На зърноолигарсите, които държат да бъдат наричани зърнопроизводители, не из изличат сметките и започнаха рекет и шантаж. С трактори и комбайни щели да превземат столицата. И като я завземат какво ще правят?

Някога дясната ръка на хунския вожд Атила го съветвал да нападнат Рим и да го превземат, защото много от легионите били по границите. Атила, който бил живял при римляните няколко години го попитал: И като покорим Рим какво ще правим? Не сме в състояние една баня да построим (вождът бил разпоредил хунските строители да построят за него басейн като в римските бани, но повече от година те не успявали да се справят…). Та и зърнарите плашат гаргите: Ще блокираме и превземем София…

Днес вече са по-сговорчиви, защото правителството тръгна към отстъпки, което може й да не е най-правилното решение. Нейсе.

Зърнопроизводителите получават субсидии от ЕС. Получават компенсации: за кризата по време на Ковид, за градушки, за наводнения, пожари. Искат пари и за непродадена продукция, но на цени, които те да определят. Настояват също да бъде изкупена у нас цялата им продукция и чак тогава да се разрешавал внос отвън.

Нарича се наглост.

Производителите на зеленчуци и плодове са принудени да оцеляват в условията на пазарна икономика на 20% от земята в страната. Това е ултра трудно, но на зърнарите не им пука.

През последните 15-20 години цялата система е обрасла в корупция, от което едни стават безбожно богати, а други духат супата. Протестите не били политически. Хайде бе. Нали половината лица в парламента са свързани чрез фирми и подставени лица с най-големите латифундисти в земеделието. На тях се връщат част от печалбите, за да осигурят законов и властови „чадър“.

От това страдат средните и малките производители. Но са принудени да търпят феодалния модел, защото може не само да ги изолират и забравят, ами дори да „ядат дървото“, както се казва.

Моделът е мафиотски. Вият като чакали за пари, но не казват и дума, че се наливат милиони в хиляди несъществуващи земи, несъществуващи овце, кози, крави и пр. Знае го всеки, който поне малко се интересува от темата. Парите от фонд „Земеделие“ се насочват към избрани фирми, те пък връщат тлъста част на онези, от които зависи процесът.

Може за някои да е изненада, но в медийния бизнес също има „зърнари“. Т.н. големи медии захлебват огромни суми от министерства, държавни фирми и агенции по различни начини. От зърнарите и другите зависими бизнесмени политиците богатеят, а в медиите си осигуряват трибуна да громят противника, да възхваляват своите успехи и да преследват неудобни опоненти. По това медиите и зърнарите доста си приличат.

През медиите организаторите на протестите рекетират и шантажират правителството и отделни министерства. Същото се случва и когато излязат хора от енергетиката, пчеларите, шофьорите на линейки и таксита, медици и пр. В синхрона са включени и синдикатите.

Дори сегашните „страховити“ протести със заплахи за превземане на София и блокиране на страната, се превърнаха в това „страшно нещо“ благодарение на медиите. Със сигурност някои от тези медии са изкарали добра „реколта“. Някои от предводителите на бунта може и да не си дават сметка, но бяха и продължават да бъдат употребявани по предназначение и изпращани в определени медии да кажат определени неща. Това е част от схемата. Тя се ръководи от големите играчи – партийни централи и вождове, корпоративни центрове, тайни служби, включително от северо-изток. В момента Русия е страна, която изпитва остра нужда от предизвикване на кризи в страни от т.нар. „колективен Запад“, НАТО и ЕС. Не се пестят средства и се използват всички средства и способи. България е такава цел. Ориентират се към големи медии и отделни журналисти, които са готови да изпълняват подобни задачи по различни причини.

В подобни ситуации „големите“ се опитват да изолират малките и да не ги „забелязват“. Защото някои от тях са независими и имат куража да казват нещата такива, каквито са.

В последните дни се наслушахме на високопарни коментари, че Борисов бил най-опитния политик и знаел как да се справя в трудни ситуации. Дори той си вярва и не спира да дава акъл. Класически медиен трик.

Борисов е далавераджия, който сяда на масата с главатарите на бандите от съответния сектор, разпределят си лъвския пай и пускат фъндък на малките, колкото да преживяват и да си траят.

Проблемът със „зърнарите“ както виждате е много по-голям, отколкото изглежда. Те са превзели и здравеопазването, тайните служби, енергетиката, пътното строителство и пр. и пр.

Докато не се справим със „зърнарите“ във всички области, ще подсмърчаме на опашката на ЕС и ще се молим да ни приемат в Шенген и еврозоната по милост. Както стана с приема ни в ЕС…

Украйна не ни е виновна за нищо. Много подло е да бъде нападана с лъжи и манипулации, заради интересите на агресора.

Огнян Стефанов

Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.