Скъпият ток донесъл 60% от инфлацията у нас
Може би 60% от инфлацията у нас се дължи на скъпия индустриален ток. Това сподели в ефира на Нова ТВ предприемачът Красимир Дачев. По думите му, не са се нараснали промишлените разноски на АЕЦ „ Козлодуй “ и на най-голямата Топлоелектрическа централа „ Марица-Изток-2 “, която е държавна. Тук е мястото обаче да се напомни, че се пропуща от внимание повишаването на парниковите квоти, които също са причина за растежа на цените силата, добивана от въглища и други въглеводороди. Освен това отвореният европейски пазар също и увеличението на износа ни също помпат цените и в България. Дачев обаче счита, че
Румъния Гърция били поставили таван на цените на електрическата енергия
за индустрията и би следвало и България да последва техният образец.
Бившият министър на стопанската система Лидия Шулева, която също взе участие в диалога за аргументите, породили инфлацията, напомни по какъв начин по време на коронавирус пандемията централните банки изсипаха на пазара голяма парична маса, против която няма нищо. „ Тези пари за помощи, обусловиха огромна част от инфлацията, на която сме очевидци в този момент. Срещу тях би трябвало да има произвеждане, а такова по време на коронавирус нямаше. Неминуемо не можем да минем без балансирането на тая парична маса и производството. Икономическият растеж би компенсирал инфлацията “, добави тя.
Според икономиста Стоян Панчев, огромна част от инфлацията у нас е артикул на външно въздействие. По думите му тя е провокирана от огромните централни банки в Европа и Федералния запас в щатите и за това сега има огромен напън върху тях и в Съединени американски щати и в Еврозоната да създадат стъпките за понижава на печатането на пари.
„ Всичко, което може да се направи у нас е палиативно.
Общо ограниченията в света ще доведат до криза, до която остават година или година и половина. За да се спре международната инфлация би трябвало да се провокира голямо редуциране на търсенето, което става с повдигане на лихвите и със редуциране на паричната маса, което значи криза “, счита той.
По думите на Лидия Шулева концепциите за въвеждане на таван на цените са неуместни. „ Една от главните задания на държавното управление е да се създаде дефиницията за енергийната беднотия “, счита тя. Освен това за цените на течните говира, съгласно нея, не би трябвало да се гледа цената на петрола „ Брент “, а на по-евтиния съветски „ Уралс “, с който работи българската рафинерия. За поевтиняването им може да се понижи акцизът. Относно намаляването на Данък добавена стойност за най-необходимите артикули, Шулева напомни, случая със свалянето му за заведенията за хранене. „ Дали пък в този момент ресторантьорите не пищят, че нямало кой да влиза в заведенията, пък ДДС-то им е 9%. Това беше основна неточност, не довела до никакъв значителен резултат “, разясни тя и добави, че от пониженото Данък добавена стойност ще се възползват търговците и няма да бъде усетено от потребителите. Според нея би трябвало да има диференцирано подкрепяне на най-бедните. „ Не единствено персонално на хора, само че и на семейства. Може да бъде директна парична помощ или ваучери за комунални услуги или за храна.
Раздаването на пари на калпак е извънредно неверна политика,
която стартира предишното държавно управление и тя би трябвало да бъде спряна “, счита тя. По думите й, за понижаване на цените нахраните от огромно значение са и помощите за животновъдите и земеделците.
Бизнесменът Дачев счита, че сега по всевъзможен начин би трябвало да се подтиква производството, тъй като ограничи ли се то идва стагфлацията, която няма да има кой да спре. „ Когато има произвеждане, хората получават заплата и има кой да купува “, сподели той. Лидия Шулева от своя страна счита, че спасението от стагфлацията са към момента неизползваните запаси по европейските стратегии и Плана за възобновяване. „ Все още няма стартирани процедури по тях, а те са за милиарди. Трябва незабавна работа по откриването им, тъй като това е директна опция да бъде подсилен бизнесът, а също и популацията “, разясни някогашният финансов министър.
Стоян Панчев счита, че намаляването на Данък добавена стойност ще помогне повече на производителите, в сравнение с крайните консуматори и е добре този налог да се понижи, въпреки и за малко време. „ Тук обаче още веднъж може да има проблем с Европейската комисия, тъй като тя не разрешава да 0% Данък добавена стойност “, напомня той.
Финансовият специалист Мика Зайкова пък счита, че най-важното за България е да резервира енергийната си самостоятелност. „ Това значи всички мощности, които могат да създават - да работят, а не да ги затваряме “, сподели тя.
Румъния Гърция били поставили таван на цените на електрическата енергия
за индустрията и би следвало и България да последва техният образец.
Бившият министър на стопанската система Лидия Шулева, която също взе участие в диалога за аргументите, породили инфлацията, напомни по какъв начин по време на коронавирус пандемията централните банки изсипаха на пазара голяма парична маса, против която няма нищо. „ Тези пари за помощи, обусловиха огромна част от инфлацията, на която сме очевидци в този момент. Срещу тях би трябвало да има произвеждане, а такова по време на коронавирус нямаше. Неминуемо не можем да минем без балансирането на тая парична маса и производството. Икономическият растеж би компенсирал инфлацията “, добави тя.
Според икономиста Стоян Панчев, огромна част от инфлацията у нас е артикул на външно въздействие. По думите му тя е провокирана от огромните централни банки в Европа и Федералния запас в щатите и за това сега има огромен напън върху тях и в Съединени американски щати и в Еврозоната да създадат стъпките за понижава на печатането на пари.
„ Всичко, което може да се направи у нас е палиативно.
Общо ограниченията в света ще доведат до криза, до която остават година или година и половина. За да се спре международната инфлация би трябвало да се провокира голямо редуциране на търсенето, което става с повдигане на лихвите и със редуциране на паричната маса, което значи криза “, счита той.
По думите на Лидия Шулева концепциите за въвеждане на таван на цените са неуместни. „ Една от главните задания на държавното управление е да се създаде дефиницията за енергийната беднотия “, счита тя. Освен това за цените на течните говира, съгласно нея, не би трябвало да се гледа цената на петрола „ Брент “, а на по-евтиния съветски „ Уралс “, с който работи българската рафинерия. За поевтиняването им може да се понижи акцизът. Относно намаляването на Данък добавена стойност за най-необходимите артикули, Шулева напомни, случая със свалянето му за заведенията за хранене. „ Дали пък в този момент ресторантьорите не пищят, че нямало кой да влиза в заведенията, пък ДДС-то им е 9%. Това беше основна неточност, не довела до никакъв значителен резултат “, разясни тя и добави, че от пониженото Данък добавена стойност ще се възползват търговците и няма да бъде усетено от потребителите. Според нея би трябвало да има диференцирано подкрепяне на най-бедните. „ Не единствено персонално на хора, само че и на семейства. Може да бъде директна парична помощ или ваучери за комунални услуги или за храна.
Раздаването на пари на калпак е извънредно неверна политика,
която стартира предишното държавно управление и тя би трябвало да бъде спряна “, счита тя. По думите й, за понижаване на цените нахраните от огромно значение са и помощите за животновъдите и земеделците.
Бизнесменът Дачев счита, че сега по всевъзможен начин би трябвало да се подтиква производството, тъй като ограничи ли се то идва стагфлацията, която няма да има кой да спре. „ Когато има произвеждане, хората получават заплата и има кой да купува “, сподели той. Лидия Шулева от своя страна счита, че спасението от стагфлацията са към момента неизползваните запаси по европейските стратегии и Плана за възобновяване. „ Все още няма стартирани процедури по тях, а те са за милиарди. Трябва незабавна работа по откриването им, тъй като това е директна опция да бъде подсилен бизнесът, а също и популацията “, разясни някогашният финансов министър.
Стоян Панчев счита, че намаляването на Данък добавена стойност ще помогне повече на производителите, в сравнение с крайните консуматори и е добре този налог да се понижи, въпреки и за малко време. „ Тук обаче още веднъж може да има проблем с Европейската комисия, тъй като тя не разрешава да 0% Данък добавена стойност “, напомня той.
Финансовият специалист Мика Зайкова пък счита, че най-важното за България е да резервира енергийната си самостоятелност. „ Това значи всички мощности, които могат да създават - да работят, а не да ги затваряме “, сподели тя.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ