Може би историята на България щеше да бъде съвсем кратка,

Може би историята на България щеше да бъде напълно къса, в случай че не бяха те – Солунските братя.

Днес, след повече от единадесет епохи, продължаваме да преоткриваме истината, че наред със светците и ореолите им, светите знаци на тяхната писменост са заличили племенната омраза, родили са братството и един духовно обогатен народ, че те са нашето самочувствие, изконният първоизвор на българския дух, съхранен, макар трагичните превратности, в псалтири и евангелия, в пергаменти и кожи.

Наред с възприятието към Бога, по този начин и поклонението пред Светите братя Кирил и Методий е религията на българина. В църкви и манастири неговите очи са търсили както разпнатия Исус, по този начин и околните на сърцето му облици на Първоучителите.

Свидетел пред историята за корените на това възприятие става не различен, а византийският архиепископ Теофилакт, създател на Пространното житие на Свети Климент Охридски: ”... Закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е подготвена да им даде успокоение ” – написа той за изгонените от Моравия възпитаници на двамата братя. И по-нататък: „ Като пристигнали при Борис, те били признати с респект... ”
Паметникът на св. св. Кирил и Методий / БГНЕС
***

Обвито в религиозния атрибут, това възприятие пулсира с живия боязън на националните възжделения през вековете. То е неподчинение пред поробителя, блян към независимост, жадност за творчество.

Житията, молитвите, похвалните слова са литературните жанрове на Средновековието. Днес би трябвало да водиме война със себе си, със личния си консерватизъм и предразсъдъци, когато посягаме към страниците на тези произведения. Достатъчно е единствено да се абстрахираме от религиозната атмосфера, с цел да ни лъхне живо човешко възприятие, богато нагледно мислене, бездънен либерализъм:

„ Просещ - твойто мощно

слово, дай ми.

Ръце подвигам да получа

мъдрост, мощ...

Опази ме ти от горда завист

фараонска, изцели ме. Дай ми

херувимска мощ шестокрила...

...Да опиша

чудесата твои въодушевено.

...Що учителите двама, постоянно

юнни, начертаха...Да направя

очевидно твойто слово за народа... ”

***

В писмо до велетрийския свещеник Гаудерик, някъде сред 879 и 882 година, ватиканският литератор Анастасий Библиотекар не скрива поклонението си пред Константин Философ –Свети Кирил. Нарича го „ мъж с апостолски живот ”, „ дивен мъдрец ”, ”премъдър мъж ”. Между другото в писмото му четем още: ”...Но има и две негови съчинения, а точно „ Кратка история ” и „ Похвално слово ”, преведени от нас на език, който е прекомерно недодялан и отстъпва доста на яснотата на неговото сладкодумство... ”

Това писмо е един от дребното достоверни документи, удостоверение, че у Свети Кирил полемикът, философът, поетът, стилистът напълно не се побира в каноничните рамки, стеснени до прекаленост от средновековните разбирания за Бога, за индивида и за творчеството.Така стигаме до същинския смисъл на популярния дебат с триезичниците във Венеция – отбрана на вярата, на езика, на народността, на нейното право на свободен нравствен и културен живот.

***

Днес, когато Българската православна черква, като Църква-майка е призвана да събере в лоното си низвъргнатите с десетилетия свои рожби, умерено би могла да потърси мощност и в делото на Солунските братя.

Български отци, не свети ли в препатилите ви души подвигът на Константин Философ – Свети Кирил? Забравихте ли думите на житиеписеца му, че във Венеция триезичниците се нахвърлили върху него като „ врани на сокол ”!?Уплашихте ли се преподобни братя, Вие, нашите духовни водители от враните, стръвно накацали по камбанариите на прадядовите ни църкви и параклиси, вие, соколите на нашата религия!?Защо не забелязвате протегнатите ръце на нашите братя и сестри от Македония? Вие знаете доста добре, не канонът е който ви стопира, погледнете в душите си и изхвърлете оттова червея, който прогризва повелята да бъдем смели и решителни в името на Божията истина.
Чествания за 24 май има в цялата страна / БГНЕС
Подвигът на Константин Философ-Свети Кирил е могъщият владетел, който ви задължава да сторите това.

***

За нас култът към Първоучителите е фетиш и към словото. Знакът за тъждество сред тях е знак за вечността на един народ, приел „ свето причестяване ” на своята автономия. Този фетиш изтръгна езическите поверия в Тангра и Перун и около необозримата духовна мощност на Християнството откри живо преобразяване в поклонението към новите идоли – буквите. Тяхното настъпващо войнство разруши непробиваемата ризница на фарисейските лъжеучения и вечно свърза Първоучителите с името на нашия народ. Хронистите са отбелязали, че това е станало по времето на българския княз Борис и цар Симеон, на византийския император Михаил, на патриарх Фотий и на папа Адриан II.

Всяка година на 24 май светлината на тази победа залива България и посредством неизмеримата съкровеност на един стих - „ Върви, народе възродени... ” ни връща към святото дело на Солунските братя – непресъхващият извор на всички български рождества. /БГНЕС

---------------------------------------------------------------

Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “.

Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.