Не знаете нищо за водните костенурки
Морските костенурки населяват водите по целия свят (с изключение на крайните северни и южни региони на планетата) и живеят до 80 години. Съществуват седем типа, като шест от тях – зелена, ястребоклюна, атлантическа ридлея, аслинова ридлея, кожеста и карета – са включени в листата на застрашените или изчезващите типове. Плоската костенурка, която се среща единствено в моретата към Австралия, се смята за уязвим тип.
Плоска костенурка
Ето още 20 неща, които може би не знаете за морските костенурки.
Eretmochelys imbricata имат челюсти, сходни на хищници, с цел да доближават труднодостъпни места в кораловите рифове. Любимата им храна са гъбите.
Chelonia mydas, единствените растителноядни морски костенурки, се хранят с вегетарианска храна от морска трева и водорасли. Така те получават и зеленикавия си цвят.
Dermochelys coriacea се хранят с медузи и други меки животни и имат твърди шипове в гърлото си, които им оказват помощ да гълтам хлъзгавата плячка.
Lepidochelys olivacea гнездят на огромни групи, известни като арибади (arribadas – пристигания на испански език). Макар че са документирани и единични гнезда в цели 40 страни, грандиозно всеобщото събитие се следи единствено в пет: Мексико, Никарагуа, Коста Рика, Панама и Индия. Арибадите могат да включват до 200 000 индивида.
Високите значат женски, а ниските – мъжки. В изследване от 2014 година, оповестено в Nature, в което са изследвани леговищата на морските костенурки в Кабо Верде, учените пресмятат, че „ в светлите на цвят (и по-хладни) плажове се раждат 70,10 % женски, до момента в който на тъмните на цвят (и по-топли) плажове се раждат 93,46 % женски.
В продължение на десетилетия учените нямат визия къде гнездят морските костенурки от типа Lepidochelys kempii. През 1961 година на срещата на Американското сдружение на ихтиолозите и херпетолозите в Остин, щата Тексас, биолозите виждат домакински филм, сниман през 1947 година от Андрес Херера, състезател и естествоизпитател. На него се вижда по какъв начин най-малко 40 000 костенурки гнездят на плаж в северната част на Мексиканския залив.
За да се усили популацията им, е основано второ място за гнездене – на брега на остров Падре в Тексас. Биолозите събират над 20 000 яйца от мексиканското находище и ги трансферират в Тексас, където са инкубирани и излюпени, след което пускат дребните на пясъчните плажове на остров Падре. През 1996 година чиновниците освобождават 369 дребни, а до 2013 година броят към този момент е 11 369.
Проучванията демонстрират, че броят на костенурките от този тип на мястото на петролния разлив в Мексиканския залив през 2010 година е бил доста по-голям, в сравнение с се смяташе до момента, и някои учени се притесняват, че популацията им в Тексас ще продължи да търпи жертви.
Смъртността на морските костенурки в траловете за скариди (т. нар. непряк улов) в миналото е била главен проблем в Мексиканския залив, само че въвеждането на усъвършенствани устройства за изключване на костенурките по траловете през 80-те години на предишния век фрапантно понижава броя им в клопките.
Малкият крайбрежен лов на риба с мрежи, публикуван в доста страни, инцидентно улавя забележителен брой морски костенурки, като ги наранява или удавя. Но смяната на типа на стръвта или потреблението на диоди, които излъчват ултравиолетова светлина, може да понижи вероятността от сходни произшествия, съгласно изследване от 2013 година в списание Biology Letters.
Като влечуги те имат потребност да дишат въздух, само че в същото време имат и способността да остават под вода в продължение на часове. Кожестите морски костенурки могат да се гмуркат на дълбочина до 1000 метра.
Документирано е, че мигрират на големи дистанции. Една от тях е проследена да изминава повече от 15 000 километра от Баха, Калифорния, до Япония.
Докато множеството типове морски костенурки гнездят през нощта, атлантическите гнездят денем, когато ветровете бързо отвяват следите на женските. Това може да затрудни чиновниците на Националния морски бряг на остров Падре да открият гнездата, с цел да могат да пренесат яйцата в лабораторията за инкубиране. Д-р Дона Шейвър, основен биолог, е обучила своя кеърнтериер Ридли да открива гнездата. Оттогава и други кучета са подготвени за същата дарба.
Учените не знаят доста за ранните стадии от живота на морските костенурки. Предвид дребния размер и бързия напредък на излюпените, нормалните способи за маркиране на животни за следене не работят. Но откривателите откриват, че неопреново-силиконова приставка на акрилна основа – тази, която се употребява за подправени нокти – задържа етикетите приблизително 70 дни, задоволително дълго, с цел да се обясни огромна част от загадката.
След петролния разлив на платформата Дийпуатър Хърайзън учените се притесняват, че новоизлюпените на плажовете на залива в Алабама и северна Флорида, ще изплуват в смъртоносния петрол. Затова стартират огромна акция по преместването им, като сред 25 юни и 18 август същата година са преместени 28 000 яйца в галактическия център „ Кенеди “ на източния бряг на Флорида. (Яйцата са изпратени с FedEx.) Спасяването е сполучливо и през юли, август и септември се появяват 14 000 дребни, които са пуснати в Атлантическия океан.
Бракониерството продължава да бъде забележителна опасност за тези животни по света. Учените обаче употребяват подправени яйца, с цел да наблюдават злосторниците – те ги слагат в същински костенуркови гнезда, което им разрешава да наблюдават местонахождението им откакто ги откраднат.
Фибропапиломатозата е хронично и постоянно смъртоносно туморообразуващо заболяване при тях. Последните проучвания сочат, че то се среща по-често при зелените, които се хранят във води, подложени на еутрофикация, или увеличение на органичните хранителни субстанции, което води до разцвет на водорасли и несъразмерна растителност, която изсмуква кислорода от водата. За еутрофикацията способстват оттичането на дъждовни води, както и човешка активност.
Пластмасовите боклуци в океана съставляват сериозна опасност за морските костенурки, като изследване от 2013 година демонстрира, че кожестите и зелените са изложени на максимален риск да се разболеят или да умрат от приема на пластмаса. Проучване от 1993 година открива съществуване на пластмасови боклуци в храносмилателния тракт на 51% от костенурките, а при дисекция на мъртви костенурки е открито, че при някои от тях целият храносмилателен тракт е бил препълнен с части от найлонови торбички.
Проектите за запазване на тези сладки животинки по целия свят разчитат на доброволци, които оказват помощ за патрулирането на плажовете, където гнездят, преместването на яйцата в предпазени места и наблюдението на освобождението на излюпените дребни. Тези положителни хора нормално се ангажират за най-малко две седмици, настаняват се в палатки или къщички и се хранят взаимно.
