Спомен за диригента Борислав Иванов
„ Мога да кажа, че всичко, за което съм мечтал съм го направил и съм един благополучен човек. Цял живот съм работил това което съм желал “ – споделя Борислав Иванов.
Спомня си, че още от детските си години е обвързван с операта. Чичо му Димитър Младенов работи във Варненската опера.
„ Той ежедневно ни разправяше по какъв начин репетират. Всички плачеха. Тогава артистите вземаха доста драговолно работата си. Тогава операта беше оригиналност за Варна. Първата режисура беше „ Продадена булка “, а втората „ Мадам Бътерфлай “. Аз ходех на всяко зрелище. По-късно пристигна Никола Николов, който боготворях. А по-късно с него направихме доста хубави спектакли.
Това са седемдесет години на пулта. Имал съм към четири хиляди и петстотин оперни представления, към хиляда и петстотин симфонични концерта. Това е цифра, която не зная дали човек може да си показа, тъй като зад тях стоят още хиляди подготовки и пътувания.
Скоро върших равносметка и единствено в Западен Берлин като общоприет музикален шеф за четиридесет години имам към седемстотин концерт в залата на филхармонията. Само в Испания съм имал към триста и осемдесет спектакъла с Пловдивската, Софийската, Варненската, Бургаската, Русенската опери и то в съвсем всички огромни градове. Като независимо посещение съм дирижирал като започнеш от Ню Йорк, до Сеул и от Стокхолм до Кайро, Москва, всички столици на Европа, където съм гостувал по няколко пъти. С огромни сформира съм направил 100 двадесет и девет интернационалните турнета. Това са с по двеста, двеста и петдесет души на всяко турне. На всички тези пътувания са били към двадесет и хиляди български музиканти. Освен пътуванията всичко това е било обвързвано с още доста труд – да подготвиш всички тези стратегии с подготовки, сценографии, костюми, организационни активност, тъй като аз постоянно съм бил шеф, диригент и импресарио “.
В звуковия файл чуйте какво споделя Борислав Иванов.
Борислав Иванов е роден на 2 август. Всъщност дебютът му като диригент е още през 1949 година, когато като възпитаник в седми клас на Първа мъжка гимназия му е поверено да управлява хора и оркестъра на учебното заведение. Забелязал гения на младежа проф. Георги Златев-Черкин го записва в първия български хорово-диригентски клас. Този клас се управлява от проф. Георги Димитров, а в този клас са още Васил Арнаудов, Кирил Стефанов, Георги Робев, Христо Недялков, Алипи Найденов и на смешка са назовава „ класът на професорите “. Завършва Консерваторията със компетентност оркестрово диригентство в класа на Влади Симеонов. През 1963 година режисьорът Валтер Фелзенщайн го кани на стаж в берлинската „ Комише опер “. Младият диригент гостува на разнообразни сформира в Германия. Паметна и определяща за развиването му е срещата с Херберт декор Караян. Младежът усъвършенства майсторството си с великия Маестро и по негова рекомендация е поканен да дирижира Симфоничния оркестър на Берлин, а по-късно за цели четиридесет години става негов общоприет музикален шеф. Освен основаването на Вердиевия фестивал в Пловдив, Борислав Иванов цели тридесет години е артистичен шеф на оперния фестивал в Палма де Майорка, управлява оперния фестивал в Севиля, както и оперния фестивал на остров Родос.
Още за работата с разнообразни фестивали и за основаването на Вердиевия фестивал в Пловдив чуйте в звуковия файл.
Борислав Иванов е притежател на влиятелни награди, измежду които най-високото отличие на Германия – „ Орден за заслуги към културата “, първа степен връчен му през 1992 година от президента Рихард декор Вайцзесер, медал „ Кирил и Методий “ първа степен. Награден е със „ Златна лира “ на СБМТД, „ Златна значка “ от „ Аудиториума “ в Палма де Майорка, „ Златен орден “ за разпространяване на италианската музика по света, „ Златен век “ от Министерството на културата, „ Златно перо “ от Европейския музикален фестивал. Почетен жител е на Пловдив и Варна.
Още разкази от Борислав Иванов в звуковия файл.
От богатата му дискография в оперната вечер на 26 март от 20 часа ще бъдат показани трите оперни театъра, които е управлявал – във Варна, Пловдив и София.
Ето заглавията и изпълнителите:
• Второ деяние на „ Отело “ на Верди, театър от 17.07.1969 година от „ Варненско лято “ с присъединяване на Стоян Попов (Яго), Тодор Костов (Отело), Мария Бохачек (Дездемона), Делчо Сапунджиев (Касио), хор и оркестър на Варненската опера, диригент Борислав Иванов.
• Четвърто деяние на „ Отело “ на Верди, театър от 19.06.1977 година от „ Варненско лято “ с Анна Томова-Синтова (Дездемона), Иван Димов (Отело), Стоян Попов (Яго), Констанца Кирова (Емилия), хор и оркестър на варненската опера.
• Пета, шеста и седма картини на „ Аида “ на Верди, запис от 1993 година със Светла Николова (Аида), Емил Иванов (Радамес), Стефка Минева (Амнерис), Никола Гюзелев (Рамфис), хор и оркестър на Пловдивската опера.
• Второ и трето деяние на „ Риголето “ на Верди, запис от 1994 с Калуди Калудов (Херцог), Лариса Рудакова (Джилда), Александър Крунев (Риголето), Светозар Рангелов (Спарафучиле), Елена Чавдарова-Иса (Мадалена), Румяна Петров (Джована), Димитър Станчев (Монтероне), Емил Угринов (Маруло), хор и оркестър на Софийската опера.
Спомня си, че още от детските си години е обвързван с операта. Чичо му Димитър Младенов работи във Варненската опера.
„ Той ежедневно ни разправяше по какъв начин репетират. Всички плачеха. Тогава артистите вземаха доста драговолно работата си. Тогава операта беше оригиналност за Варна. Първата режисура беше „ Продадена булка “, а втората „ Мадам Бътерфлай “. Аз ходех на всяко зрелище. По-късно пристигна Никола Николов, който боготворях. А по-късно с него направихме доста хубави спектакли.
Това са седемдесет години на пулта. Имал съм към четири хиляди и петстотин оперни представления, към хиляда и петстотин симфонични концерта. Това е цифра, която не зная дали човек може да си показа, тъй като зад тях стоят още хиляди подготовки и пътувания.
Скоро върших равносметка и единствено в Западен Берлин като общоприет музикален шеф за четиридесет години имам към седемстотин концерт в залата на филхармонията. Само в Испания съм имал към триста и осемдесет спектакъла с Пловдивската, Софийската, Варненската, Бургаската, Русенската опери и то в съвсем всички огромни градове. Като независимо посещение съм дирижирал като започнеш от Ню Йорк, до Сеул и от Стокхолм до Кайро, Москва, всички столици на Европа, където съм гостувал по няколко пъти. С огромни сформира съм направил 100 двадесет и девет интернационалните турнета. Това са с по двеста, двеста и петдесет души на всяко турне. На всички тези пътувания са били към двадесет и хиляди български музиканти. Освен пътуванията всичко това е било обвързвано с още доста труд – да подготвиш всички тези стратегии с подготовки, сценографии, костюми, организационни активност, тъй като аз постоянно съм бил шеф, диригент и импресарио “.
В звуковия файл чуйте какво споделя Борислав Иванов.
Борислав Иванов е роден на 2 август. Всъщност дебютът му като диригент е още през 1949 година, когато като възпитаник в седми клас на Първа мъжка гимназия му е поверено да управлява хора и оркестъра на учебното заведение. Забелязал гения на младежа проф. Георги Златев-Черкин го записва в първия български хорово-диригентски клас. Този клас се управлява от проф. Георги Димитров, а в този клас са още Васил Арнаудов, Кирил Стефанов, Георги Робев, Христо Недялков, Алипи Найденов и на смешка са назовава „ класът на професорите “. Завършва Консерваторията със компетентност оркестрово диригентство в класа на Влади Симеонов. През 1963 година режисьорът Валтер Фелзенщайн го кани на стаж в берлинската „ Комише опер “. Младият диригент гостува на разнообразни сформира в Германия. Паметна и определяща за развиването му е срещата с Херберт декор Караян. Младежът усъвършенства майсторството си с великия Маестро и по негова рекомендация е поканен да дирижира Симфоничния оркестър на Берлин, а по-късно за цели четиридесет години става негов общоприет музикален шеф. Освен основаването на Вердиевия фестивал в Пловдив, Борислав Иванов цели тридесет години е артистичен шеф на оперния фестивал в Палма де Майорка, управлява оперния фестивал в Севиля, както и оперния фестивал на остров Родос.
Още за работата с разнообразни фестивали и за основаването на Вердиевия фестивал в Пловдив чуйте в звуковия файл.
Борислав Иванов е притежател на влиятелни награди, измежду които най-високото отличие на Германия – „ Орден за заслуги към културата “, първа степен връчен му през 1992 година от президента Рихард декор Вайцзесер, медал „ Кирил и Методий “ първа степен. Награден е със „ Златна лира “ на СБМТД, „ Златна значка “ от „ Аудиториума “ в Палма де Майорка, „ Златен орден “ за разпространяване на италианската музика по света, „ Златен век “ от Министерството на културата, „ Златно перо “ от Европейския музикален фестивал. Почетен жител е на Пловдив и Варна.
Още разкази от Борислав Иванов в звуковия файл.
От богатата му дискография в оперната вечер на 26 март от 20 часа ще бъдат показани трите оперни театъра, които е управлявал – във Варна, Пловдив и София.
Ето заглавията и изпълнителите:
• Второ деяние на „ Отело “ на Верди, театър от 17.07.1969 година от „ Варненско лято “ с присъединяване на Стоян Попов (Яго), Тодор Костов (Отело), Мария Бохачек (Дездемона), Делчо Сапунджиев (Касио), хор и оркестър на Варненската опера, диригент Борислав Иванов.
• Четвърто деяние на „ Отело “ на Верди, театър от 19.06.1977 година от „ Варненско лято “ с Анна Томова-Синтова (Дездемона), Иван Димов (Отело), Стоян Попов (Яго), Констанца Кирова (Емилия), хор и оркестър на варненската опера.
• Пета, шеста и седма картини на „ Аида “ на Верди, запис от 1993 година със Светла Николова (Аида), Емил Иванов (Радамес), Стефка Минева (Амнерис), Никола Гюзелев (Рамфис), хор и оркестър на Пловдивската опера.
• Второ и трето деяние на „ Риголето “ на Верди, запис от 1994 с Калуди Калудов (Херцог), Лариса Рудакова (Джилда), Александър Крунев (Риголето), Светозар Рангелов (Спарафучиле), Елена Чавдарова-Иса (Мадалена), Румяна Петров (Джована), Димитър Станчев (Монтероне), Емил Угринов (Маруло), хор и оркестър на Софийската опера.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ