Когато няколко лева са въпрос на живот и смърт
Може ли една активност да се устоя единствено от дарения? Ако страната липсва от даден бранш, то може ли дарителството да я замести? Като даряваме за някоя идея, участваме ли в смяната на обществото си? Изглежда, че отговорът на всички тези въпроси е - да.
лв. са дарени от компании, фондации, физически лица и еднолични търговци през 2020 година Това са 18,3 милиона лв. повече от 2019 година, което значи растеж от 19%. Здравната, обществената и просветителна сфери остават топ целите на частните донори в България през белязаната от пандемията 2020 година Това демонстрира на Български дарителски конгрес (БДФ) за размера и трендовете в дарителството в България през 2020 година
" Розовата къща " е център за работа с хора, подвластни от опиати и алкохол, който не са взели решение за лекуване.
Това не е известна идея.
Защото не става дума за деца или бездомни животни, за които всеки първосигнално даже е податлив да подарява, колкото и лимитирани да са опциите му. И все пак центърът съумява да се устоя напълно с дарения и да предлага на клиентите си заслон в чиста и предпазена среда денем, пералня и сушилна, топла напитка, подкрепяща връзка и при потребност консултация с юрист, психиатър или психолог. В " Розовата къща " идват хора с доста невисок обществен статус, те живеят или на улицата, или в извънредно неприятни битови условия.
Юлия Георгиева, ръководител на УС на " Център за хуманни политики ", който поема управлението на " Розовата къща " в средата на 2019 година, споделя, че центърът за хуманни политики е бил основан с концепцията да се занимава с възстановяване на метода, по който тези хора се третират, и да им бъде обезпечена терапия. Тя изяснява, че без това да е било задачата, организацията им от такава за политики се е трансформирала в такава за даване на услуги. " Така стана, че бях в " Розовата къщата ", когато разбрах, че я затварят. Бяха останали без външното си финансиране. Видях реакцията на хората, които бяха там. Бяха безусловно размазани ", спомня си Георгиева. Така, напълно непринудено от Центъра за хуманни политики решили да я опитат да я спасят. Първоначалната им цел да покрият 2 наема. Парите са събрани единствено за няколко часа.
" Розовата къща " в действителност е избавена от доброволците и дарителството.
А тя прави работа, която би трябвало да са на общината или на страната. " Колегите ни от чужбина не имат вяра, че къщата може да се устоя по метода, по който го вършим ние ", споделя Георгиева. И добавя, че идеята им е доста непопулярна, а към хората, които използват опиати, има доста предубеждения.
" Никой не желае да бъде изпаднал и пачавра. Но тези хора не познават различен живот. Те желаят да живеят обикновено, само че нямат уменията. Ние покриваме дупки, които страната би трябвало да покрива ", споделя Георгиева. И дава за образец по какъв начин общественото и здравното министерство всекидневно си трансферират отговорността за хората като тези, с които " Розовата къща " се занимава.
Сега да вземем за пример екипът се опитва да стартира образование по просветеност за посетителите на къщата, с цел да могат да попълнят формуляри и да се подписват. " Много е характерно, няма по какъв начин да ги организираме да идват на учебно заведение, те и безпределно доста се срамят, крият се един от различен, че не могат да пишат ", споделя Георгиева.
В регистъра на организацията има над 300 души. Като всеки месец " Розовата къща " работи с към 100 души.
В къщата работи 1 човек на цялостен работен ден и двама на по половин. Има и доброволци. Сред тях и юрист, който води каузи, когато се постанова. Стажанти идват и от Софийския университет и Българския институт по зависимости. Психоложката, която в този момент работи в къщата, е почнала като доброволец. Помощ идва и от ресторант, който готви за къщата и по този начин от даренията се купуват единствено продуктите и опаковките за храната.
Според Георгиева " Розовата къща " демонстрира на институциите, че не може без сходни стратегии, които са потребни и за хората, и за общността.
" В България пари има, въпросът е, че не се разпределят както би трябвало ",
смята тя. Георгиева дава за образец ХИВ предварителната защита. Там са афишират публични поръчки, които са за близо милион. " Социалната активност не може да се мери по най-ниска цена. Трябва да има публичен надзор и ясна визия, самото министерство (в случая на опазването на здравето, бел. ред.) постоянно няма визия какво прави ", добавя тя. При последната поръчка да вземем за пример парите отиват в една организация, която за над 20 години работи в сферата Георгиева не е чувала. Според нея парите би трябвало да се разпределят не с поръчки, а на планов принцип при непоколебим надзор.
Говорим с Георгиева какви са компликациите пред дарителството в България и дали като кавги като този с " Хелпкарма " и фактът, че година по-късно прокуратурата още не е завършила с следствието си, са понижили доверието в дарителството. Според нея евентуално доста хора са се отдръпнали от дарителството, само че " Розовата къща " не го е усетила. " Не сме толкоз известна идея, опитваме да закрепим двата края, всеки може да пристигна и да види къде отиват парите, които е дарил ", изяснява Георгиева. " Розовата къща " постоянно пуска доклад във страницата си, където донорите, а и освен, могат да видят защо са отишли парите им. За октомври да вземем за пример сводката гласи: " 716 визити от 92-ма души. Това са 1382 закуски и обеди, 69-ма са получили облекла, 33-ма са се изпрали, 47-ма са взели сапун, шампоан и така нататък, 65-ма са получили медикаменти и медицински материали, 59-ма са съветвани за обществените, здравните и психологичните си потребности, на 17 индивида сътрудниците са помогнали да трансформират живота си малко или повече - отишли са на доктор, почнали са нужното им лекуване, попълнили са документи за ТЕЛК, за обществени помощи, за персонални карти, ваксинирали са се. Получили са помощ за нещата, който ги вършат " естествени ". Имаме един човек, който работи към този момент повече от месец и нещата вървят супер! ".
Тя не е съгласна и че начинания като " Българската Коледа " би трябвало да са под шапката на институция, както е сега самодейност на президентството. " Това е противен популизъм, пиар, доста безценен пиар ", уверена е тя. Според нея президентът " би трябвало да натисне институциите да работят, всеки да получава качествено обучение и опазване на здравето ".
На друго мнение за " Българската Коледа " е Михаела Стойкова, създател и изпълнителен шеф на неправителствената организация " Операция Плюшено Мече ". " Ако това, че си под шапката на държавна институция оказва помощ на идеята, за която се бориш, то това сигурно е положително ", споделя тя.
" Ние сме българският Дядо Коледа. Преди 14 години започнахме непретенциозно, като посетихме едно сиропиталище и раздадохме 40 подаръка. 14 години по-късно (включвайки и тази Коледа) ще сме раздали над 83 000 самостоятелни подаръка на деца, младежи и възрастни в потребност, показва Стойкова организацията пред " Сега ".
Тя добавя, че
децата, на които организацията оказва помощ, мечтаят освен по Коледа.
Затова през 2017 година организацията стартира целогодишната менторска стратегия " Скритите гении на България ". Програмата дава действителен късмет за професионална реализация на надарени младежи, лишени от родителска грижа или живеещи в неподходяща среда - приготвя ги за влизане в университет или ги квалифицира, с цел да стартират работа след довеждане докрай на приблизително обучение, с цел да станат независими хора и да живеят почтено.
Според Стойкова българите са извънредно великодушни и даже и да нямат доста, са подготвени да оказват помощ на хора в потребност. " В Коледната ни акция вземат участие както българи от цялата страна, по този начин и наши съграждани от целия свят. Имаме донори от 72 разнообразни страни. Често се случва майка да отдели от парите, които е планувала за подарък на личното си дете, с цел да може да вземе подарък за дете, лишено от родителска грижа. Казват че техните деца са богати, тъй като имат семейство ", изяснява Стойкова.
Според нея дарителството сплотява: " ставаме едно огромно семейство - в нашата злочестина, намираме поддръжка, разтуха, помощ и вяра на най-необикновените места ".
На въпрос какви са компликациите пред дарителството в България, тя дава отговор: " Доверието. Липсва доверие в държавните институции, което се придвижва и в всекидневието. А когато се случи човек да бъде излъган, до момента в който подарява, то тогава доста постоянно той приема, че в случай че една " организация " или " акция " е излъгала, то всички ще го създадат и стопира да оказва помощ ". Според Стойкова сигурно кавги като този с " Хелпкарма " водят до загуба на доверието. " Разбира се, имам вяра, че потребността да оказваме помощ на другия е по-силна от всичко и знам, че доста хора не престават да оказват помощ и откакто са били излъгани - просто го вършат персонално и директно към нуждаещия се, без дарението им да минава през организация ", счита тя.
Ако се върнем на данните за 2020 година на Българския дарителски конгрес, максимален дарител са фирмите, следвани от фондациите и самостоятелните донори. За пръв път през последните 5 години фирмите изпреварват фондациите по размер дарени средства в България. Те са дарили над 58 млн. лева. Бизнесът е дарявал най-вече за дела, свързани със опазване на здравето - в поддръжка на институции и болнични заведения.
Даренията от фондациите, български и интернационалните, са за над 44 млн. лева Те най-често са вложили в обществената и просветителната сфера. Дарителските им запаси са ориентирани главно към най-уязвимите - деца и възрастни с увреждания, възрастни хора, които живеят самотно, фамилии в последна беднотия и други
Хората в България са дарили над 14,6 млн. лева, главно за обществената поддръжка.
БДФ написа още, че годината световно, само че и в България, означи невиждан напредък на солидарността. Самоорганизирането в неофициални групи, стотици доброволчески интензивности, бърза реакция на бизнеса в отговор на незабавни потребности, изменени механизми за финансиране и повишена непосредственост на гражданския бранш с общностите, които поддържа, са само част от трендовете, белязали необикновената, сложна, само че и великодушна 2020 година
" На фона на невижданата вълна от съпричастност, не бяха планувани ограничения за облекчение на отрицателните последствия от рецесията за гражданските организации, липсваше политическа воля и за пускане работата на Съвета за развиване за гражданско общество към държавното управление, имаше опити за законодателни промени, които лимитират финансирането на гражданския бранш и му вменяват спомагателни административни тежести ", сочи в разбора си дарителският конгрес.
лв. са дарени от компании, фондации, физически лица и еднолични търговци през 2020 година Това са 18,3 милиона лв. повече от 2019 година, което значи растеж от 19%. Здравната, обществената и просветителна сфери остават топ целите на частните донори в България през белязаната от пандемията 2020 година Това демонстрира на Български дарителски конгрес (БДФ) за размера и трендовете в дарителството в България през 2020 година
" Розовата къща " е център за работа с хора, подвластни от опиати и алкохол, който не са взели решение за лекуване.
Това не е известна идея.
Защото не става дума за деца или бездомни животни, за които всеки първосигнално даже е податлив да подарява, колкото и лимитирани да са опциите му. И все пак центърът съумява да се устоя напълно с дарения и да предлага на клиентите си заслон в чиста и предпазена среда денем, пералня и сушилна, топла напитка, подкрепяща връзка и при потребност консултация с юрист, психиатър или психолог. В " Розовата къща " идват хора с доста невисок обществен статус, те живеят или на улицата, или в извънредно неприятни битови условия.
Юлия Георгиева, ръководител на УС на " Център за хуманни политики ", който поема управлението на " Розовата къща " в средата на 2019 година, споделя, че центърът за хуманни политики е бил основан с концепцията да се занимава с възстановяване на метода, по който тези хора се третират, и да им бъде обезпечена терапия. Тя изяснява, че без това да е било задачата, организацията им от такава за политики се е трансформирала в такава за даване на услуги. " Така стана, че бях в " Розовата къщата ", когато разбрах, че я затварят. Бяха останали без външното си финансиране. Видях реакцията на хората, които бяха там. Бяха безусловно размазани ", спомня си Георгиева. Така, напълно непринудено от Центъра за хуманни политики решили да я опитат да я спасят. Първоначалната им цел да покрият 2 наема. Парите са събрани единствено за няколко часа.
" Розовата къща " в действителност е избавена от доброволците и дарителството.
А тя прави работа, която би трябвало да са на общината или на страната. " Колегите ни от чужбина не имат вяра, че къщата може да се устоя по метода, по който го вършим ние ", споделя Георгиева. И добавя, че идеята им е доста непопулярна, а към хората, които използват опиати, има доста предубеждения.
" Никой не желае да бъде изпаднал и пачавра. Но тези хора не познават различен живот. Те желаят да живеят обикновено, само че нямат уменията. Ние покриваме дупки, които страната би трябвало да покрива ", споделя Георгиева. И дава за образец по какъв начин общественото и здравното министерство всекидневно си трансферират отговорността за хората като тези, с които " Розовата къща " се занимава.
Сега да вземем за пример екипът се опитва да стартира образование по просветеност за посетителите на къщата, с цел да могат да попълнят формуляри и да се подписват. " Много е характерно, няма по какъв начин да ги организираме да идват на учебно заведение, те и безпределно доста се срамят, крият се един от различен, че не могат да пишат ", споделя Георгиева.
В регистъра на организацията има над 300 души. Като всеки месец " Розовата къща " работи с към 100 души.
В къщата работи 1 човек на цялостен работен ден и двама на по половин. Има и доброволци. Сред тях и юрист, който води каузи, когато се постанова. Стажанти идват и от Софийския университет и Българския институт по зависимости. Психоложката, която в този момент работи в къщата, е почнала като доброволец. Помощ идва и от ресторант, който готви за къщата и по този начин от даренията се купуват единствено продуктите и опаковките за храната.
Според Георгиева " Розовата къща " демонстрира на институциите, че не може без сходни стратегии, които са потребни и за хората, и за общността.
" В България пари има, въпросът е, че не се разпределят както би трябвало ",
смята тя. Георгиева дава за образец ХИВ предварителната защита. Там са афишират публични поръчки, които са за близо милион. " Социалната активност не може да се мери по най-ниска цена. Трябва да има публичен надзор и ясна визия, самото министерство (в случая на опазването на здравето, бел. ред.) постоянно няма визия какво прави ", добавя тя. При последната поръчка да вземем за пример парите отиват в една организация, която за над 20 години работи в сферата Георгиева не е чувала. Според нея парите би трябвало да се разпределят не с поръчки, а на планов принцип при непоколебим надзор.
Говорим с Георгиева какви са компликациите пред дарителството в България и дали като кавги като този с " Хелпкарма " и фактът, че година по-късно прокуратурата още не е завършила с следствието си, са понижили доверието в дарителството. Според нея евентуално доста хора са се отдръпнали от дарителството, само че " Розовата къща " не го е усетила. " Не сме толкоз известна идея, опитваме да закрепим двата края, всеки може да пристигна и да види къде отиват парите, които е дарил ", изяснява Георгиева. " Розовата къща " постоянно пуска доклад във страницата си, където донорите, а и освен, могат да видят защо са отишли парите им. За октомври да вземем за пример сводката гласи: " 716 визити от 92-ма души. Това са 1382 закуски и обеди, 69-ма са получили облекла, 33-ма са се изпрали, 47-ма са взели сапун, шампоан и така нататък, 65-ма са получили медикаменти и медицински материали, 59-ма са съветвани за обществените, здравните и психологичните си потребности, на 17 индивида сътрудниците са помогнали да трансформират живота си малко или повече - отишли са на доктор, почнали са нужното им лекуване, попълнили са документи за ТЕЛК, за обществени помощи, за персонални карти, ваксинирали са се. Получили са помощ за нещата, който ги вършат " естествени ". Имаме един човек, който работи към този момент повече от месец и нещата вървят супер! ".
Тя не е съгласна и че начинания като " Българската Коледа " би трябвало да са под шапката на институция, както е сега самодейност на президентството. " Това е противен популизъм, пиар, доста безценен пиар ", уверена е тя. Според нея президентът " би трябвало да натисне институциите да работят, всеки да получава качествено обучение и опазване на здравето ".
На друго мнение за " Българската Коледа " е Михаела Стойкова, създател и изпълнителен шеф на неправителствената организация " Операция Плюшено Мече ". " Ако това, че си под шапката на държавна институция оказва помощ на идеята, за която се бориш, то това сигурно е положително ", споделя тя.
" Ние сме българският Дядо Коледа. Преди 14 години започнахме непретенциозно, като посетихме едно сиропиталище и раздадохме 40 подаръка. 14 години по-късно (включвайки и тази Коледа) ще сме раздали над 83 000 самостоятелни подаръка на деца, младежи и възрастни в потребност, показва Стойкова организацията пред " Сега ".
Тя добавя, че
децата, на които организацията оказва помощ, мечтаят освен по Коледа.
Затова през 2017 година организацията стартира целогодишната менторска стратегия " Скритите гении на България ". Програмата дава действителен късмет за професионална реализация на надарени младежи, лишени от родителска грижа или живеещи в неподходяща среда - приготвя ги за влизане в университет или ги квалифицира, с цел да стартират работа след довеждане докрай на приблизително обучение, с цел да станат независими хора и да живеят почтено.
Според Стойкова българите са извънредно великодушни и даже и да нямат доста, са подготвени да оказват помощ на хора в потребност. " В Коледната ни акция вземат участие както българи от цялата страна, по този начин и наши съграждани от целия свят. Имаме донори от 72 разнообразни страни. Често се случва майка да отдели от парите, които е планувала за подарък на личното си дете, с цел да може да вземе подарък за дете, лишено от родителска грижа. Казват че техните деца са богати, тъй като имат семейство ", изяснява Стойкова.
Според нея дарителството сплотява: " ставаме едно огромно семейство - в нашата злочестина, намираме поддръжка, разтуха, помощ и вяра на най-необикновените места ".
На въпрос какви са компликациите пред дарителството в България, тя дава отговор: " Доверието. Липсва доверие в държавните институции, което се придвижва и в всекидневието. А когато се случи човек да бъде излъган, до момента в който подарява, то тогава доста постоянно той приема, че в случай че една " организация " или " акция " е излъгала, то всички ще го създадат и стопира да оказва помощ ". Според Стойкова сигурно кавги като този с " Хелпкарма " водят до загуба на доверието. " Разбира се, имам вяра, че потребността да оказваме помощ на другия е по-силна от всичко и знам, че доста хора не престават да оказват помощ и откакто са били излъгани - просто го вършат персонално и директно към нуждаещия се, без дарението им да минава през организация ", счита тя.
Ако се върнем на данните за 2020 година на Българския дарителски конгрес, максимален дарител са фирмите, следвани от фондациите и самостоятелните донори. За пръв път през последните 5 години фирмите изпреварват фондациите по размер дарени средства в България. Те са дарили над 58 млн. лева. Бизнесът е дарявал най-вече за дела, свързани със опазване на здравето - в поддръжка на институции и болнични заведения.
Даренията от фондациите, български и интернационалните, са за над 44 млн. лева Те най-често са вложили в обществената и просветителната сфера. Дарителските им запаси са ориентирани главно към най-уязвимите - деца и възрастни с увреждания, възрастни хора, които живеят самотно, фамилии в последна беднотия и други
Хората в България са дарили над 14,6 млн. лева, главно за обществената поддръжка.
БДФ написа още, че годината световно, само че и в България, означи невиждан напредък на солидарността. Самоорганизирането в неофициални групи, стотици доброволчески интензивности, бърза реакция на бизнеса в отговор на незабавни потребности, изменени механизми за финансиране и повишена непосредственост на гражданския бранш с общностите, които поддържа, са само част от трендовете, белязали необикновената, сложна, само че и великодушна 2020 година
" На фона на невижданата вълна от съпричастност, не бяха планувани ограничения за облекчение на отрицателните последствия от рецесията за гражданските организации, липсваше политическа воля и за пускане работата на Съвета за развиване за гражданско общество към държавното управление, имаше опити за законодателни промени, които лимитират финансирането на гражданския бранш и му вменяват спомагателни административни тежести ", сочи в разбора си дарителският конгрес.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ