Можем да си представим, че през Втората световна война дали

Можем да си представим, че през Втората международна война дали да натиснат спусъка, да хвърлят бомбата, да скрият съседа си или да го издадат – е честа и ярка алтернатива. И полякинята Естера Френкиел знае най-добре тази алтернатива. Като тийнейджърка Естера, секретарка в гетото в Лодз (на глвната снимка), получава 10 свидетелства за опрощение на евреи от лагерите на гибелта и надлежно би трябвало да направи ужасния избор кой да живее и кой да почине.

През пролетта на 1940 година Естера Френкиел и нейните родители са измежду 160 000 евреи, принудени от нацистите да влязат в гето в полския град Лодз. Германците рядко влизат в гетото, тъй че карат евреите да основат сами съвет, който да се занимава с ежедневната администрация.

Това значи, че този съвет в Лодз, и изключително неговият ръководител Мордехай Хаим Румковски, имат забележителна власт над живота на своите събратя. Това също значи, че околните на Румковски могат да живеят в „ по-добри условия “ от болшинството в гетото.

Тийнейджърката Естера Френкиел – в подтекста на лишенията на гетото – има „ шанс “ като младши секретар в офиса на Румковски. Това е от решаващо значение през септември 1942 година, когато нацистите заповядват да бъдат депортирани всички хора, които не могат да работят – децата, болните и възрастните хора – тъй като Румковски и околните му получават опция от нацистите да спасят личното си потомство…

„ Бийбоу (мениджърът на нацисткото гето) пристигна в нашия офис “, сподели Естера Френкиел, „ и сподели „ Ще ви дам 10 формуляра за освобождение на децата ви “. И допустимо най-бързо ги набрах на машината си, с цел да може да ги подпише. Не единствено аз получих такива формуляри, само че и сътрудниците ми. “

Така Естера Френкиел получава шанса да избави 10 живота и изборът й е чисто несъзнателен: „ Какво да направя? Имах близки и семейство. Има чичо, който трябваше да бъде избавен. Има братовчед. За мен личното семейство постоянно е по-близко. Трябваше да се погрижа за всички тях; в тези 10 документа първо трябваше да напиша личните си роднини… в такъв случаи се проливат сълзи, само че когато има толкоз доста сълзи, тогава човек мисли единствено за личната си обстановка. “

Във всеки случай документите носят единствено отлагане на неотложното. „ По-късно – споделя тя – всички, които бяха избавени, са изпратени в лагерите. Така е. Това е действителността. “

Северна Англия и работната класа са детайлите, създали Питър Лий. Ценностите, които той гълтам, израствайки през 30-те години, му оказват помощ да се изправи против едно от най-ужасните прекарвания през Втората международна война – пандиза на японците.

Той е затворен в Сандакан в Борнео, където японците в един миг желаят летище и военнопленниците би трябвало да го построят. Ако пандизчиите не работят, както японците желаят, те биват бити. „ Независимо какъв чин сте, би трябвало да се подчинявате на заповедите на японския редови войник от най-ниския сан. Ако не се подчините незабавно, според от характера на боеца, или ще ви спукат главата или ще ви набият с пръчка. Имаше един случай, при който (британски) офицер се намесва, когато един от хората му е обичай от няколко японеца и надлежно той също е извънредно набит. “

И по този начин, по какъв начин съумя да оцелее? „ Инстинктивната страст е яд. Това е естествената страст на всеки рационален човек. Когато е атакуван, човек иска да се отбрани. Но като военнопленник на японците доста бързо осъзнавате, че това не е алтернатива. И по този начин би трябвало да осъзнаете обстановката, в която се намирате, и да подредите дейностите си съгласно тази обстановка. С други думи, би трябвало да я изтърпите. “

Лий има вяра, че е жизненоважно човек да се концентрира единствено върху „ живота в сегашното – да приеме обстановката такава, каквато е, а не такава, каквато желаех да бъде… Нямаше смисъл да си припомням за предишното – за фамилията си, за приятелите си, тъй като предишното е минало и всичко, което вършиме, в случай че размишлявахте върху предишното по отношение на ужасното настояще, е да се измъчвате. “

Въпреки че губил едното си око и едната си ръка, Жак Лерой взема решение да се бие още веднъж с другарите си, когато те имат потребност.

В поп културата връзката сред Германия и нацизма е очевидна. Не всеки обаче осъзнава, че нацизмът и фашизмът се харесват на доста немци. Жак Лерой израства в Баш във Валония, френскоговорящата част на Белгия. По време на младостта си той изразява симпатии към възгледите на Леон Дегрел, водач на фашистката Рексистка партия, и по този начин, расист и бездънен антикомунист, не е изненадващо, че той отива да се бие със силите на Сталин в специфична валонска дивизия на Секретен сътрудник.

„ Идеологическата цел на Waffen SS беше да образова елитни мъже “, споделя Лерой. „ Тази дума към този момент не се цени в нашето мулти-плуралистично общество, само че задачата беше да се образоват мъже, които могат да поемат командването и да служат на страната си. Именно войната против Русия, против комунистическата и болшевишката Русия беше претекстът за всичко. “

Лерой и останалите доброволци от 5-та Секретен сътрудник доброволческа щурмбригада Валониен са трансферирани на Източния фронт. Лерой се оказва страстен и самоуверен войник и печели специфичен орден за храброст в ръкопашен пердах.

Но в снега на гората Теклино в западната част на Украйна през 1943 година те се сблъскват със силите на Червената войска, които ги превъзхождат доста – което дава пагубни последствия: „ Тези борби бяха в действителност ужасни. Загубихме 60% от хората си. Имаше два или три танка, които да ни защитят, само че те не можаха да влязат в гората. “ Докато си спомняше тези събития, Лерой се оживява: „ Бихме се като лъвове! Атакувахме и заемахме позиция след позиция! “ Но тогава шансът на Лерой се изпари.

„ Бях зад една бреза – много фино дърво – и внезапно почувствах нещо като токов удар. Изпуснах оръжието си и в този миг видях капки кръв в снега. Окото ми беше ударено от патрон. Имах и три патрона в рамото си. “ Лерой лежи окървавен в снега, до момента в който двама от другарите му не го откарват в полева болница.

Хирурзите не съумяват да спасят окото или ръката му.

И в този момент стигаме до невероятната част от неговата история. Защото, въпреки своята тежка неработоспособност, той се причисли още веднъж към отряда си. Защо?

„ За да не стана несъвършен и с цел да остана с другарите си – дава отговор Лерой. Разбира се, че бях изгубил ръката и окото си, само че когато е млад, човек не се въздейства от неприятности по същия метод, по който като по-възрастен. Не обичам и посредствеността. Не обичам да не върша нищо, да пасувам и да нямам никаква цел в живота… Понякога би трябвало да бъдеш знак в живота си. Иначе защо ти е той? Животът не е да гледате телевизия от самото начало! Трябва да мислиш, би трябвало да имаш цел. “