Мария, Асен и техните Гайтани
Може да не сте чували националните изрази " вежди като гайтани ", " камила шнур плете ли " и други сходни, само че сигурно сте чували за Клуба по български танци " Гайтани ". Вече 13 години това име среща и събира хора с най-различни възрасти, специалности, персонален и публичен статус, пол и фамилно състояние - в няколко квартала на София, както и във Варна, Пловдив, Самоков и Костенец. " Нашето име е нашето ентусиазъм. Както гайтанът, сплел крепко пъстроцветните влакна, радва очите, по този начин и ние се стремим да реализираме хармонично единение сред професионализма и майсторството, любовта към изкуството на обичайния български танц, вдъхновението и хубостта. " Тези думи незабавно разсънват любознание, щом отворите страницата на клуба в интернет. Всъщност той е първородната рожба на Мария Лъджева и Асен Атанасов, наред с двете им прелестни дъщери - Белослава на 7 и София на 3 години.
Мария и Асен са ученици на Националното учебно заведение за танцово изкуство в София, само че специалността ги събира в шоуто на Нешка Робева. Асен е студент в първи курс по актьорско майсторство в НАТФИЗ, когато негов някогашен учител по български танци му оповестява, че именитата треньорка събира танцьори за забавен нов план. Това се случва през лятото на 2000 година Асен отива на " Герена " и се причислява към шоуто. Една година по-късно се включва и Мария, преди малко приключила НУТИ. До 2005 година двамата се посвещават напълно на този план, в който се работи извънредно интензивно, с цялостна отдаденост, с цел да се реализира съвършеният живописен резултат, изнасят се десетки представления из цялата страна. Когато Мария и Асен напущат шоуто, тя стартира да учи в НАТФИЗ спектакъл на придвижването при Ясен Вълчанов, а той пробва най-различни действия. Това му дава опция да избистри мислите и желанията си за бъдещето, да огледа и в други направления. През лятото двамата отпътуват да работят като танцьори в стратегиите на огромни хотели в Турция. Когато се връщат в България през 2006 година, вземат решение да основат група за български танци - за тези, които желаят да научат нещо от нашия фолклор или да се разтоварят в края на работния ден не във фитнеса, а с хора и ръченици. Катя Дойнова, директорка на 163-то учебно заведение в жк " Дружба ", която доста обича и цени фолклора, им дава опция да наемат салона. Веднага се записват 14-15 индивида. Признателни са й до през днешния ден за този старт. Започват да ги посещават от ден на ден хора - едни с готовност да съживят хубавите мемоари за баба и дядо, други - с цел да поддържат добра физическа форма и тегло, трети просто следват повика на кръвта - та нали хорото и ръченицата са в ДНК-то ни.
Минала година и сантименталното им начинание почнало да става все по-сериозно, а ползата на хората - все по-голям. Стигнали до извода, че клубът би трябвало да си има име. Между концепциите на техните " възпитаници " на всички най-вече допаднала думата, препоръчана от Ели Лакова - гайтани. Така първите участници в клуба станали и негови кръстници. В началото Мария и Асен водят подготовките, само че непрекъснато се събират нови групи и излиза наяве, че сами няма да съумеят да откликнат на възходящия интерес. Започват да притеглят преподаватели, само че както споделя Асен - положителни танцьори има доста, обаче педагогиката е комплицирано нещо. Самите те с опита си през годините построяват своя система на образование. И с цел да приобщят най-добре квалифицираните си сътрудници, вземат решение да им предложат да менажират лични зали, работейки по тяхната система под шапката на " Гайтани ", и да имат опция за развиване. Днес към този момент преподавателите са 30-ина в петте града, в които клубът се е " разклонил ". Те са доста всеотдайни, споделят Мария и Асен, имат опция свободно да показват своето мнение за работата и много от новостите и подобренията в развиването на клуба са зародили като концепция от постоянните креативен срещи на екипа.
През школата до през днешния ден са минали може би към 3000 души. А основателите й са най-щастливи, че техните " Гайтани " са не просто учебно заведение за национални танци, а общественост на съидейници, другари, хора, които откриват там своята среда за другарство и творчество. Част от най-първите " възпитаници " към момента посещават клуба, мнозина са намерили в него своята половинка в живота, някои девойки стават майки и прекъсват за малко, само че по-късно се връщат.
Клубът се изявява на фестивали за непрофесионалисти, каквито се организират в доста градове у нас. През последните години Мария и Асен са насочили вниманието си към различен тип пътувания, свързани с проучването на българския фолклор от разнообразни етнографски области - посещават градове из страната и канят локални експерти да опишат за присъщите танци, обичаи, традиции. Пътуват и в прилежащи страни - Гърция, Румъния, Сърбия, Турция, където се срещат с балканския фолклор. Това обогатява знанията на техните курсисти.
Мащабен и доста стойностен план на танцов клуб " Гайтани ", сбъднат през юли в Копривщица, благодарение на другари от града, се назовава " Светлината на хорото ". Идеята на Мария идва от нейната дипломна работа в Националната художествена академия по арт терапия. Представлява визуализация на хорото, друга от тази, която всички сме виждали. Голяма група от " Гайтани " се събира в Копривщица и вечер, под светлината на звездите и дребни лампички, са снимани най-красивите и известни български хора. Предвижда се вторият стадий от плана да стартира в София през пролетта. В момента се търси изложба, в която да бъде експонирана фотоизложба, както и средства за нейното реализиране. Тя ще показа едно друго чувство и визия за хорото, снимано по ексцентричен метод.
Когато човек е млад, гледа в доста направления - и ние сме имали други проекти, само че съм щастлива да сме си тук, в България, и мисля, че постоянно има късмет да се създадат положителни неща. Въпросът е каква сила ще вложиш, с цел да осъществиш дадени проекти, споделя Мария.
Ако някой не може да ти помогне, добре е най-малко да не ти пречи - от позиция на развиването в България, счита Асен. Ако си IT експерт, лекар или в друга специалност, сякаш има по-голям избор от места за работа. А когато завършиш хореографско учебно заведение и музикална и танцова академия, изборът ти е редуциран съвсем до нула. Много пари се влагат в едно обучение, което си коства да го има, тъй като сме българи. Трябва да бъде поддържано това изкуство, основано от видни наши сънародници, които са го вдигнали от селото и са го създали налично и притежание на целия свят. Но след това опциите не са огромни: отбор " Филип Кутев " или " Тракия ", или шоуто на госпожа Робева, в което можаха да се осъществят част от танцьорите... Обаче пазарът в България е дребен и би трябвало непрекъснато да създаваш нова продукция, и в това препускане нещата последователно се изкривяват... Та по-добре да не ни пречат - ние ще се оправим сами, споделя Асен.
По думите на Мария, България е една от дребното страни с толкоз професионални ансамбли и особено учебно заведение, от което излизат професионални танцьори. В Европа има частни школи, само че нашето е само по рода си. Много хора идват от чужбина, с цел да завършат тук висше обучение като танцьори, хореографи, педагози. Трябва да се направи всичко допустимо тази полезност да се пази и поддържа. Но е необходим различен взор и сериозна помощ от страна на страната.
Мария и Асен са ученици на Националното учебно заведение за танцово изкуство в София, само че специалността ги събира в шоуто на Нешка Робева. Асен е студент в първи курс по актьорско майсторство в НАТФИЗ, когато негов някогашен учител по български танци му оповестява, че именитата треньорка събира танцьори за забавен нов план. Това се случва през лятото на 2000 година Асен отива на " Герена " и се причислява към шоуто. Една година по-късно се включва и Мария, преди малко приключила НУТИ. До 2005 година двамата се посвещават напълно на този план, в който се работи извънредно интензивно, с цялостна отдаденост, с цел да се реализира съвършеният живописен резултат, изнасят се десетки представления из цялата страна. Когато Мария и Асен напущат шоуто, тя стартира да учи в НАТФИЗ спектакъл на придвижването при Ясен Вълчанов, а той пробва най-различни действия. Това му дава опция да избистри мислите и желанията си за бъдещето, да огледа и в други направления. През лятото двамата отпътуват да работят като танцьори в стратегиите на огромни хотели в Турция. Когато се връщат в България през 2006 година, вземат решение да основат група за български танци - за тези, които желаят да научат нещо от нашия фолклор или да се разтоварят в края на работния ден не във фитнеса, а с хора и ръченици. Катя Дойнова, директорка на 163-то учебно заведение в жк " Дружба ", която доста обича и цени фолклора, им дава опция да наемат салона. Веднага се записват 14-15 индивида. Признателни са й до през днешния ден за този старт. Започват да ги посещават от ден на ден хора - едни с готовност да съживят хубавите мемоари за баба и дядо, други - с цел да поддържат добра физическа форма и тегло, трети просто следват повика на кръвта - та нали хорото и ръченицата са в ДНК-то ни.
Минала година и сантименталното им начинание почнало да става все по-сериозно, а ползата на хората - все по-голям. Стигнали до извода, че клубът би трябвало да си има име. Между концепциите на техните " възпитаници " на всички най-вече допаднала думата, препоръчана от Ели Лакова - гайтани. Така първите участници в клуба станали и негови кръстници. В началото Мария и Асен водят подготовките, само че непрекъснато се събират нови групи и излиза наяве, че сами няма да съумеят да откликнат на възходящия интерес. Започват да притеглят преподаватели, само че както споделя Асен - положителни танцьори има доста, обаче педагогиката е комплицирано нещо. Самите те с опита си през годините построяват своя система на образование. И с цел да приобщят най-добре квалифицираните си сътрудници, вземат решение да им предложат да менажират лични зали, работейки по тяхната система под шапката на " Гайтани ", и да имат опция за развиване. Днес към този момент преподавателите са 30-ина в петте града, в които клубът се е " разклонил ". Те са доста всеотдайни, споделят Мария и Асен, имат опция свободно да показват своето мнение за работата и много от новостите и подобренията в развиването на клуба са зародили като концепция от постоянните креативен срещи на екипа.
През школата до през днешния ден са минали може би към 3000 души. А основателите й са най-щастливи, че техните " Гайтани " са не просто учебно заведение за национални танци, а общественост на съидейници, другари, хора, които откриват там своята среда за другарство и творчество. Част от най-първите " възпитаници " към момента посещават клуба, мнозина са намерили в него своята половинка в живота, някои девойки стават майки и прекъсват за малко, само че по-късно се връщат.
Клубът се изявява на фестивали за непрофесионалисти, каквито се организират в доста градове у нас. През последните години Мария и Асен са насочили вниманието си към различен тип пътувания, свързани с проучването на българския фолклор от разнообразни етнографски области - посещават градове из страната и канят локални експерти да опишат за присъщите танци, обичаи, традиции. Пътуват и в прилежащи страни - Гърция, Румъния, Сърбия, Турция, където се срещат с балканския фолклор. Това обогатява знанията на техните курсисти.
Мащабен и доста стойностен план на танцов клуб " Гайтани ", сбъднат през юли в Копривщица, благодарение на другари от града, се назовава " Светлината на хорото ". Идеята на Мария идва от нейната дипломна работа в Националната художествена академия по арт терапия. Представлява визуализация на хорото, друга от тази, която всички сме виждали. Голяма група от " Гайтани " се събира в Копривщица и вечер, под светлината на звездите и дребни лампички, са снимани най-красивите и известни български хора. Предвижда се вторият стадий от плана да стартира в София през пролетта. В момента се търси изложба, в която да бъде експонирана фотоизложба, както и средства за нейното реализиране. Тя ще показа едно друго чувство и визия за хорото, снимано по ексцентричен метод.
Когато човек е млад, гледа в доста направления - и ние сме имали други проекти, само че съм щастлива да сме си тук, в България, и мисля, че постоянно има късмет да се създадат положителни неща. Въпросът е каква сила ще вложиш, с цел да осъществиш дадени проекти, споделя Мария.
Ако някой не може да ти помогне, добре е най-малко да не ти пречи - от позиция на развиването в България, счита Асен. Ако си IT експерт, лекар или в друга специалност, сякаш има по-голям избор от места за работа. А когато завършиш хореографско учебно заведение и музикална и танцова академия, изборът ти е редуциран съвсем до нула. Много пари се влагат в едно обучение, което си коства да го има, тъй като сме българи. Трябва да бъде поддържано това изкуство, основано от видни наши сънародници, които са го вдигнали от селото и са го създали налично и притежание на целия свят. Но след това опциите не са огромни: отбор " Филип Кутев " или " Тракия ", или шоуто на госпожа Робева, в което можаха да се осъществят част от танцьорите... Обаче пазарът в България е дребен и би трябвало непрекъснато да създаваш нова продукция, и в това препускане нещата последователно се изкривяват... Та по-добре да не ни пречат - ние ще се оправим сами, споделя Асен.
По думите на Мария, България е една от дребното страни с толкоз професионални ансамбли и особено учебно заведение, от което излизат професионални танцьори. В Европа има частни школи, само че нашето е само по рода си. Много хора идват от чужбина, с цел да завършат тук висше обучение като танцьори, хореографи, педагози. Трябва да се направи всичко допустимо тази полезност да се пази и поддържа. Но е необходим различен взор и сериозна помощ от страна на страната.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ