Може да се говори спокойно за два типа наследства, които

Може да се приказва умерено за два вида наследства, които образуват неравенства. За културните наследства като че ли се приказва повече и по-често. Ясно е за какво те образуват неравенства.

Не всички имат шанса, шанса или щастливия пръст на ориста да се родят в среда, която изцяло да подхожда на техните потребности и да им дава висок старт за развиване.

Културните наследства са предопределени, само че не по-малко предопределени са и така наречен " имуществени наследства ".

В множеството случаи наследството се свързва с един немного благополучен миг от живота и като че ли се заобикалят диалозите на тази тематика.

“Законът за наследството “ е едно безпределно забавно четиво. При запознаването с историята на законите за наследството можем да проследим една забавна крива в опита от време на време да бъдат задълбочени, а от време на време преодолени така наречен " неравенства вследствие на капитала и на имуществото ".

Най-първите правила, свързани с наследството, напълно не са давали еднакъв старт даже и на децата в едно семейство.

Наследяването се е водело по първородството. Известни са доста вълшебни приказки, в които най-малкият брат се оказва най-умен, сръчен, надарен, добър и какво ли още не. Но в действителност наследствения дял, който доближава до него, е нищожен, само че все пак той у3спява да се оправи с него.

Правилото на първородството постоянно е лишавало огромна част от децата от късмет за по-добър старт в живота.

Разпределянето на средствата, зестрата и рентата се е водело по много строги правила, само че те не са обективни.

С напредването на правната мисъл в региона на наследствата законите са придобили един по-различен образ, който точно е имал за цел да преодолее основаването на тези неравенства.

Към днешна дата законите за наследството плануват опция всеки член от фамилията да получи еднакъв полагащ се дял , тъй че той да бъде подложен на еднакъв старт с всички останали.

Дори, когато наследодателят би желал да ощети някой от своите наследници по разнообразни аргументи, най-често, свързани с негови субективни прекарвания, всеки от наследниците към този момент има право на така наречен   " непокътната част ". Става дума за най-близкия кръг наследници.

Това е опит посредством една законодателна процедура в областта на наследствата колкото е допустимо да бъде изравнена тази крива на неравенствата. Разбира се, когато става дума за тези имуществени наследства, би трябвало да се регистрира, че тяхното значение е в преразпределението на капитала, на приходите, на облагата и изобщо на тласъка и опцията за един по-добър живот за идващото потомство.

Много са образците, които са свързани в XVIII и XIX век, които демонстрират, че в тези, далечни от днешна дата времена, пред множеството хора не е стоял въпросът – завещание или трудови приходи.

Очевидно е било, че с трудови приходи никой не може да насмогне дотам, че да изравни опциите си с тези, които биха получили благоприятни условия и приходи от завещание.

В този случай приходите от завещание са били неведнъж по-големи от това, което всеки е можел да създаде посредством личен труд.

Чуйте още тук.