Растенията наистина откликват на нашите докосвания
Може би от дълго време сте подозирали този факт. Сега обаче австралийски учени потвърдиха, че растенията в действителност усещат, когато ги допираме, написа Science Alert.
Нещо повече – другите чувства задействат каскада от психически и генетични промени според от стимулацията, която растенията получават. Например капки дъжд или леко потупване.
„ Въпреки че хората като цяло допускат, че растенията не усещат нищо, когато някой ги допира, откритията ни демонстрират, че те са много сензитивни на досег “, споделя основният откривател Оливър Ван Акен от Университета на Западна Австралия.
„ Да, растенията не се оплакват, когато ги ощипете, стъпите върху тях или просто се отъркате в листата им, до момента в който се разхождате. Те обаче изцяло осъзнават този контакт и откликват стремително на метода, по който сте се отнесли с тях “, прибавя той.
Но едно по едно. Нека не прекаляваме с антропоморфизирането. Да, всичко това звучи очарователно и прочувствено. Не би трябвало да забравяме обаче, че растенията нямат мозък и те „ не мислят “.
Също по този начин не разполагаме с доказателство, което да сочи, че фактически „ усещат “ по метод, който прилича нашето усещане за чувство.
Не на последно място - и предишни проучвания са показвали, че растенията имат много ясна визия за средата, която ги обкръжава. Така да вземем за пример те могат да „ чуят “, когато някое насекомо ги дъвче, и надлежно – пускат отрови, с цел да го спрат. Също по този начин умеят да споделят между тях посредством под земята „ интернет “ от гъби.
Да, няма забележима реакция на който и да е от тези тласъци. С това свое умеене обаче растенията съумяват да се ориентират в средата, в която се намират, да се приготвят за евентуални рискове или да се възползват от изменящите се времеви условия.
Едно от нещата, които учените откриват, когато напръскват растенията с воден спрей е, че те трансформират експресията на хиляди гени. Това е трагичен психически отклик, който настава в границите на минути след тласъка и стопира чак половин час по-късно.
„ Успяхме да покажем, че този отклик не е провокиран от каквито и да е дейни смеси в спрея. По-скоро той е вследствие от физическия контакт на водата с повърхността на листото “, споделя Ван Акен.
Нежното потупване или докосването с пинцети провокира сходна психическа каскада. До същото може да докара и неочаквана сянка над листата им.
Цялата тази информация евентуално играе основна роля за оцеляването на растенията, споделят учените в журнала Plant Psychology.
„ За разлика от животните, растенията не могат да избягат от нездравословните за тях условия. Вместо това те са развили комплицирани защитни системи, благодарение на които усещат околната среда и разпознават и откликват на заплахата по съответен метод “, добавя Ван Акен.
Изследването съумява да открие и два протеина, които „ изключват “ всички тези реакции на досег. За в бъдеще това би помогнало на растенията в следени среди (например парници) да не откликват на „ подправени аларми “ и да трансформират гените си.
Очевидно едно проучване не е задоволително, с цел да разбере в дълбочина методите, по които растенията реагират на външни тласъци. Нужно е и други учени да повторят тези опити. Засега обаче всички ние можем да сме малко по-внимателни, когато сме край растенията си и им вършим сянка с гигантските си тела.
Добрата вест? Пеенето наподобява безвредно. „ На този стадий не съществуват доказателства, които да поддържат концепцията (прокарвана от някои хора), че вибрациите, провокирани от говоренето на растенията, са задоволително мощни, че да ги обиден. “, добавя Ван Акен пред Питър Спинкс от The Age.
