Може би сте чували фразата единствената константа е промяната“. Но

Може би сте чували фразата „ единствената константа е смяната “. Но в случай че не сте, дано отделим малко време, с цел да разберем истината на това просто, само че мощно и умно изказване. Промяната в действителност е единственото нещо, на което можем да разчитаме от време на време, защото нищо не е непрекъснато.
Понякога, когато в живота ни настъпи непредвидена смяна, може да се почувстваме по този начин, като че ли земята изчезва под краката ни. Истината е, че всички ние сме привикнали и се усещаме удобно в всекидневието си. Ако един ден влезем в офиса и ни кажат, че работното ни време е понижено или пък че би трябвало да работим дълго време изключително, тъй като сме изнесени поради пандемията в режим хоум офис - тези непредвидени неочаквани промени могат да ни причинят стрес или безпокойствие.
Но най-лошото, което можем да си причиним, е да се тревожим. Да се ​​тревожите за обстановката значи безусловно да създавате истории в мозъка си за допустимо най-негативните резултати и да се фокусирате само върху най-лошото. Повечето от нас към този момент знаят, че всичко е сила, нали? Е, по какъв начин мислите, в каква посока поема силата, когато се тормозим от непредвидените неща, които ни се случват в живота? 
Когато сътворяваме живота, който желаеме за себе си, би трябвало да продължим да си представяме в сърцето и мозъка си какво желаеме, а не да буксуваме върху това, което НЕ желаеме. Отново всичко е обвързвано с силата и там, където концентрираме вниманието си е мястото, където нещата ще порастват в живота ни. Върху каквото се фокусираме - там ще следим по какъв начин нашите мисловни процеси безусловно оживяват!
Разбира се, има разнообразни типове промени - такива, които можем да направляваме и други, които не можем. Без терзание би трябвало да приемем обстоятелството, че в нещата, които можем да направляваме в живота си, ни е обещано да се научим по какъв начин да ги управляваме най-добре. Това значи, че ние държим кормилото и мениджираме живота си, че сме в положение да поемем отговорност, когато нещата под наш надзор се объркат. Учим се и израстваме като част от процеса, който назоваваме „ живот “. Ако не вършим неточности, не живеем живота си задоволително пълноценно.

За това, което не можем да променим, най-добре е да се предадем и да се доверим. Както споделя популярният Брус Лий, „ Бъди вода, приятелю “. Когато нещата отвън нашия надзор се случат и се доверим, че има мощ, по-висша от нас самите, която предопределя съдбините ни - ние ще бъдем надарени със знанието, че това е за наше богатство и че ще излезем от всяка сложна обстановка по-силни, по-мъдри и с по-добра визия накъде се насочва животът ни и за какво въобще се е случила тази смяна.
С това познание започваме да възприемаме всички промени в живота си. Всяка смяна ни дава своите уроци и съответните благоприятни условия за напредък и житейски опит по свои неповторими способи.Ако се научим да виждаме във всичко протичащо се по-общата картина от птичи взор - това ще уголемява нашето схващане. Буквално ще усещаме по какъв начин душа лети в новото. Това ни разрешава да запазим по-леко отношение към живота като цяло и към този момент няма да сме склонни да гледаме на света от позицията на страха като на едно тъмно и неприветливо място. 
Тъй като идваме от място на доверие, можем да резонираме с обич и да се усещаме уверени в избора, който вършим. Да се усещаме сигурни в доверяването си на по-висшата мощ и да осъзнаваме, че всичко ще се оправи, всичко ще се случи по най-хубавия за нас метод, даже да не направляваме нищо.И когато стартираме да виждаме по какъв начин в действителност сътворяваме личния си живот, ние ставаме още по-космически преплетени с креативния развой на божествената Вселена. Докато действаме като ко-създатели, ние безусловно оставяме своите следи върху тъканта на пространствено-времевия континуум!
Източник