Можем ли ние, хората от края на XX век да

„ Можем ли ние, хората от края на XX век да се надяваме, че ще намерим в себе си сили да преодолеем рецесията, която заплашва с заличаване европейската християнска просвета? “ – пита Пьотър Калиновски в книгата си „ Преходът. Последната болест, гибелта и след това “. В нея роденият в Русия лекар-хирург се занимава с феномена и нещастието за индивида – гибелта, като изследва другите религиозни учения, които се пробват да я „ обяснят ” и черпи изворов материал от медицината, физиката и химия, като по този метод се пробва да преодолее опълчването на вяра и просвета.

„ Целият живот на индивида, персонален и публичен, е учреден на вярата в безсмъртието на душата. Това е най-висша концепция, без която нито индивидът, нито народът биха могли да съществуват. “ ~ Ф. М. ДОСТОЕВСКИ

Пред нашите очи, във времето на едно-две генерации животът на земята приема нов образ. Материалните триумфи надминават всяко въображение, само че по едно и също време с това угасва духовният живот. Материално обогатяване при обедняване на духа. Ръст на знанието при загуба на мъдростта. Основната причина за навия облик на живота е в загубата на вярата във всичко духовно. Кризис на европейската християнска просвета. Съществува ли вяра?

Тази книга е за актуалното схващане за гибелта. Отдавна е известно, че с цел да стане някое крупно научно изобретение притежание на необятните национални маси, би трябвало да се сменят най-малко две или три генерации. Това, несъмнено, не се отнася за някое малко техническо рационализиране. Но в случай че през днешния ден един от светлите мозъци на човечеството види и разбере нещо ново, значимо за преразглеждането на цялото ни схващане за света и нашия метод на живот, то едвам нашите внуци или правнуци ще могат да усвоят смисъла и смисъла на това ново.

Човешката мисъл е доста по-консервативна и мързелива, в сравнение с е признато да се мисли. Има, несъмнено, хора с жив разум, мислещи със личната си глава, които ще могат незабавно, от първото си запознаване да усвоят новото познание или концепция или най-малко да се заинтересуват от тях. Но мнозина сляпо, без да разсъждават, одобряват всичко, посредством което диша в настоящо време тяхната ера - нейните научни и обществени теории, нейния морал, нравственос и вярвания. Тяхното схващане за света се основава в учебно заведение и университета, посредством вестника и списанието, известните лекции, радиото и малкия екран. Чувствайки се на равнището на епохата, те знаят към този момент всичко, не се нуждаят от нищо ново и одобряват новото и необикновеното постепенно и мъчно, едвам когато става невероятно да не го виждат.

Ние живеем в доста забавно и мъчно време. Навярно в никакъв случай преди този момент не е имало такова преобладаване на материалното над духовното. Светът не стои на едно място. Още философите на Древна Гърция знаели, че „ всичко тече, всичко се променя “, само че в никакъв случай в предишното тези промени не са били толкоз дълбоки и бързи.

В света навлиза нещо ново, трансформират се освен метода на човешкия живот, само че и самите хора. Ние сме очевидци на свръхестествен и бърз напредък на материалните познания и благоприятни условия, усвояването и, може да се каже, покоряването на материалния свят от индивида. Но наред с това се губят духовните полезности, развива се и се ускорява пренебрежението към духовния свят и отдръпването от него.

За малко време ние усвоихме силата на парата, електричеството, скритата сила на атома. Ние господстваме освен над животинския и растителен свят, само че и над света на микроорганизмите. Нашата медицина твори безусловно чудеса. Започнахме усвояването на космоса. Материалните ни триумфи надвишават всяко въображение.

Едновременно с това угасва духовният живот, пораства безразличието, а от време на време даже враждебността към всичко духовно. Губи се от време на време напълно изгубената религия освен в Бога и безсмъртието на душата, само че и във всичко, което е по-висше от материята. Нормите на държание, дадени от всички огромни религии, минават в предишното. Препоръчват се и се одобряват нови правила, по-леки и приятни, от тези с които сме живели към този момент няколко хилядолетия. Хората получават от ден на ден права и все по-малко отговорности.

Навсякъде по света умира свободата - политическа, икономическа и персонална. Свободата е нужна на личността да реализира своите висши духовни креативен желания. За използването на материални богатства креативна независимост не е нужна. Има доста хора, които не ценят свободата и не се нуждаят от нея.

В тоталитарните страни тази или онази форма на иго се вкарваше намерено, освен това нерядко с утвърждението и даже ликуването на огромна част от популацията. В страните, незагубили изцяло свободата си, съвсем всички новоприети закони усилват зависимостта на жителите на страната от нейните управници.

Без независимост се живее по-лесно. Все повече хора жертват свободата си в подмяна на комфортния и спокоен живот. Не би трябвало да вземат каквото и да било решение, по-малко отговорности, а даже и възпитанието на личните си деца могат да предадат в ръцете на страната.

Лесно се живее, в случай че не си виновен за нищо, само че освен това се губи най-главното - животът без отговорности постоянно е бездуховен.

Явно се снижава моралното равнище на доста наши политици и шефове. В доста страни ръководят хора, чиято основна цел е да уголемяват и съхранявят властта си, а не благосъстоянието на популацията. В цялата история на човечеството, чак до двадесети век, не е имало случай поради укрепването на личната си власт, диктаторът да унищожи посредством гнет или изкуствено провокиран апетит милиони поданици от личната си страна. Управниците на демократичните страни, знаейки и разбирайки какво става, се грижат най-много за преференциални покупко-продажби с всевъзможни режими. Тези политически взаимоотношения се трансфораха в нещо традиционно и към този момент не учудват никого.

Войните станаха по-кървави и безжалостни от преди. Сега се бомбардират градове, надалеч от фронта, унищожава се цялото население, в това число дами и деца. Военната теория, гласяща че би трябвало да се пречупи морала на съперника, унищожавайки мирното му население, се роди през XX век.

Променя се образът на самия човек, трансформират се връзките сред хората, както и самите хора. Губят се дълбоките връзки сред мъжете и дамите, сред родителите и децата.

Най-уважаваното в човешкия живот постоянно е било фамилията. В наше време фамилиите се разпадат бързо. Така наречените „ сътрудници “ се сменят постоянно. Използват се противозачатъчни средства още от 14-годишна възраст. Абортите се одобряват от обществото като нещо напълно естествено. Младата съпружеска двойка не бърза да има деца: първо би трябвало да си обезпечи цялостен комфорт, а децата са задължение, нови отговорности, повече усложнения, в сравнение с благополучие и наслада.

Все повече мъже и дами получават богат опит в половите сношения, без нито един път да са изпитали възприятието на същинска обич. Трябва да умееш да получаваш удоволствия, без да се обвързваш с никакви отговорности. Ние престанахме да почитаме себе си и другите, даже и околните си хора.

Променя се нашето отношение към труда и творчеството. Все повече хора не обичат да се трудят. Трудът, даже в случай че е креативен, не им носи наслада. Всяко изпитание им е неприятно и им се коства излишно. Животът им се свежда до непрекъснато гонене на развлечения и блян към все нови и нови наслаждения, даже в случай че те са мимолетни и безполезни. Но животът, лишен от вътрешно наличие се оказва непотребен и празен.

Разбира се, не всичко на земята е неприятно, има и хубави неща. Съществуват доста хора, които са намерили някаква опора и са съхранили душевното си успокоение. Живеят човешки и се трудят за своето богатство и за богатството на другите. Но такива стават все по-малко. Калният поток, порокът, безразличието към положителното или злото заливат нашата планета. При обилен подем на материални благоприятни условия ние живеем в ера на морална недъгавост и загуба на духовността. От света си отиват любовта, загрижеността за другите, искреността в връзките, честността, човешкото достолепие. Животът стана уединен и леден.

Защо? Какво стана с хората? Обясненията, несъмнено, могат да бъдат разнообразни, само че главната причина е явна - това е загубата на вярата във всичко духовно. Ако няма величие на душата, то изобщо няма душа, а единствено тяло и в какво тогава е смисълът на моя живот на земята?

Та нали, в случай че със гибелта свършва моето съществуване и за мен няма да съществува нищо, нито ще живея аз самият, защо тогава да възнамерявам каквото и да било, да се трудя, да се старая да сътворявам нещо ново и непрекъснато? В името на какво да получавам нови познания, да дисциплинирам у себе си нови качества, защо изобщо да мисля за бъдещето? Докато имам още време би трябвало да взема от живота всичко, каквото може да ми даде - би трябвало да хапвам, да пия, да любя, да добивам власт и почести и така нататък Не е нужно да мисля за нищо мъчно и неприятно и несъмнено, да не позволявам мисълта за гибелта. Така и вършат мнозина.

Индустрията на развлеченията е в нечуван подем. Развлеченията и средствата за бягство от действителността от всевъзможен жанр в този момент са повече, в сравнение с когато и да било преди. Може би, по време на упадъка на Римската империя са били толкоз.

Това обаче не носи благополучие, покой и равновесие. От тук идват алкохолизмът, безсмислените закононарушения и самоубийствата. А зад това стои надълбоко инстинктивният боязън от гибелта - да не си спомняме за нея, да не мислим.

Съвсем да не се мисли за смисъла на живота въпреки всичко е невероятно. Всеки, въпреки понякога, си задава въпроса: „ Е, а по-нататък какво? Как ще свърши всичко? А моите деца? В какъв свят ще живеят нашите деца? “

В историята на човечеството е имало интервали, сходни на нашето време. Пресищането от живота и упадъкът на морала, развратеността и бездуховността водели до загуба на витални сили и заплашвали народа с крах, изродяване или завземане от по-нецивилизован, само че по-силен и жизнерадостен зложелател. Достатъчно е да се прочете Библията или историята на Рим, с цел да се разбере, по какъв начин или за какво са загивали великите цивилизации. Причината била в заболяването на народа - загубата на духовността, след което следвала неизбежна крах. Пагубни били не толкоз пороците и развратът сами по себе си, колкото търпимостта и безразличието на народа към всеки недостатък.

Случвало се и другояче. Вече на ръба на пропастта народът намирал в себе си живи сили и преодолявал заболяването. В света навлизало нещо ново. В древността и в междинните епохи пророците и светците призовавали хората да се опомнят и да се откажат от порочния метод на живот. В техните апели се вслушвали държавните мъже, вкарвали закони, наказващи грубо разпространилите на порока и помагали на този, който излизал на правилния път. Намирали се задоволително хора, откликващи на апелите и народът възстановявал развалените си витални сили. Нощта още веднъж се сменяла с ден.

Можем ли ние, хората от края на XX век да се надяваме, че ще намерим в себе си сили да преодолеем рецесията, която заплашва с заличаване европейската християнска просвета?

Неотдавна Солженицин разгласява своя апел „ Да не живеем с лъжата “. Все още са живи християнската и други религии с техните безконечни, светли заповеди. Все още не са малко честните пастири на Църквата, писателите, учените, които ни приканват да помислим, да се спрем и да си създадем заключения. Но трохичките истина потъват в масата от най-разнообразни и спорни отзиви и оферти по всеки въпрос. Екраните на малките екрани, радиото, вестниците, известните лекции - защо приказват и на какво учат всички тези средства за промиване на мозъците? Много неистини, доста предложения за наслади, за всевъзможен тип удоволствия, и най-много такова количество от все нови и нови отзиви и „ открития “, че не остава никаква опция човек да намерения и да се ориентира във всичко това. Словото се изопачава и му се придава различен смисъл, нерядко противопоставен на същинския.

Всичко това докара до обстоятелството, че хората привикнаха да не имат вяра на нищо, с изключение на на това, което могат да ревизират със своите пет органи на усещането. Все по-малко хора имат вяра в „ приказките “ за безсмъртието на душата и в живота на душата след гибелта на тялото. Съвременният всеобщ човек има вяра единствено на осезаемата действителност, единствено на обстоятелствата. Той има вяра на науката или по-точно на това, което счита за просвета, той не има вяра в нищо нематериално и условията на религията за него са незадължителни и безсмислени. За него светът е материята и освен това - неодухотворената материя. Сбъдва се това, което предсказва деятел Павел: „ Защото ще пристигна време, когато индивидите не ще търпят здравото обучение, само че, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха “ (2 Тим. 4:3). Човечеството се движи надолу към неприятен край.

Може да се каже, че в случай че не се случи знамение и не се появи нещо ново и неопровержимо, което да принуди хората да преразгледат своето материалистично схващане за света, то и християнството и произлизащият от него християнски метод на живот скоро ще изчезнат вечно от лицето на земята.

Избрано от: „ Преходът. Последната болест, гибелта и след това “, Пьотър Калиновски, изд. „ Тавор “, 2000 година