Еврозоната унижава България
Моимир Хампл
Лятото донесе вест от България, отнасяща се освен за балканската страна, само че и за всеки член на Европейския съюз, който не е декларирал безапелационен отвод за присъединение към еврото. Разговорите за включването на България в блока завършиха с "доброволното " единодушие на страната да одобри най-малко на хартия позорен лист от условия, който ще принуди нея и другите евентуални претенденти да платят забележителна цена за единната европейска валута, преди даже да знаят по кое време или дали ще бъдат признати в общността. Нито едно държавно управление с някакво достолепие не би приело тези условия.
От 1997-а българският лев е закрепен посредством системата на валутен ръб първо към немската марка, по-късно и към еврото. Това значи, че България няма суверенна парична политика, а приема пасивно паричните решения на Франкфурт. Следователно страната няма нито парична автономност, нито място на масата, където се вземат решенията за паричната политика. Същото се отнасяше за Естония и за Литва, преди те да вкарат еврото, надлежно през 2011-а и 2015-а.
На хартия нищо не би трябвало да стопира България да влезе в еврозоната. За разлика от доста настоящи членове на блока, тази страна дава отговор на основните критерии от Маастрихт за държавните финанси и за лихвените проценти. Остава формалното условие за престой във валутния обменен механизъм ERM II, с цел да потвърди най-малко две години стабилността на валутата си към еврото. А това не би трябвало да бъде проблем за страна, чиято валута е изцяло закрепена към еврото още от раждането му.
Българският проблем е, че доста технократи и политици просто не я желаят в еврозоната, най-малко в обозримо бъдеще.
Но тъй като страната извършва критериите на Маастрихт, би трябвало да се измислят нови условия. Именно тук е ролята на ERM II - с цел да влезе в блока на еврото, България би трябвало да получи утвърждението на Европейската централна банка и на членовете на блока плюс Дания (единствената страна, която не е член на еврозоната, само че парадоксално е в ERM II, макар че гласоподава срещу присъединение към общността). Именно по тази причина София неведнъж е била предупреждавана импровизирано даже да не прави опити да влезе в това евро антре.
Дойде обаче 2018-а и с нея - първото председателство на България на съвета на Европейски Съюз. Нещо повече, ръководителят на Европейската комисия - Жан-Клод Юнкер, стартира да тръби обществено, че еврото е основано с концепцията да бъде валута на целия Европейски Съюз. Имайки това мислено - и с шумни фанфари, България разгласи през тази година желанието си да влезе в ERM II.
Последвалите диалози, обаче завършиха с възходящ и невиждан лист от условия, които страната би трябвало да извърши "доброволно ", с цел да се причисли към ERM II през 2019-а. България даде обещание да се откаже от надзора на основни банки и да влезе в европейския банков съюз, да заплаща в Европейския механизъм за непоклатимост (ESM) и да разреши на ЕЦБ да организира щателна оценка и одит на финансовия й бранш. Фактът, че София бе принудена да поеме тези задължения като изискване за присъединяване в ERM II, разреши на съперниците й да откриват в бъдеще нови аргументи, съгласно които страната не е готовПо цялостно участие в еврозоната.
По-интригуващо за страните, които не са членки на блока на еврото, нито на ERM II (като Чешката република, Полша, Швеция, Румъния и други) е последното изречение в формалното изказване на съвещанието на финансовите министри на еврозоната от 12 юли. В интерес на "равностойното отнасяне " министрите чакат всяка страна, която желае да се включи в ERM II, да одобри непринудено същите условия, на които се е съгласила България. С други думи, дългогодишните напъни на София да се причисли към еврото значат, че всички други претенденти ще би трябвало да се откажат от надзора на банките си и да покриват разноските за ESM дълги години, преди вероятно да вляязат в еврозоната през парадния вход.
От позиция на страни като Чешката република изводът от българския опит е, че човек мъчно би могъл да си показа по какъв начин държавно управление с естествена доза достолепие би си помислило даже да поеме пътя към еврото. Цената и до момента бе висока, само че от това лято тя е напряко забранителна.
Лятото донесе вест от България, отнасяща се освен за балканската страна, само че и за всеки член на Европейския съюз, който не е декларирал безапелационен отвод за присъединение към еврото. Разговорите за включването на България в блока завършиха с "доброволното " единодушие на страната да одобри най-малко на хартия позорен лист от условия, който ще принуди нея и другите евентуални претенденти да платят забележителна цена за единната европейска валута, преди даже да знаят по кое време или дали ще бъдат признати в общността. Нито едно държавно управление с някакво достолепие не би приело тези условия.
От 1997-а българският лев е закрепен посредством системата на валутен ръб първо към немската марка, по-късно и към еврото. Това значи, че България няма суверенна парична политика, а приема пасивно паричните решения на Франкфурт. Следователно страната няма нито парична автономност, нито място на масата, където се вземат решенията за паричната политика. Същото се отнасяше за Естония и за Литва, преди те да вкарат еврото, надлежно през 2011-а и 2015-а.
На хартия нищо не би трябвало да стопира България да влезе в еврозоната. За разлика от доста настоящи членове на блока, тази страна дава отговор на основните критерии от Маастрихт за държавните финанси и за лихвените проценти. Остава формалното условие за престой във валутния обменен механизъм ERM II, с цел да потвърди най-малко две години стабилността на валутата си към еврото. А това не би трябвало да бъде проблем за страна, чиято валута е изцяло закрепена към еврото още от раждането му.
Българският проблем е, че доста технократи и политици просто не я желаят в еврозоната, най-малко в обозримо бъдеще.
Но тъй като страната извършва критериите на Маастрихт, би трябвало да се измислят нови условия. Именно тук е ролята на ERM II - с цел да влезе в блока на еврото, България би трябвало да получи утвърждението на Европейската централна банка и на членовете на блока плюс Дания (единствената страна, която не е член на еврозоната, само че парадоксално е в ERM II, макар че гласоподава срещу присъединение към общността). Именно по тази причина София неведнъж е била предупреждавана импровизирано даже да не прави опити да влезе в това евро антре.
Дойде обаче 2018-а и с нея - първото председателство на България на съвета на Европейски Съюз. Нещо повече, ръководителят на Европейската комисия - Жан-Клод Юнкер, стартира да тръби обществено, че еврото е основано с концепцията да бъде валута на целия Европейски Съюз. Имайки това мислено - и с шумни фанфари, България разгласи през тази година желанието си да влезе в ERM II.
Последвалите диалози, обаче завършиха с възходящ и невиждан лист от условия, които страната би трябвало да извърши "доброволно ", с цел да се причисли към ERM II през 2019-а. България даде обещание да се откаже от надзора на основни банки и да влезе в европейския банков съюз, да заплаща в Европейския механизъм за непоклатимост (ESM) и да разреши на ЕЦБ да организира щателна оценка и одит на финансовия й бранш. Фактът, че София бе принудена да поеме тези задължения като изискване за присъединяване в ERM II, разреши на съперниците й да откриват в бъдеще нови аргументи, съгласно които страната не е готовПо цялостно участие в еврозоната.
По-интригуващо за страните, които не са членки на блока на еврото, нито на ERM II (като Чешката република, Полша, Швеция, Румъния и други) е последното изречение в формалното изказване на съвещанието на финансовите министри на еврозоната от 12 юли. В интерес на "равностойното отнасяне " министрите чакат всяка страна, която желае да се включи в ERM II, да одобри непринудено същите условия, на които се е съгласила България. С други думи, дългогодишните напъни на София да се причисли към еврото значат, че всички други претенденти ще би трябвало да се откажат от надзора на банките си и да покриват разноските за ESM дълги години, преди вероятно да вляязат в еврозоната през парадния вход.
От позиция на страни като Чешката република изводът от българския опит е, че човек мъчно би могъл да си показа по какъв начин държавно управление с естествена доза достолепие би си помислило даже да поеме пътя към еврото. Цената и до момента бе висока, само че от това лято тя е напряко забранителна.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ