Модерният човек. Разумният човек. Homo sapien. Както и да ни

Модерният човек. Разумният човек. Homo sapien. Както и да ни наричате, хората сме странни. Открояваме се от останалите животни като вдигнат противопоставен палец с нашето изправено вървене, (предимно) неокосмени тела и склонността за живот в бетонни кутии, седнали пред тв приемника. Въпросът е, по какъв начин сме стигнали до тук?

Въпреки огромното многообразие измежду човешкото население, всички имаме (до огромна степен) един общ африкански генезис. Въпреки взривът в популацията, имало е времена, когато сме били на ръба на изгубването.

Въпреки релативно късото време, през което се шляем напразно по планетата, наличието ни към този момент се усеща на звезди и планети на доста светлинни години от тук.

Както казахме, хората сме странни. Като такива, ние не се помиряваме просто с ястие, спане и секс като останалото животинско царство (макар доста хора да считат това за много готин живот), а сме неповторими измежду живота на Земята с това, че сме построили цивилизация. Какво ни е направило такива?

Само няколко фамилии са напуснали Африка

Когато антрополозите споделят, че всички хора са произлезли от античните африканци, те имат поради, че всички хора (извън Африка) са произлезли от доста стеснен брой антични африканци.

Макар в самата Африка да се счита, че е имало 14 обособени антични родословия, единствено едно от тях е оживяло отвън континента и даже това е било чист шанс.

Прекосяването от африканския континент до останалия свят си е било смъртоносно премеждие. Някои доказателства демонстрират, че една група ранни хора е съумяла да го направи, само че е починала по-късно заради климатични промени. Тогава, преди към 70 000 години, друга дребна група хора, евентуално не повече от 200 души, прекосява Червено море, на място наречено Баб ел-Мандеб, и стига до Арабия, Азия и Европа.

Генетичните проучвания демонстрират, че всеки един неафриканец на планетата може да наблюдава своето потекло до тази шепа пионери.

Някога сме били заплашен тип

Трябва да благодарим на първите откриватели, че въобще сме се измъкнали от Африка, само че най-лошото е било по-късно.

Учените са разкрили, че по времето, когато предците ни са се заселвали в Африка, Европа и Азия, е имало към 18 500 индивида, годни за размножаване (и не повече от 26 000). Това е задоволително малко, с цел да се каже, че сме били заплашен тип. Човечеството се е крепило на косъм.

Хората имат по-малко генетично многообразие от множеството останали примати и това се дължи на необяснимото съвсем изгубване по това време. Някои считат, че евентуално е било поради климата или пък е имало пагубно вулканично изригване.

Има доктрина, че китайците са друг тип

Вече казахме, че всеки неафриканец по света е произтекъл от шепа африканци, само че някои не са съгласни с тази догадка.

Има възходящо придвижване в китайската антропология, съгласно което китайците са произлезли от друго отклонение на homo erectus, което е напуснало Африка доста преди да се появи homo sapiens. Това частично изяснява за какво китайците имат толкоз трагично разнообразни черти от типичния черен африканец. Някои също по този начин считат, че теорията се поддържа от обстоятелството, че доста антични принадлежности, открити от археолози в Китай, са извънредно примитивни спрямо находките от homo sapiens, което подсказва, че не са били дело на напреднали майстори.

Макар мнозина да са уверени в тази доктрина, всеки генетичен опит до момента дава резултати, показващи че китайците са със същия генезис като нас, а съгласно някои, неналичието на каменни принадлежности може да се дължи на това, че първите китайци са правели инструментите си от бамбук.

Европейците са бели поради витамин D

Като приказваме за огромни физически вариации измежду хората, има много явен въпрос, който би трябвало да засегнем: Ако всички произлизаме от чернокожите африканци, за какво тогава има и бели хора?

Също както азиатските белези са еволюирали в отговор на по-студения климат, светлата кожа, съгласно някои специалисти, се е появила в отговор на по-слабата слънчева светлина в северните елементи на Европа.

Всичко е поради витамин D. Произвеждаме този значим витамин в кожата си, когато се излагаме на слънце и въпреки тъмната кожа да защищава от нездравословните УВ лъчи, тя пречи на производството на витамин D при слабото европейско слънце. Недостигът на витамин D води до, наред с други неща, рахит, причиняващ деформации и даже гибел.

Това значи, че светлата кожа може да е определена от еволюцията, защото тези с по-тъмна кожа са имали по-малък късмет за оцеляване при слабото слънце.

Мозъците ни са се свили

През по-голямата част от човешката еволюция, мозъците ни лека-полека са ставали по-големи. Това е един от индикаторите, с който дефинираме какъв брой напреднал тип сме. През последните 10 000 – 20 000 години обаче, природата е дала на заден ход и мозъците ни са почнали да се смаляват.

Едно допустимо пояснение за това е, че огромният мозък изисква доста сила, по тази причина сме почнали да развиваме системи за запазване на информация отвън мозъка (рисуване, писане, хард дискове и т.н.).

Друга, малко по-тревожна възможност е, че това се дължи на обстоятелството, че сме се опитомили в нашия съвременен свят. Знаем, че когато опитомим животните, мозъците и телата им също стават по-малки, тъй като към този момент нямат потребност да се оправят сами в дивата природата. Понеже на процедура сме се изолирали от хищническия скотски свят, ние също се нуждаем от по-малко сила, с цел да останем живи.

Или е това, или просто затъпяваме.

Всъщност не сме физически слаби

Като приказваме за мозъци, наподобява доста хора считат, че огромните ни остарели мозъци са единствената ни линия на отбрана в бруталното животинско царство. Нямаме огромни нокти, нито остри като бръсначи зъби, тъй че по какъв начин сме се изкачили до върха на хранителната верига? Определено не можеш просто да надхитриш всичко живо.

Оказва се, че имаме доста по-голяма физическа мощност, в сравнение с си мислим. Като бозайници, и изключително примати, също по този начин сме отлични плувци, което ни дава капацитета да прекосяваме сложни терени и да ловим риба в дълбоки води.

Също по този начин сме отлични бегачи. Да, евентуално няма да надбягаме дива котка, само че на дълги дистанции хората са извънредно издръжливи. Можем да продължаваме и да продължаваме, способни неведнъж да си вдъхваме сили и просто да изтощим плячката до гибел.

Радио сигналите ни са достигнали далечни звезди

За късото време, през което сме съществували, сме упражнили въздействието си освен върху тази планета, само че също и в космоса.

Откакто сме почнали да предаваме радио сигнали преди повече от век, те се популяризират със скоростта на светлината в нещо като мехур към Земята.

Макар в мащаба на вселената 100 светлинни години да е капка в океана, този мехур в действителност към този момент обгръща доста звездни системи. На 74 светлинни години сигналите включват и телевизионните ни излъчвания.

Може ли далечни цивилизации към далечни звезди да гледат старите ни сериали и да слушат старите ни радио стратегии?

Човешката детонация

Човешката раса е стигнала от шепа племена на ръба на изгубването до преобладаващ тип на планетата.

Отнело ни е много време. Милиони години сме живели диво. Огънят ни е дал прочут подтик и сме живели хиляди години като групи ловци.

Нещата в действителност потръгват със земеделието, което ни е разрешило да произвеждаме доста храна, а свободното си време да влагаме в граденето на селища, градове и вероятно мегаполиси. След това сме имали време да седнем и да мислим за просвета, изкуство, инженерство и вяра. Изградили сме империи, популацията е повишена неведнъж.

Сега, единствено за последните 50 години, популацията се е удвоила. През идващите 2 дни човечеството ще генерира повече информация, в сравнение с сме основали от зората на цивилизацията до 2003 година.

Човечеството продължава по тази траектория, като следва да направи първите си крачки към превръщането си в космичен тип. Имайки поради темпото ни, кой знае къде ще бъдем след милион години?