Сега вече го научаваме от първа ръка
Моето потомство не хвана от всеобщите репресии и чистки, не познаваме съдилищата, в които ядосаната общност изисква изтезания за предателите на Родината, не сме живели в атмосферата на повсеместен смут, не сме се учили с едно щракане на пръстите да си променяме възгледите от днеска за на следващия ден, да имаме вяра в злите козни на довчерашните съдружници и в доброжелателността на довчерашните врагове, не сме се учили да оправдаваме братоубийствените войни и не сме очевидци на моралната и военна подготовка за международни войни.
Съветският съюз, който заварихме, към този момент беше тревопасен. За обезверение в системната структурна неистина към този момент не екзекутираха. Съмнението беше легално, персоналното мнение беше легално, въпреки и в кухненски формат. И към този момент не беше наложително да се ръкопляска, когато хвърчаха главите на посочените за врагове на народа.
" Духът на Русия ", Томаш Счервински
А тези, които бяха живели в предходните времена, не обичаха да си ги напомнят - и през днешния ден към този момент ни излиза наяве за какво. Защото с цел да оцелееш физически в такива условия, първото изискване е компромисът със себе си, със личната съвест. Да, налагало се е да се извърташ и отмяташ, да ръкопляскаш на изтезанията, на някои се е налагало да ги извършват - на драго сърце или без - с цел да не идат самите те на дръвника. Такова нещо не искаш и да си спомниш, камо ли да го изповядаш. Дори не да възразиш, а единствено да не съучастваш - за това също е трябвало храброст; смелост би трябвало и с цел да си спомниш по-късно какво ти се е наложило да направиш един път, че и освен един път - с цел да отървеш кожата.
И не щеш ли и за нас, за моето потомство дойте това време - онлайн да забележим неща, които не би трябвало да се случват в никакъв случай повече. Ние получаваме изумителен опит и опцията да разберем за какво нашите дядовци и прадядовци са мълчали и търпели, по какъв начин са се хвърляли в бездната на безумието цели народи, по какъв начин народите са позволили тираните да разпалят международните войни, по какъв начин едни хора са вървели безгласно към дръвника, а други хора са се съгласявали да им режат главите.
Сега виждаме с очите си по какъв начин индивидът избира да се обезчовечи, с цел да не бъде изяден: чрез подигравка, очерняне, изкривяване на думите и претекстовете до степен да е невероятно да мислиш и чувстваш като човек.
Сега знаем по какъв начин се маскира хищничеството: вълкът се намята с кожата, съдрана от овцата, която персонално е умъртвил.
Сега се учим да възпитаваме в себе си безразличие към вопиещата неправда, която се прави пред очите ни: та нали не ни касае персонално, а може и до нас да не стигне, в случай че не се тикаме сред шамарите. На всички не можем да съчувстваме!
Сега се учим да не съчувстваме на жертвата, само че да съчувстваме на агресора. Ако се нагодиш към хищника, в случай че се залепиш като прилепало към акула - към този момент не е толкоз ужасно, претърпява се, парчета от плячката стигат и до теб.
Сега се учим да не виждаме прогресиращото безумство на управниците и да се самоубеждаваме в тяхната мъдрост и предвидливост. На ден по лъжичка да гълтаме, както упоменатия от Швейк ординарец - говното на офицера си, техните тайни говна, до момента в който не свикнем с усета и не почнем да си желаеме в допълнение. Че на тях в случай че не имаме вяра, на кого да имаме вяра! Не е ли по-добре да ядем говна, в сравнение с да си лягаме с мисълта, че животът ни е в ръцете на безумци. Не може всички да са полудели!
Да, ние към този момент разбрахме по какъв начин би трябвало да мълчим, да се отмятаме, да не бием на очи, да си пазим мнението за себе си - само че занапред ще се учим да пъдим от себе си персоналното мнение. За да не живеем в боязън, да не се усещаме страхливци и плебеи, на нас ни следва да се научим откровено да имаме вяра в това, което до неотдавна сме считали за подправено. Ще се учим да маршируваме в крайник, да приветстваме по команда, откровено и обезверено да приветстваме, когато бесят враговете на народа и да усещаме честния мравешки екстаз от речите на вожда. Да се радваме на войните. Да приветстваме кръвопролитието. Да намираме пояснения и оправдания, да усещаме вдъхновение от измените, братските изменничества и репресиите. Да се вършим, че не виждаме и дори в действителност да не виждаме по какъв начин родната страна върви по пътя на фашистките диктатури, стъпка по стъпка по пътя, който знаем къде води.
Не искахме да знаем предишното, тъй като мислехме, че към този момент е заровено. Струваше ни се, че хербарият на тези остри и странни усеща ще си остане мъртъв, притиснат сред страниците на учебника по история. Но ето, че призраците, просмукани с обиди, всепозволеност и безотговорност, в този момент се раздуват и раздвижват хартията, излизат на бял свят от мъртвото през вчерашния ден към живото през днешния ден. Те са жадни за кръв - ще получат кръв. Кръвта на тези, които живеят тук и в този момент. Нашата кръв - гореща и червена, не почерняла и засъхнала. Ще ни се наложи да упражняваме по какъв начин се мисли в хор и по какъв начин се марширува в строй, да се боим от любопитните съседи и нощния шум на мотора, мазно и показно да целуваме икони и портрети на вождове, ревниво да имаме вяра в дежурната истина по курса на деня, да живеем кротко във безконечния боязън пред това да не живеем въобще: на всичко това ще се научим...
Или пък да се научим на друго: да съхраним паметта и да мислим за бъдещето, да прощаваме обидата и да не живеем единствено с предишното. Да не имаме вяра на лъжите и постоянно да пожелаваме истината. Да скачаме, да спорим, да отстояваме личното си достолепие и да се борим за него. Ние до ден сегашен нищо не научихме от опита на тези, които живяха и умряха, с цел да бъде при нас друго. И тъкмо по тази причина сега ни следва да научим още толкоз доста на личен тил.
---------------
*Дмитрий Глуховски (роден 1979 г.) е съветски публицист, писател и сценарист. Дебютният му разказ „ Метро 2033 “ става световен бестселър и получава премията ЕВРОКОН 2007 в Копенхаген за най-хубав дебютен разказ. Коментарът за " Новая газета " е поместен и в профила му във " Facebook ". Публикуваме го в превод на Иво Балев.
Съветският съюз, който заварихме, към този момент беше тревопасен. За обезверение в системната структурна неистина към този момент не екзекутираха. Съмнението беше легално, персоналното мнение беше легално, въпреки и в кухненски формат. И към този момент не беше наложително да се ръкопляска, когато хвърчаха главите на посочените за врагове на народа.
" Духът на Русия ", Томаш Счервински
А тези, които бяха живели в предходните времена, не обичаха да си ги напомнят - и през днешния ден към този момент ни излиза наяве за какво. Защото с цел да оцелееш физически в такива условия, първото изискване е компромисът със себе си, със личната съвест. Да, налагало се е да се извърташ и отмяташ, да ръкопляскаш на изтезанията, на някои се е налагало да ги извършват - на драго сърце или без - с цел да не идат самите те на дръвника. Такова нещо не искаш и да си спомниш, камо ли да го изповядаш. Дори не да възразиш, а единствено да не съучастваш - за това също е трябвало храброст; смелост би трябвало и с цел да си спомниш по-късно какво ти се е наложило да направиш един път, че и освен един път - с цел да отървеш кожата.
И не щеш ли и за нас, за моето потомство дойте това време - онлайн да забележим неща, които не би трябвало да се случват в никакъв случай повече. Ние получаваме изумителен опит и опцията да разберем за какво нашите дядовци и прадядовци са мълчали и търпели, по какъв начин са се хвърляли в бездната на безумието цели народи, по какъв начин народите са позволили тираните да разпалят международните войни, по какъв начин едни хора са вървели безгласно към дръвника, а други хора са се съгласявали да им режат главите.
Сега виждаме с очите си по какъв начин индивидът избира да се обезчовечи, с цел да не бъде изяден: чрез подигравка, очерняне, изкривяване на думите и претекстовете до степен да е невероятно да мислиш и чувстваш като човек.
Сега знаем по какъв начин се маскира хищничеството: вълкът се намята с кожата, съдрана от овцата, която персонално е умъртвил.
Сега се учим да възпитаваме в себе си безразличие към вопиещата неправда, която се прави пред очите ни: та нали не ни касае персонално, а може и до нас да не стигне, в случай че не се тикаме сред шамарите. На всички не можем да съчувстваме!
Сега се учим да не съчувстваме на жертвата, само че да съчувстваме на агресора. Ако се нагодиш към хищника, в случай че се залепиш като прилепало към акула - към този момент не е толкоз ужасно, претърпява се, парчета от плячката стигат и до теб.
Сега се учим да не виждаме прогресиращото безумство на управниците и да се самоубеждаваме в тяхната мъдрост и предвидливост. На ден по лъжичка да гълтаме, както упоменатия от Швейк ординарец - говното на офицера си, техните тайни говна, до момента в който не свикнем с усета и не почнем да си желаеме в допълнение. Че на тях в случай че не имаме вяра, на кого да имаме вяра! Не е ли по-добре да ядем говна, в сравнение с да си лягаме с мисълта, че животът ни е в ръцете на безумци. Не може всички да са полудели!
Да, ние към този момент разбрахме по какъв начин би трябвало да мълчим, да се отмятаме, да не бием на очи, да си пазим мнението за себе си - само че занапред ще се учим да пъдим от себе си персоналното мнение. За да не живеем в боязън, да не се усещаме страхливци и плебеи, на нас ни следва да се научим откровено да имаме вяра в това, което до неотдавна сме считали за подправено. Ще се учим да маршируваме в крайник, да приветстваме по команда, откровено и обезверено да приветстваме, когато бесят враговете на народа и да усещаме честния мравешки екстаз от речите на вожда. Да се радваме на войните. Да приветстваме кръвопролитието. Да намираме пояснения и оправдания, да усещаме вдъхновение от измените, братските изменничества и репресиите. Да се вършим, че не виждаме и дори в действителност да не виждаме по какъв начин родната страна върви по пътя на фашистките диктатури, стъпка по стъпка по пътя, който знаем къде води.
Не искахме да знаем предишното, тъй като мислехме, че към този момент е заровено. Струваше ни се, че хербарият на тези остри и странни усеща ще си остане мъртъв, притиснат сред страниците на учебника по история. Но ето, че призраците, просмукани с обиди, всепозволеност и безотговорност, в този момент се раздуват и раздвижват хартията, излизат на бял свят от мъртвото през вчерашния ден към живото през днешния ден. Те са жадни за кръв - ще получат кръв. Кръвта на тези, които живеят тук и в този момент. Нашата кръв - гореща и червена, не почерняла и засъхнала. Ще ни се наложи да упражняваме по какъв начин се мисли в хор и по какъв начин се марширува в строй, да се боим от любопитните съседи и нощния шум на мотора, мазно и показно да целуваме икони и портрети на вождове, ревниво да имаме вяра в дежурната истина по курса на деня, да живеем кротко във безконечния боязън пред това да не живеем въобще: на всичко това ще се научим...
Или пък да се научим на друго: да съхраним паметта и да мислим за бъдещето, да прощаваме обидата и да не живеем единствено с предишното. Да не имаме вяра на лъжите и постоянно да пожелаваме истината. Да скачаме, да спорим, да отстояваме личното си достолепие и да се борим за него. Ние до ден сегашен нищо не научихме от опита на тези, които живяха и умряха, с цел да бъде при нас друго. И тъкмо по тази причина сега ни следва да научим още толкоз доста на личен тил.
---------------
*Дмитрий Глуховски (роден 1979 г.) е съветски публицист, писател и сценарист. Дебютният му разказ „ Метро 2033 “ става световен бестселър и получава премията ЕВРОКОН 2007 в Копенхаген за най-хубав дебютен разказ. Коментарът за " Новая газета " е поместен и в профила му във " Facebook ". Публикуваме го в превод на Иво Балев.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ