Ако съпруг е сменил фамилията си при брак, то може да я запази при развод
Може ли при бракоразвод да се резервира фамилия, която е заменена при подписване на брак?
В.Г., София
Едно от главните правила за фамилното име в Семейния кодекс (СК) разпорежда, че при съставянето на акта за подписване на цивилен брак, всеки от встъпващите в брак декларира дали резервира своето фамилно име или приема фамилното име на своя брачен партньор, или прибавя фамилното име на брачна половинка си към своето. Пак в тази норма е посочено и че като фамилно име може да се одобри или добави името на другия брачен партньор, с което той е прочут в обществото.
И в случай че тук - при брака, нещата са на процедура пределно ясни, то несъмнено проблеми и разногласия пораждат към фамилното име при бракоразвод. Без значение дали става дума за бракоразвод по взаимно единодушие или по исков ред. Защото всекидневно дамите взимат фамилното име на мъжете, а те при бракоразвод стартират да упорстват досегашните им съпруги да се отхвърлят от него. Жените пък постоянно желаеха да си ги резервират, тъй като към този момент са станали известни в обществото с тях или пък за да не носят друго от децата си фамилно име. Това водеше след себе си до огромни разправии, в това число и до промяна на всички документи за идентичност, до това всички да схванат, че има бракоразвод.
Старият Семеен кодекс насърчаваше тези проблеми. Той предвиждаше, че след развода съдът може да постанови брачният партньор да носи името на другия брачен партньор, само че единствено в случай че последният е склонен или в случай че съдът разреши брачен партньор да остави името си, откакто потвърди, че е станал прочут в обществото с него.
Сегашният Семеен кодекс възприе друг режим при развода. И то основно при развода заради разстройство на брака по исков път. Що се отнася до развода по взаимно единодушие, там си остана, че " съпрузите показват съглашение по отношение на местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, персоналните връзки и издръжката на децата, както и по отношение на използването на фамилното жилище, издръжката сред съпрузите и фамилното име ". Всъщност по този метод законодателят категорично е разпоредил въпросът с фамилното име при развода при взаимното единодушие да е в съглашението. И че в случай че го няма, няма да има и правосъдно решение, което да го удостоверява.
При развода по исков път обаче фамилното име към този момент сигурно не е толкоз подвластно от желанието на другия брачен партньор или пък на съда. В Семейния кодекс бе записано, че " след развода брачният партньор може да възвърне фамилното си име преди този брак ". Или казано по различен метод, към този момент брачната половинка, която всекидневно сменя фамилното си име при сключването на брака и сама взема решение това, е в правото си и да каже отново сама дали ще го резервира, или пък ще си върне моминското име.
В този смисъл са и решенията на съдилищата. При това, независимо че в Гражданския процесуален кодекс е записано, че " в решението, с което се позволява разводът, съдът позволява и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще ", то на процедура към този момент изборът е на брачна половинка, който е сменил фамилното си име при сключването на брак. И в общи линии претенциите на брачна половинка, на когото е взета семейството, към този момент нямат тежест.
В.Г., София
Едно от главните правила за фамилното име в Семейния кодекс (СК) разпорежда, че при съставянето на акта за подписване на цивилен брак, всеки от встъпващите в брак декларира дали резервира своето фамилно име или приема фамилното име на своя брачен партньор, или прибавя фамилното име на брачна половинка си към своето. Пак в тази норма е посочено и че като фамилно име може да се одобри или добави името на другия брачен партньор, с което той е прочут в обществото.
И в случай че тук - при брака, нещата са на процедура пределно ясни, то несъмнено проблеми и разногласия пораждат към фамилното име при бракоразвод. Без значение дали става дума за бракоразвод по взаимно единодушие или по исков ред. Защото всекидневно дамите взимат фамилното име на мъжете, а те при бракоразвод стартират да упорстват досегашните им съпруги да се отхвърлят от него. Жените пък постоянно желаеха да си ги резервират, тъй като към този момент са станали известни в обществото с тях или пък за да не носят друго от децата си фамилно име. Това водеше след себе си до огромни разправии, в това число и до промяна на всички документи за идентичност, до това всички да схванат, че има бракоразвод.
Старият Семеен кодекс насърчаваше тези проблеми. Той предвиждаше, че след развода съдът може да постанови брачният партньор да носи името на другия брачен партньор, само че единствено в случай че последният е склонен или в случай че съдът разреши брачен партньор да остави името си, откакто потвърди, че е станал прочут в обществото с него.
Сегашният Семеен кодекс възприе друг режим при развода. И то основно при развода заради разстройство на брака по исков път. Що се отнася до развода по взаимно единодушие, там си остана, че " съпрузите показват съглашение по отношение на местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, персоналните връзки и издръжката на децата, както и по отношение на използването на фамилното жилище, издръжката сред съпрузите и фамилното име ". Всъщност по този метод законодателят категорично е разпоредил въпросът с фамилното име при развода при взаимното единодушие да е в съглашението. И че в случай че го няма, няма да има и правосъдно решение, което да го удостоверява.
При развода по исков път обаче фамилното име към този момент сигурно не е толкоз подвластно от желанието на другия брачен партньор или пък на съда. В Семейния кодекс бе записано, че " след развода брачният партньор може да възвърне фамилното си име преди този брак ". Или казано по различен метод, към този момент брачната половинка, която всекидневно сменя фамилното си име при сключването на брака и сама взема решение това, е в правото си и да каже отново сама дали ще го резервира, или пък ще си върне моминското име.
В този смисъл са и решенията на съдилищата. При това, независимо че в Гражданския процесуален кодекс е записано, че " в решението, с което се позволява разводът, съдът позволява и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще ", то на процедура към този момент изборът е на брачна половинка, който е сменил фамилното си име при сключването на брак. И в общи линии претенциите на брачна половинка, на когото е взета семейството, към този момент нямат тежест.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ