и Тодор Колев – лека му пръст.

– Срещу какво се бунтуваш и би желал да промениш?
– Някои доста желаят да сме тъпи и аз ще се боря това да не се случи. Иска ми се хората да не се поддават на европейски тъпотии, а да си гледаме българското, тъй като ние имаме неповторима история – герои, поети, актьори и изобретатели… Смятам, че краят на света, предсказан от Нострадамус и от доста като него, не се състои в това, че ще станат естествени катаклизми, а съгласно мен са визирали това – гибелта на духовното и успеха на материалното. Хората би трябвало да знаят, че душата е по-важна от всичко материално и в случай че не си благополучен вътрешно, парите няма да ти оказват помощ. Можеш да се замаеш, да се заслепиш от тях, само че те са средство и не могат да те създадат благополучен.

– Защо се върна в България, откакто известно време живя в чужбина?
– Нищо, което не е България не ми харесва. Където и да вървя по света, постоянно очаквам момента да се прибера у дома. Бил съм на такива места -прекрасни и разнообразни, само че на десетия ден към този момент изпитвах потребност да се прибера. Вълнува ме моята страна, тук съм роден и тук се усещам себе си. В Белгия също съм живял, само че нищо не ми хареса там, а и хората са студени. Въздухът там е мокър, не е моят. Аз обичам природата на България и тук съм себе си. Планинар съм и катеря съществено, зимата пък съм по пистите …Зависим съм от природата.

– А какво не харесваш в твоя воин – Боби Турбото?
– Харесвам Боби Турбото, макар че не е обичан мой воин, тъй като колкото ми е дал, толкоз ми е и взел, само че в случай че го нямаше, в този момент щях ли да се занимавам с това, с което се занимавам? Тогава съм бил на 100 % в ролята и този имидж ми е повлиял. За положително или неприятно това е моят път и ще го ходя с високо вдигната глава. Благодарен съм на Иван и Андрей.

– Защо не продължиш изявите си като Турбото в твой уебсайт?
– Да, единият план, по който работя е интернет уебсайт, в който има сегмент, напълно обвързван с този облик и ще има простотийки на едро, само че това няма да е в центъра. Разликата сред предходния и настоящия Боби е, че в този момент желая да насочвам обръщение. Дълги години съм работил без обръщение, до момента в който бях в “Сблъсък ” – в този момент, като върша нещо, желая то да е хубаво и да доближи до хората, да остане нещо в тях. Когато започнах с Турбото, бях на 19-20 години – още съм бил дете и е обикновено да не съм могъл да вникна по-надълбоко. Тогава вятър ме е веел на бял кон, само че в този момент сигурно желая да върша нещо качествено, с обръщение и смисъл.

– За какво не искаш да мълчиш?
– Не желая да мълча за това – по какъв начин за някои хора е комфортно ние да бъдем тъпи и лесни за операция, да ни владее материалното – да си робот от заран до вечер и да нямаш душа. А да имаш душа е най-важното, би трябвало да отстояваме себе си и да сме хора, да не следваме модата, а да имаме лично мнение. Хората да си отворят сетивата и да споделят повече думата – обичам те и да я споделят в действителност, да бъдат хора, а не машини! Ние не сме машини, ние сме хора и това доста го не помнят, тъй като непрекъснато ни натискат и мачкат и си мислят, че сме лесни за операции. Няма да мълча и за нещата с които се храним. Разберете, че в заведенията за хранене за бързо хранене децата ни нямат място. Пазете здравето си и здравето на своите близки.

– Има ли жена, на която казваш – обичам те?
– Много съм прочувствен, а това за мъж не е хубаво. Нямам другарка сега. Даже и не я очаквам вече… Искам повече от всичко детенце, само че желая и то да пораства в същинско семейство. Този живот не ни е даден да мааме пръжки с лук – ракията, салатата и пестник на жената… Искам да имам другарка, точната жена за мен и дружно да сме един пестник против света.

– Твоята открита позиция и бунтарство постоянно те вършат неуместен. Това ли е повода да не играеш в театъра, макар че си признат първи в НАТФИЗ от 600 претенденти?
– Наистина не съм комфортен за доста неща, които мисля и споделям. Имиджа у нас е значим, само че също и дебелите връзки. Аз съм човек, който цялостен живот е правил неща, без да е звъннал някой и да каже – вземете го! Моята фантазия е да играя в театъра, само че не бих играл в каквото и да е, а единствено в нещо качествено, а не с модерните пишлегарчета, които се мислят за актьори и са постоянно пияни и дрогирани на подготовка. Това ме отвращава, тъй като артистът би трябвало да е виновен – хората са пристигнали поради него, а не поради персоналните положение и меланхолия и проблеми. В доста съществени театри го има това, а артистът би трябвало да е на 100, а не на марули. Най-големите ни артисти нито са алкохолици, нито наркомани и подрастващото потомство също би трябвало да имат отговорност към хората, които са пристигнали да ги гледат. Сигурен съм, че един ден ще играя в театъра и ще дам всичко от себе си, както аз считам за добре да върша нещата.

– В какво вярваш?
– Вярващ съм, само че не от фанатиците. Вярвам, че Господ е във всеки един от нас и считам, че всеки човек е Господ и би трябвало да имаме вяра повече в себе си.

– Любима мисъл?
– Човек е толкоз огромен, колкото са огромни фантазиите му.

Нашият посетител


Борислав Захариев стана прочут като Боби Турбото с присъединяване си в известното шоу “Сблъсък ”. Роден е в семейство на водещи и от дребен има предпочитание за аудитория. Още тогава се откроявал с изключение на с артистичен и с музикален гений, като постоянно забавлявал приятелите и околните си с песните и китарата си. Кандидатства в НАТФИЗ и е признат преди всичко. След изявите в “Сблъсък ” Боби води свое лично шоу – “Турбо лига ” по Нова ТВ. Запомнящо се е и присъединяване му в танцовия формат “Вип Денс ”, в което като двойка с Мария Силвестър завоюваха второ място.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР