Яна Титова за „Доза щастие“: Това, което се случи с филма, е отвъд най-смелите ни мечти
Може би сте гледали актрисата във филмите „ Лов на дребни хищници “ и „ Стъпки в пясъка “ или пък на театралната сцена в ролята на Ирина от „ Три сестри “, която й донесе „ Аскеер “? Тя обаче смело мина от другата страна на камерата и с, един от най-успешните български филми за предходната година, направи своя режисьорски дебют. Филм, който стана част от специфичната селекция в стрийминг платформата HBO GO – “Предложения от България “, и до който ще имат достъп и феновете в Хърватия, Сърбия, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина и Македония.
Много ми се искаше тъкмо тази среща да е персонална, онлайн, само че се веселя, че с помощта на новите технологии не си разменихме въпроси и отговори по мейл, а си спретнахме един видеочат, до момента в който двете дребни дъщери на Яна лудуват в прилежащата стая и до момента в който в моя скут нехайно похъркваше един пълен мопс. Някъде сред цялостната лудница, изолацията и любовта към изкуството с Яна въпреки всичко си поговорихме за кино лентата, който се трансформира в нейна персонална идея, за промяната на функциите – тези на актриса, режисьор и майка, и за това, че без значение от всички триумфи, персоналната доза благополучие се крие в очите на децата й – 6-годишната Ая и едногодишната Хана.
Поводът да срещнем, въпреки и онлайн, е премиерата на кино лентата „ Доза благополучие “ в стрийминг платформата HBO GO, с помощта на което той ще доближи до още повече фенове, в това число и отвън България.
Яна: Много съм щастлива от този факт. За мен това е трогателен миг. Първо, тъй като ще доближи до още повече хора, което постоянно ни е било цел. И се веселя, че толкоз доста го гледаха и в кината. Сега съм уверена, че всички тези, които не са съумели, ще имат тази опция посредством HBO GO. Вълнуващо е. Имаме другари в Словения, които го чакат с неспокойствие и ми е забавно след това да чуя тяхното мнение.
Но не сте го пускали на интернационалните фестивали...
Яна: Предстояха му много фестивали. Нашата концепция беше първо да тръгне по кината и по-късно започнахме да го пускаме по фестивали, само че в този момент всичко е спряно, за жалост. Цяло лято беше планувано да пътуваме с Валя (бел. ред. – Валентина Каролева, която играе основната роля), имахме два фестивала в Русия, в Гърция, в Германия, само че се промени обстановката. Някои фестивали направиха онлайн издания, само че не всички. Много тъжно. Толкова неща се трансформираха и това е най-малкото, за което можем да мрънкаме в този момент. Има хора, чиито филми въобще не са излезли, а това ги забавя с цяла година, само че по този начин или другояче всеки би трябвало да се приспособява към новото състояние. Сега точно платформите като HBO GO ще играят основна роля във връзката с публиката и когато няма друга опция, това са местата, от които можем да получим нашата доза благополучие.
Само тематиката за зависимостта ли съгласно теб е повода към кино лентата да има и интернационален интерес?
Яна: Не единствено тематиката. Естествено тя е такава, че може да се разпознае във всевъзможни страни, във всевъзможни генерации – това е проблем, който съществува от край време и ще продължи да съществува, за жалост. Мисля, че интерес провокира и методът, по който е сниман кино лентата, това, че е толкоз пъстър, тъй като ние искахме да го лишим от всевъзможен битовизъм и няма типичния соц детайл на източно-европейското кино. Има детайли от 90-те, на които държах, и като че ли филмът стана повсеместен. Защото историята е такава, че всеки може да се припознае в нея, само че не я сложихме в една типично нашенска среда. Това също е нещо, с което печели внимание. Освен това музиката. Отделно тази, която е композирана особено за плана, всички песни са български (с изключение на Placebo) и те звучат доста интернационално. Това също способства по някакъв метод. Всеки един детайл е доста значим и той прави кино лентата това, което е.
Данните от боксофис класациите сочат, че е един от най-успешните български филми за миналата година. Очаквахте ли действително подобен триумф?
Яна: Не единствено за миналата, даже мисля че към този момент е в топ 10 за всички времена и сме доста щастливи от този факт. Тайно се надявахме да достигнем до доста хора, само че действителността в България не ни даваше мотив да предвиждаме сходен триумф. Кината също ни предупреждаваха, че публиката у нас избира да гледа по-развлекателни филми, а ние излизаме с дебютен филм, който на всичко от горната страна е тежка драма, въпреки и с идея. Но тогава пристигна премиерата, имаше една лавина след първите прожекции, хората го гледаха, предаваше се от уста на уста. Имахме и постоянна акция, на която доста държахме през цялото време, тъй като, с цел да отидат хората да го гледат, те би трябвало да са чули за кино лентата. Беше извънредно трогателен интервал. Още не мога да си дам сметка какъв брой хора в действителност го гледаха на кино и го претърпяха.
Филмът се трансформира в освен това от твоя дебют в огромното кино. Той е и ваша персонална идея, която продължавате посредством фондацията, която Весела Тотева сътвори – „ От другата страна “.
Яна: Нейната история постоянно е било повече от история. От момента, в който тя стартира да я споделя посредством книгата си „ Падение и избавление “, а след това правеше срещи с възпитаници там, където й позволяваха, тъй като имаше доста хора, които се опасяваха да обиден тази тематика. Някак нейната история постоянно се превръщаше в идея. Не единствено за нея, само че и за хората, с които тя приказва, за хората, които се допират до нея. Това беше концепцията на кино лентата през цялото време – по този метод ние градим път, с цел да стигне нейната история до повече хора и е обикновено киното да даде по-голяма естрада за това. Самата Весела повтаряше по какъв начин този филм ще бъде супер, някак го знаеше това нещо, макар че никой не е подхождал с концепцията, че вършим супер шлагер. Не, ние просто вършим един доста персонален филм.
Най-хубавото беше, че никой нямаше съмнения и тя като че ли ни обединяваше – и нейната история, и тя като човек.
Беше доста хармонично всичко. Когато Весето идваше на фотоси, беше извънредно вълнуващо, тъй като тя е там и ние описваме нейната история. Бяхме почнали с Фондацията поредност от срещи, само че успяхме да създадем такива единствено в два града, преди да разгласят изключителното състояние. Надяваме се да можем да продължим, макар че в този момент като виждам каква е обстановката, може би ще мислим за различни способи това да се случва. Това бяха значими срещи с деца, с родители и като че ли хората имат потребност да приказват на тази тематика. Когато приказваме за нея, тя не наподобява толкоз плашеща. Изглежда като че ли можем да се оправим. Историята на Весето е тъкмо това – образец, че можем да се оправим. Много искахме кино лентата да послужи и като предварителна защита за децата, които са в риск, да не потеглят по този път. Да не потеглят, тъй като връщането е доста мъчно и малко са хората, които са съумели да го създадат.
Достатъчно ли се приказва на тази тематика, тъй като, когато аз бях ученичка преди 20 години, имаше много компании, говореше се доста, само че като че ли в този момент не е толкоз на напред във времето?
Яна: Да, имаше огромно мъртвило и някои хора си мислеха, че такива неща към този момент не се случват. Но това, че не се приказва за този проблем по новините, не значи, че не съществува. Когато започнахме да вършим кино лентата, около Весето разбрахме какъв брой е тежко ситуацията. Има хора, които се вършат, че зависимости не съществуват. Но те съществуват и са част от доста животи. Мисля, че около кино лентата се заприказва повече за това, имаше доста диспути, ние самите провеждахме много срещи и продължаваме да го вършим.
Има още...
Много ми се искаше тъкмо тази среща да е персонална, онлайн, само че се веселя, че с помощта на новите технологии не си разменихме въпроси и отговори по мейл, а си спретнахме един видеочат, до момента в който двете дребни дъщери на Яна лудуват в прилежащата стая и до момента в който в моя скут нехайно похъркваше един пълен мопс. Някъде сред цялостната лудница, изолацията и любовта към изкуството с Яна въпреки всичко си поговорихме за кино лентата, който се трансформира в нейна персонална идея, за промяната на функциите – тези на актриса, режисьор и майка, и за това, че без значение от всички триумфи, персоналната доза благополучие се крие в очите на децата й – 6-годишната Ая и едногодишната Хана.
Поводът да срещнем, въпреки и онлайн, е премиерата на кино лентата „ Доза благополучие “ в стрийминг платформата HBO GO, с помощта на което той ще доближи до още повече фенове, в това число и отвън България.
Яна: Много съм щастлива от този факт. За мен това е трогателен миг. Първо, тъй като ще доближи до още повече хора, което постоянно ни е било цел. И се веселя, че толкоз доста го гледаха и в кината. Сега съм уверена, че всички тези, които не са съумели, ще имат тази опция посредством HBO GO. Вълнуващо е. Имаме другари в Словения, които го чакат с неспокойствие и ми е забавно след това да чуя тяхното мнение.
Но не сте го пускали на интернационалните фестивали...
Яна: Предстояха му много фестивали. Нашата концепция беше първо да тръгне по кината и по-късно започнахме да го пускаме по фестивали, само че в този момент всичко е спряно, за жалост. Цяло лято беше планувано да пътуваме с Валя (бел. ред. – Валентина Каролева, която играе основната роля), имахме два фестивала в Русия, в Гърция, в Германия, само че се промени обстановката. Някои фестивали направиха онлайн издания, само че не всички. Много тъжно. Толкова неща се трансформираха и това е най-малкото, за което можем да мрънкаме в този момент. Има хора, чиито филми въобще не са излезли, а това ги забавя с цяла година, само че по този начин или другояче всеки би трябвало да се приспособява към новото състояние. Сега точно платформите като HBO GO ще играят основна роля във връзката с публиката и когато няма друга опция, това са местата, от които можем да получим нашата доза благополучие.
Само тематиката за зависимостта ли съгласно теб е повода към кино лентата да има и интернационален интерес?
Яна: Не единствено тематиката. Естествено тя е такава, че може да се разпознае във всевъзможни страни, във всевъзможни генерации – това е проблем, който съществува от край време и ще продължи да съществува, за жалост. Мисля, че интерес провокира и методът, по който е сниман кино лентата, това, че е толкоз пъстър, тъй като ние искахме да го лишим от всевъзможен битовизъм и няма типичния соц детайл на източно-европейското кино. Има детайли от 90-те, на които държах, и като че ли филмът стана повсеместен. Защото историята е такава, че всеки може да се припознае в нея, само че не я сложихме в една типично нашенска среда. Това също е нещо, с което печели внимание. Освен това музиката. Отделно тази, която е композирана особено за плана, всички песни са български (с изключение на Placebo) и те звучат доста интернационално. Това също способства по някакъв метод. Всеки един детайл е доста значим и той прави кино лентата това, което е.
Данните от боксофис класациите сочат, че е един от най-успешните български филми за миналата година. Очаквахте ли действително подобен триумф?
Яна: Не единствено за миналата, даже мисля че към този момент е в топ 10 за всички времена и сме доста щастливи от този факт. Тайно се надявахме да достигнем до доста хора, само че действителността в България не ни даваше мотив да предвиждаме сходен триумф. Кината също ни предупреждаваха, че публиката у нас избира да гледа по-развлекателни филми, а ние излизаме с дебютен филм, който на всичко от горната страна е тежка драма, въпреки и с идея. Но тогава пристигна премиерата, имаше една лавина след първите прожекции, хората го гледаха, предаваше се от уста на уста. Имахме и постоянна акция, на която доста държахме през цялото време, тъй като, с цел да отидат хората да го гледат, те би трябвало да са чули за кино лентата. Беше извънредно трогателен интервал. Още не мога да си дам сметка какъв брой хора в действителност го гледаха на кино и го претърпяха.
Филмът се трансформира в освен това от твоя дебют в огромното кино. Той е и ваша персонална идея, която продължавате посредством фондацията, която Весела Тотева сътвори – „ От другата страна “.
Яна: Нейната история постоянно е било повече от история. От момента, в който тя стартира да я споделя посредством книгата си „ Падение и избавление “, а след това правеше срещи с възпитаници там, където й позволяваха, тъй като имаше доста хора, които се опасяваха да обиден тази тематика. Някак нейната история постоянно се превръщаше в идея. Не единствено за нея, само че и за хората, с които тя приказва, за хората, които се допират до нея. Това беше концепцията на кино лентата през цялото време – по този метод ние градим път, с цел да стигне нейната история до повече хора и е обикновено киното да даде по-голяма естрада за това. Самата Весела повтаряше по какъв начин този филм ще бъде супер, някак го знаеше това нещо, макар че никой не е подхождал с концепцията, че вършим супер шлагер. Не, ние просто вършим един доста персонален филм.
Най-хубавото беше, че никой нямаше съмнения и тя като че ли ни обединяваше – и нейната история, и тя като човек.
Беше доста хармонично всичко. Когато Весето идваше на фотоси, беше извънредно вълнуващо, тъй като тя е там и ние описваме нейната история. Бяхме почнали с Фондацията поредност от срещи, само че успяхме да създадем такива единствено в два града, преди да разгласят изключителното състояние. Надяваме се да можем да продължим, макар че в този момент като виждам каква е обстановката, може би ще мислим за различни способи това да се случва. Това бяха значими срещи с деца, с родители и като че ли хората имат потребност да приказват на тази тематика. Когато приказваме за нея, тя не наподобява толкоз плашеща. Изглежда като че ли можем да се оправим. Историята на Весето е тъкмо това – образец, че можем да се оправим. Много искахме кино лентата да послужи и като предварителна защита за децата, които са в риск, да не потеглят по този път. Да не потеглят, тъй като връщането е доста мъчно и малко са хората, които са съумели да го създадат.
Достатъчно ли се приказва на тази тематика, тъй като, когато аз бях ученичка преди 20 години, имаше много компании, говореше се доста, само че като че ли в този момент не е толкоз на напред във времето?
Яна: Да, имаше огромно мъртвило и някои хора си мислеха, че такива неща към този момент не се случват. Но това, че не се приказва за този проблем по новините, не значи, че не съществува. Когато започнахме да вършим кино лентата, около Весето разбрахме какъв брой е тежко ситуацията. Има хора, които се вършат, че зависимости не съществуват. Но те съществуват и са част от доста животи. Мисля, че около кино лентата се заприказва повече за това, имаше доста диспути, ние самите провеждахме много срещи и продължаваме да го вършим.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ