Инфлацията след смяната на лева с евро
Преминаването в еврото мина по-гладко, в сравнение с можеше да бъде. Няма нищо шоково, по-скоро предстоящи резултати. Оттук нататък, в случай че желаеме обективни цени, би трябвало да има надзор и конкуренция, само че не надзор на цената, а надзор на качеството на стоките и услугите, които употребяваме. Това сподели финансистът Левон Хампарцумян в предаването „ Тази заран " по бТВ.
Инфлацията у нас пораства в първия месец от новата година, демонстрират данните на националната статистика. Месечната инфлация в страната е 0,6%, а стоките и услугите за година са поскъпнали с 3,5 на 100, сочат още данните.
„ Светът е в инфлационна обстановка от много време. България е част от света, това се отразява ", добави Хампарцумян.
Лихвите по заемите в България са на исторически ниско равнище, означи той. „ Не могат да останат господ знае какъв брой време по този начин, без значение от нещата, които се случват. Така че може да чакаме гладко покачване ", счита Хампарцумян.
Главният икономист в Института по пазарна стопанска система Лъчезар Богданов изясни, че доста дребен % от инфлацията се дължи на закръгляне на цените нагоре.
„ Ние следим процеси, които не са почнали януари месец. Виждаме, че при нетъргуемите услуги имаме съществено повишаване месеци наред, като стартираме от заведенията за хранене, заведенията, минем през персоналните услуги, фризьорски салони, козметични салони, зъболекарски услуги, даже платените лекарски прегледи и всички свързани медицински услуги. Всичко това отбелязва много съществено повишаване ", изброи той.
Една от аргументите за това повишаване е неналичието на конкуренция.
" Няма по какъв начин да чакаме друго, когато имаме най-малко 6-7 години подред двуцифрено повишаване на работните заплати в обществения бранш. Не приказваме единствено за администрация - в целия публичен бранш, в цяла бюджетна сфера имаме 20% нарастване на разноските за личен състав. Всички тези пари бюджетът е налял в заплати, бонуси и на хора, които работят в бюджетната сфера. 11% растеж на заплатата в частния бранш при тази инфлация 3,5%. Малко страни в Европейския съюз имат растеж на заплатите над 10%. Плюс бюджетни дефицити - изсипват се много средства в поръчки, в компании, плюс кредитната агресия на банките, ипотечни заеми, потребителски заеми, автолизинг, всичко това укрепва потреблението ", изясни икономистът.
Инфлацията у нас пораства в първия месец от новата година, демонстрират данните на националната статистика. Месечната инфлация в страната е 0,6%, а стоките и услугите за година са поскъпнали с 3,5 на 100, сочат още данните.
„ Светът е в инфлационна обстановка от много време. България е част от света, това се отразява ", добави Хампарцумян.
Лихвите по заемите в България са на исторически ниско равнище, означи той. „ Не могат да останат господ знае какъв брой време по този начин, без значение от нещата, които се случват. Така че може да чакаме гладко покачване ", счита Хампарцумян.
Главният икономист в Института по пазарна стопанска система Лъчезар Богданов изясни, че доста дребен % от инфлацията се дължи на закръгляне на цените нагоре.
„ Ние следим процеси, които не са почнали януари месец. Виждаме, че при нетъргуемите услуги имаме съществено повишаване месеци наред, като стартираме от заведенията за хранене, заведенията, минем през персоналните услуги, фризьорски салони, козметични салони, зъболекарски услуги, даже платените лекарски прегледи и всички свързани медицински услуги. Всичко това отбелязва много съществено повишаване ", изброи той.
Една от аргументите за това повишаване е неналичието на конкуренция.
" Няма по какъв начин да чакаме друго, когато имаме най-малко 6-7 години подред двуцифрено повишаване на работните заплати в обществения бранш. Не приказваме единствено за администрация - в целия публичен бранш, в цяла бюджетна сфера имаме 20% нарастване на разноските за личен състав. Всички тези пари бюджетът е налял в заплати, бонуси и на хора, които работят в бюджетната сфера. 11% растеж на заплатата в частния бранш при тази инфлация 3,5%. Малко страни в Европейския съюз имат растеж на заплатите над 10%. Плюс бюджетни дефицити - изсипват се много средства в поръчки, в компании, плюс кредитната агресия на банките, ипотечни заеми, потребителски заеми, автолизинг, всичко това укрепва потреблението ", изясни икономистът.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ