Може би най-интересният културно-исторически период за България е запечатан в

Може би най-интересният културно-исторически интервал за България е запечатан в достоверно видео, показващо София през есента на 1930 година То е снимано по случай сватбата на цар Борис III и принцеса Йоанна Савойска.

Уникалните фрагменти дават опция за пълноценна видеоразходка из Царска София. Показват здания, които към този момент ги няма, само че и някои, непокътнати до ден сегашен в същия тип. Улиците са по-тесни спрямо през днешния ден, само че паветата към момента са нови и подравнени. Столичани и столичанки демонстрират елегантност, а пожарникарите вдъхват повече от почит.

Как е изглеждал градът преди сянката на комунизма да се разлее върху него?



През 1930 година цар Борис афишира своето желание да се ожени за своята годеница - италианската принцеса Йоанна Савойска. Разликите в религиозната принадлежност на двамата постановат сватбените тържества да бъдат две - първо католическа венчавка в папската базилика  " Свети Франциск " в Асизи, Италия, а след това и ритуал по православните догми.

Датата на българската церемония е 31 октомври 1930 г. По мотив идването на знатните младоженци в София, Лъвов мост е тържествено декориран с триумфална арка, където двамата са посрещнати с самун и сол. Младото семейство влиза в столицата пред очите на събралата се многохилядна навалица, с цел да се венчае по православните догми в софийската катедрала " Св. Александър Невски ".

Изричайки обета си, Джована, принцеса Савойска, става Йоанна, кралица Българска.

Промяната на името се постанова защото Йоанна е православния вариант на Джована. В чест на височайшата женитба са оповестени тридневни тържества, камбаните на църквите бият празнично, отброени са 101 топовни салюта, а голямо шествие от жители минава през двореца, с цел да поздрави младото царско семейство.

Триумфалната арка на Лъвов мост

Посрещането на българска земя на царската младоженска двойка не е единственият мотив, по който е била изграждана триумфална арка на Лъвов мост. Всъщност още към края на XIX век новопостроеният мост към този момент е изпълнявал ролята на алегорична тържествена врата на столицата. 

Там се посрещали всички високопоставени задгранични посетители. Сръбският крал Петър, немският кайзер Вилхелм II, австро-унгарският кайзер Карл - всякога за идването на посетители от техния сан са се вдигали тържествени арки. Най-често те били изработвани от дърво и украсени с флаговете и гербовете на България и на съответната страна, от която идва гостът. Приветствени надписи на двата езика и гирлянди от цветя допълвали празничната декорация. 

 
Осъдените от Народния съд - " Не би трябвало да плачем за нас, а за България "