Когато се говори и пише за шестте жертви в хижа Петрохан“

Когато се приказва и написа за шестте жертви в хижа „ Петрохан “ и под връх Околчица би трябвало да се подходи с огромна отговорност. След десетки отзиви на психолози, психиатри, експерти по криминалистика и формалната информация предоставена от Министерство на вътрешните работи и прокуратурата всеки втори българин  има версия за случилото се. Не бива да подценяваме е обезверената липса на съответен PR на МВР и прокуратурата, които дават „ на час по лъжичка “ информация за трагедията и по този начин единствено наливат вода в мелницата на тайните теории.

Готова е правосъдно здравната експертиза за двама от починалите в хижа „ Петрохан “ Тя гласи: „ По дясната ръка на Дечо В. и по дясната ръка на Пламен С. са налични барутни частици, които по състав съответстват на състава на микрочастици, открити по цевите на трите оръжия, намерени до телата. Ръцете на Ивайло И. са мощно окървавени, заради което е назначена спомагателна експертиза за съществуване на барутни частици и по дрехите “.

Има резултати и от „ първичен балистичен анализ “ на откритите тела в кемпера под Околчица. Те демонстрират множество барутни частици по ръцете на Калушев, както и по-малко количество по ръцете на 22-годишния Златков. По ръцете на 15-годишното момче барутни частици не се установяват. Според проверяващите той е открит в нещо като молитвена поза – клекнал и със сплетени пръсти на ръцете.

От събраните досега показания се открива, че в затворената общественост са били практикувани наложителни медитации, включващи визуализации, мантри и други сходни практики. Потвърждават се данните за трайно наличие на малолетни и малолетни, както в парцел в Мексико, по този начин и на разнообразни обитаеми места в България. В показания на очевидец се съдържат твърдения за осъществени полови контакти на възрастен мъж с малолетни и малолетни лица от мъжки пол. “ – декларират от прокуратурата.

Официалният претекст, който Министерство на вътрешните работи предлага за шесторната касапница е „ неустойчивост в сдружението “ и отчаяние от „ отношението на спонсорите “. Според свидетелски показания през последните месеци така наречен рейнджъри са били обезверени поради отношението на държавата към тяхната активност. Един от околните до организацията е декларирал при разпита си, че се обсъждало самоубийство като излаз. Членовете на частната организация не виждали смисъл да не престават с напъните си да пазят защитената зона към Петрохан.

Основен фактор и мотиватор на цялата активност на „ горските рейнджъри “ е Ивайло Калушев. В неговия психопрофил се открояват четири аспекта: първоначално той е пещерняк, извънредно известен в средите на пещерняците, изследвал е доста пещери, взел участие е в спасителни операции. По-късно се увлича по будизма, само че заради нарцистичния си и авторитарен темперамент е остракиран от будистките среди. Калушев прекарва известно време в Непал или в Тибет, само че неговите учители го разочароват. Той е искал да бъде преподавател или „ лама “ и основава личен клон на будизма, който не е възприет от общността. След прибирането си в България купува хижа „ Петрохан “ и дружно със своите „ възпитаници “ се грижат за защитата на хиляди хектари държавни гори. Четвъртият аспект е обвързван с неговия бизнес усет: купува стари имоти, които реновира и продава на облага.

Какво се е случило с Ивайло Калушев и неговите сподвижници, с цел да стигнат до съдбовния край?

Психологичният портрет на Ивайло Калушев сочи, че той е изграждал облик на честен коректив, който се нарежда като по-виждащ, по-осъзнат и по-компетентен от родителите, институциите и обществото като цяло. В обществените си изяви – изявленията, лични текстове, материали, с които презентира активността си пред обществеността, той държи менторски звук, който изключва разговор. Светът е показан като надълбоко развален, родителите като заблудени или несъответстващи, а децата като жертви, които незабавно би трябвало да бъдат „ избавени “. За сходно „ избавление “ на дете Калушев написа и в известието до майка си, след което връзката с него се губи.

Калушев е поставял родителите на децата в обстановка на виновност. В диалозите си с тях е обяснявал, че в случай че не трансформират отношението си към децата им, коренно и неотложно, това може да докара до увреждането им. С този тип изразителност се подкопава неувереността в личната родителска преценка и е подготвяла почвата за прехвърляне на отговорност към външен престиж. Докато е критикувал родителите за тяхното отношение към децата им, той е представял себе си като притежател на истината, постоянно е подчертавал, че е имал дълготраен опит в работа с деца и убеденост в това, че ще схваща процеси, които другите не виждат. Поставяйки родителите на младите момчета в ролята на виновност, както и в позиция на взаимозависимост от високата експертиза, която той показал, че има, Калушев ги е убеждавал, че нямат опция, в случай че желаят да обезпечат духовно израстване на синовете си – посредством живот в дивата природа, с по-възрастни мъже и прочие.

Всичко това е било засилвано посредством използването на нереален, квази-духовен език, който не формулира съответни, проверими изказвания, а създава чувство за дълбочина, прояснение и „ по-висше “ схващане на реалността. Този език има мощен психически резултат, тъй като притъпява критичното мислене и трансферира фокуса от наличието към прекарването. Когато подобен език се комбинира с действително въздействие върху хора и изключително върху деца, той престава да бъде почтен и се трансформира в инструмент за подстрекателство и привързване към фигурата на лидера.

Ключов миг в изясняването на активността на Калушев е подчертаното фокусиране върху момчета – младежи във възрастта сред около 10 и 15 години. Това е изключително сензитивно от психическа позиция. Това е интервал, в който децата естествено стартират да се отделят от родителите си, да търсят еднаквост и да се ориентират към външни престижи. В такъв контекст всеки възрастен, който редовно омаловажава родителите и представя себе си като по-автентичен, по-разбиращ и по-морален ориентир, обективно заема заместваща родителска роля. Това не изисква безусловно злонамерени планове, за да бъде рисково, тъй като самата конструкция на връзките към този момент е проблематична, оповестява уеб сайтът Гласове.

Тепърва ще станат ясни претекстовете за касапницата в хижа Петрохан и под връх Околчица, само че към този момент е ясно, че в основата им стои личността на Ивайло Калушев. Той е „ ламата “, лидерът, на който другите са се подчинявали. Най-вероятно от него идва концепцията за убийствата и самоубийствата, малко евентуално решението да е групово.

Тепърва ще стане ясно дали сектата на Ивайло Калушев е бил следена от ДАНС и за какво двата парцела, които купува са близо да границата – единият със Сърбия, другият с Турция. Трябва да стане ясно и името на индивида, който е издал 16 разрешителни за оръжие в един ден на Ивайло Иванов, само че главните неща, които ще бъдат обект на изчерпателен разбор са: личността на Ивайло Калушев, умеенето му да манипулира десетки хора, да взема пари от тях, дали в сектата е имало педофилска мрежа и ще бъдат ли подкрепени с доказателства изказванията на Валери Андреев. Министерство на вътрешните работи и прокуратурата  трябва да намерят и отговор на въпроса: какъв е претекстът за шесторната кланица и дали в България съществуват други секти с фетиш към личността?