Защо съревнованието между Китай и САЩ навлиза в нова и по-опасна фаза
Може и да сте се надявали, че когато Китай се отвори още веднъж и се възобновят контактите лице в лице сред политици, дипломати и предприемачи, китайско-американското напрежение ще намалее на фона на вечери, срещи и неангажиращи диалози. Но атмосферата в Пекин демонстрира, че най-важните връзки в света са станали по-горчиви и по-враждебни отвсякога.
Може и да сте се надявали, че когато Китай се отвори още веднъж и се възобновят контактите лице в лице сред политици, дипломати и предприемачи, китайско-американското напрежение ще намалее на фона на вечери, срещи и неангажиращи диалози. Но атмосферата в Пекин демонстрира, че най-важните връзки в света са станали по-горчиви и по-враждебни отвсякога.
Представители на комунистическата партия отхвърлят това, което възприемат като тормоз от страна на Съединени американски щати. Те споделят, че желанието е Пекин да бъде смачкан. Западни дипломати разказват конюнктура, изпълнена със закани и параноя. Мултинационални основни изпълнителни шефове, посещаващи Китайския конгрес за развиване, се тормозят какво би означавало по-голямото раздалечаване сред двете страни за техния бизнес. Единственото нещо, за което и двете страни показват единодушие, е, че най-хубавият сюжет е десетилетия на отчуждение, а най-лошият - война, става все по-вероятен.
И Пекин, и Вашингтон следват своята логичност. Съединени американски щати са възприели политика на въздържане, макар че отхвърлят да употребяват тази дума. Те считат, че властнически Китай се е трансформирал от еднопартиен модел в ръководство на един човек. Президентът Си Цзинпин евентуално ще бъде на власт с години и е неприятелски към Запада, за който твърди, че е в развой на замиране. У дома той следва политика на репресии, която е против демократичните полезности. Нарушил е обещания да демонстрира самоограничение, когато показва силата си отвън границите на страната. Срещата му с съветския президент Владимир Путин неотдавна удостовери, че негова цел е да построи различен международен ред, който е другарски надъхан към автократите.
Реклама Съединени американски щати считат, че властнически Китай се е трансформирал от еднопартиен модел в ръководство на един човек.
Изправени пред това, Съединени американски щати разбираемо усилват своето военно въздържане на Китай в Азия, съживявайки остарели съюзи и създавайки нови. В сферата на търговията и технологията Вашингтон постанова твърдо и разширяващо се ембарго върху полупроводниците и други артикули. Целта е да бъдат забавени китайските нововъведения, с цел да може Западът да резервира своето софтуерно господство. Защо Съединени американски щати да разрешават техните открития да бъдат употребявани, с цел да създадат един неприятелски режим още по-опасен?
За китайските водачи това съставлява проект за ограничението на азиатската страна. В техните очи американците се възприемат за изключителни. И в никакъв случай няма да позволен някоя страна да бъде толкоз могъща, колкото тяхната, без значение дали е комунистическа или демократична. Съединени американски щати биха търпели Китай единствено в случай че е зависещ - " дебела котка, само че не и тигър ". Американските азиатски военни съюзи значат, че Пекин се усеща обкръжен в своята обичайната сфера на въздействие. Затова китайското водачество счита, че е рационално да повишава разноските си за въоръжаване.
В търговията то мисли, че американските дейности са несправедливи. Защо една страна, чието Брутният вътрешен продукт на човек от популацията е с 83% по-нисък от този на Съединени американски щати, би трябвало да бъде лишавана от жизненоважни технологии? Китайски представители и предприемачи са недоволни от отношението към TikTok - филиал на китайска компания.
Реклама Американците би трябвало да целят да предотвратят китайска офанзива по Тайван, без да предизвикат такава.
Предвид две толкоз разнообразни гледни точки е наивно да се счита, че единствено повече народна власт би подсигурила мира. Среща през ноември в Бали сред президентите Джо Байдън и Си Цзинпин понижи напрежението, само че дълбоката борба скоро още веднъж се появи. Кризата с шпионския балон сподели по какъв начин и двамата водачи би трябвало да наподобяват твърди вкъщи. Съединени американски щати желаят Китай да вкара " спирачки " за управление на напрежението, в това число протоколи за нуклеарните оръжия, до момента в който Пекин се вижда като по-слабия състезател, т.е. за какво да се обвързва с ограничения, основани от оня, който го тормози. Нищо не подсказва, че враждебността ще намалее. Американските избори през 2024 година ще покажат, че " боят по Китай " е двупартиен модел. Си Цзинпин пък е изправен пред забавяща се стопанска система и обвърза легитимността си с демонстрирането на мускули и " преоткриването " на нацията.
Изправени пред сходен конкурент, Съединени американски щати и другите отворени общества би трябвало да се придържат към три правилото. Първият е да се ограничи икономическото разграничение, което съгласно МВФ може да коства сред 0.2% и 7% от международния Брутният вътрешен продукт. Търговията в секторите, които не са чувствителни, също по този начин оказва помощ за поддържането на рутинния контакт сред хиляди компании и по този начин свива геополитическите разлики. Налагането на ембарго би трябвало да бъде непокътнато за чувствителни сфери, в които Пекин има цялостно предимство, тъй като е монополен снабдител - само че това е дребна част от китайско-американската търговия.
Вашингтон би трябвало ясно да подчертае, че диспутът не е със самите китайци, а с китайското държавно управление.
Може и да сте се надявали, че когато Китай се отвори още веднъж и се възобновят контактите лице в лице сред политици, дипломати и предприемачи, китайско-американското напрежение ще намалее на фона на вечери, срещи и неангажиращи диалози. Но атмосферата в Пекин демонстрира, че най-важните връзки в света са станали по-горчиви и по-враждебни отвсякога.
Представители на комунистическата партия отхвърлят това, което възприемат като тормоз от страна на Съединени американски щати. Те споделят, че желанието е Пекин да бъде смачкан. Западни дипломати разказват конюнктура, изпълнена със закани и параноя. Мултинационални основни изпълнителни шефове, посещаващи Китайския конгрес за развиване, се тормозят какво би означавало по-голямото раздалечаване сред двете страни за техния бизнес. Единственото нещо, за което и двете страни показват единодушие, е, че най-хубавият сюжет е десетилетия на отчуждение, а най-лошият - война, става все по-вероятен.
И Пекин, и Вашингтон следват своята логичност. Съединени американски щати са възприели политика на въздържане, макар че отхвърлят да употребяват тази дума. Те считат, че властнически Китай се е трансформирал от еднопартиен модел в ръководство на един човек. Президентът Си Цзинпин евентуално ще бъде на власт с години и е неприятелски към Запада, за който твърди, че е в развой на замиране. У дома той следва политика на репресии, която е против демократичните полезности. Нарушил е обещания да демонстрира самоограничение, когато показва силата си отвън границите на страната. Срещата му с съветския президент Владимир Путин неотдавна удостовери, че негова цел е да построи различен международен ред, който е другарски надъхан към автократите.
Реклама Съединени американски щати считат, че властнически Китай се е трансформирал от еднопартиен модел в ръководство на един човек.
Изправени пред това, Съединени американски щати разбираемо усилват своето военно въздържане на Китай в Азия, съживявайки остарели съюзи и създавайки нови. В сферата на търговията и технологията Вашингтон постанова твърдо и разширяващо се ембарго върху полупроводниците и други артикули. Целта е да бъдат забавени китайските нововъведения, с цел да може Западът да резервира своето софтуерно господство. Защо Съединени американски щати да разрешават техните открития да бъдат употребявани, с цел да създадат един неприятелски режим още по-опасен?
За китайските водачи това съставлява проект за ограничението на азиатската страна. В техните очи американците се възприемат за изключителни. И в никакъв случай няма да позволен някоя страна да бъде толкоз могъща, колкото тяхната, без значение дали е комунистическа или демократична. Съединени американски щати биха търпели Китай единствено в случай че е зависещ - " дебела котка, само че не и тигър ". Американските азиатски военни съюзи значат, че Пекин се усеща обкръжен в своята обичайната сфера на въздействие. Затова китайското водачество счита, че е рационално да повишава разноските си за въоръжаване.
В търговията то мисли, че американските дейности са несправедливи. Защо една страна, чието Брутният вътрешен продукт на човек от популацията е с 83% по-нисък от този на Съединени американски щати, би трябвало да бъде лишавана от жизненоважни технологии? Китайски представители и предприемачи са недоволни от отношението към TikTok - филиал на китайска компания.
Реклама Американците би трябвало да целят да предотвратят китайска офанзива по Тайван, без да предизвикат такава.
Предвид две толкоз разнообразни гледни точки е наивно да се счита, че единствено повече народна власт би подсигурила мира. Среща през ноември в Бали сред президентите Джо Байдън и Си Цзинпин понижи напрежението, само че дълбоката борба скоро още веднъж се появи. Кризата с шпионския балон сподели по какъв начин и двамата водачи би трябвало да наподобяват твърди вкъщи. Съединени американски щати желаят Китай да вкара " спирачки " за управление на напрежението, в това число протоколи за нуклеарните оръжия, до момента в който Пекин се вижда като по-слабия състезател, т.е. за какво да се обвързва с ограничения, основани от оня, който го тормози. Нищо не подсказва, че враждебността ще намалее. Американските избори през 2024 година ще покажат, че " боят по Китай " е двупартиен модел. Си Цзинпин пък е изправен пред забавяща се стопанска система и обвърза легитимността си с демонстрирането на мускули и " преоткриването " на нацията.
Изправени пред сходен конкурент, Съединени американски щати и другите отворени общества би трябвало да се придържат към три правилото. Първият е да се ограничи икономическото разграничение, което съгласно МВФ може да коства сред 0.2% и 7% от международния Брутният вътрешен продукт. Търговията в секторите, които не са чувствителни, също по този начин оказва помощ за поддържането на рутинния контакт сред хиляди компании и по този начин свива геополитическите разлики. Налагането на ембарго би трябвало да бъде непокътнато за чувствителни сфери, в които Пекин има цялостно предимство, тъй като е монополен снабдител - само че това е дребна част от китайско-американската търговия.
Вашингтон би трябвало ясно да подчертае, че диспутът не е със самите китайци, а с китайското държавно управление.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ