От "Не работи в България" до приоритет е: български евродепутати за минималната заплата в ЕС
Моделът за европейска минимална заплата подобен, какъвто е препоръчан, не работи в България. Това разяснява пред " Дневник " евродепутатът Радан Кънев (ДСБ/Европейска национална партия) във връзка проектите на Европейската комисия за въвеждане на минимална заплата в Европейски Съюз.
Вчера Брюксел показа " първите детайли на размисъл за построяването на мощна обществена Европа за обективни промени ". В известието се споделя, че " няма да има една-единствена минимална заплата, използвана за всички. Всяко вероятно предложение ще отразява националните обичаи, без значение дали става въпрос за потреблението на групови съглашения или правни разпореждания. Някои страни към този момент разполагат с отлични системи ".
По-рано скандинавски страни от Европейски Съюз, в които има мощни профсъюзи и високи приходи, се изрекоха срещу проектите. Причините са, че те се притесняват да не бъде застрашена традицията им на групово договаряне на заплащането и изискванията на труд (повече четете тук и тук).
Ще работи ли в България?
Кънев означи, че в самия документ на Еврокомисията написа, че България е една от страните, които дават отговор на новите препоръчани критерии, " т.е. при нас съотношението сред минимална и така наречен медианна или осреднена заплата е високо, над 60% ".
Комисията борави точно с понятието медианна, а не междинна заплата, тъй като междинната доста мощно се въздейства от най-високите приходи, които се получават от относително малко хора, изясни Кънев и добави, че в случай че в България междинната заплата надвишава 1200 лева, медианната сигурно е доста под 1000. Това е приходът, който най-голямата група от популацията получава, най-масовия приход.
" Ако моделът върви към съответствие минимална – медианна заплата, той няма да се отрази на България и няма да докара до по-високи минимални приходи ", разяснява евродепутатът.
Отбеляза, че " би трябвало да се има поради точно в подтекста на съпротивата на северните страни, че най-висока действителна минимална заплата имат страни, които нямат законно открита минимална заплата. Скандинавските страни са най-типичният образец. При тях този резултат се реализира с групово договаряне главно сред синдикати и работодатели в разнообразни райони и разнообразни браншове ".
© Велко Ангелов
Радан Кънев
Кънев би предложил на българското държавно управление да не чака европейска инструкция в тази посока, а да мисли дали и в България не може да се договарят секторни и районни минимални приходи , " тъй като ние сме страна с големи районни разлики. Заплата, с която в София сигурно не може да се преживее, е мечтан приход във Видин или в Смолян ".
" Колкото и на пръв взор да звучи левичарско това, в Европейски Съюз не може да има 300 евро приход. Трябва да водим диалога в посока на най-малък обезпечен приход за 40 часа седмичен труд . Ясно е, че той не може да е идентичен в Дания и България, само че е ясно и че със сегашните равнища на минимално, даже на осреднено заплащане в България процесът на трудова миграция в никакъв случай няма да спре. Ние може да се оплакваме постоянно, че от България изтича работна ръка, а французите или холандците могат да се оплакват постоянно от трудовата миграция и подбиването на техните пазари, само че това е развой, който директно зависи от качеството на живот и от съотношението на приходи и цени ", добави Кънев.
Първи плахи стъпки
Евродепутатът Петър Витанов (БСП/Прогресивен алианс на социалисти и демократи) означи пред " Дневник ", че концепцията за установяването на обединен стандарт за минимална работна заплата е била заложена в предизборната платформа на неговата група в България.
" Тук не приказваме за идентична минимална работна заплата за всичките страни, а за образуване на стандарт , по който тази заплата да бъде дефинирана ", изясни Витанов.
© Юлия Лазарова
Петър Витанов
" Ние работим интензивно и огромното политическо семейство на социалистите и демократите е поставяло този въпрос като един от своите цели. Дали ще се случи? Виждаме едвам предприемането на първи плахи стъпки . Тепърва предстоят диалози сред главните сътрудници, т.е. сред работодателите и предприятията от една страна и профсъюзите, дали има нужда от въвеждането на минимална работна заплата и, в случай че има такава нужда, къде е ролята на Европейски Съюз в нормирането ѝ ", добави Витанов.
По думите му Европейски Съюз е потвърдил като съюз, че се грижи за хората: " Хората тук може би имат един от най-високите стандарти в света ". Подчерта обаче, че не би трябвало да се не помни, че има " хора, които са под чертата " и те стават от ден на ден. " Има хора, които имат усложнен достъп до обучение. На тях би трябвало да се обърне внимание. Има деца, които страдат от беднотия, от недохранване. Така че това са все политики, които са безусловно предпочитани за огромното европейско семейство. Минималната работна заплата, минималната пенсия, в случай че желаете, са също подобен вид политики ", сподели още евродепутатът.
Илхан Кючюк (ДПС/ " Обнови Европа " ) разяснява пред " Дневник ", че концепцията на Европейска комисия е да понижи разликите сред обособените страни и вътре в самите тях. " Дали това е допустимо да се реализира посредством въвеждането на един подобен инструмент, аз по-скоро съм песимистичен, тъй като има нужда от конкурентоспособни стопански системи ", уточни той.
© ]
Илхан Кючюк
Отбеляза, че има голяма диспропорционалност сред минималната работна заплата в България и тази в Люксембург, която е най-високата в Европейски Съюз. " Ако се огледа по-конкретно концепцията на Комисията по метода, по който е сложена, е да се организират обособени индексации. Може би по-справедлив ще е механизмът, в случай че има един най-малко за всички страни членки на Европейски Съюз , а да няма най-много, където да има опция към този момент всяка обособена страна да договаря своята минимална работна заплата. Това беше и главната спънка на скандинавските страни ", добави Кючюк.
Припомни, че концепцията датира от 1992 година и е била поставена още веднъж на масата по време на изборите за Европейски парламент предходната година от претендента за ръководител на Европейската комисия Франс Тимерманс.
Посочи, че в първите 100 дни Еврокомисията няма да излезе с генерализирано предложение по този въпрос, ще изиска повече време за съвещания със обществените артисти и с обособените държавни управления на страните членки.
От 28-те страни членки единствено Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат наложителна минимална заплата.
Вчера Брюксел показа " първите детайли на размисъл за построяването на мощна обществена Европа за обективни промени ". В известието се споделя, че " няма да има една-единствена минимална заплата, използвана за всички. Всяко вероятно предложение ще отразява националните обичаи, без значение дали става въпрос за потреблението на групови съглашения или правни разпореждания. Някои страни към този момент разполагат с отлични системи ".
По-рано скандинавски страни от Европейски Съюз, в които има мощни профсъюзи и високи приходи, се изрекоха срещу проектите. Причините са, че те се притесняват да не бъде застрашена традицията им на групово договаряне на заплащането и изискванията на труд (повече четете тук и тук).
Ще работи ли в България?
Кънев означи, че в самия документ на Еврокомисията написа, че България е една от страните, които дават отговор на новите препоръчани критерии, " т.е. при нас съотношението сред минимална и така наречен медианна или осреднена заплата е високо, над 60% ".
Комисията борави точно с понятието медианна, а не междинна заплата, тъй като междинната доста мощно се въздейства от най-високите приходи, които се получават от относително малко хора, изясни Кънев и добави, че в случай че в България междинната заплата надвишава 1200 лева, медианната сигурно е доста под 1000. Това е приходът, който най-голямата група от популацията получава, най-масовия приход.
" Ако моделът върви към съответствие минимална – медианна заплата, той няма да се отрази на България и няма да докара до по-високи минимални приходи ", разяснява евродепутатът.
Отбеляза, че " би трябвало да се има поради точно в подтекста на съпротивата на северните страни, че най-висока действителна минимална заплата имат страни, които нямат законно открита минимална заплата. Скандинавските страни са най-типичният образец. При тях този резултат се реализира с групово договаряне главно сред синдикати и работодатели в разнообразни райони и разнообразни браншове ".
© Велко Ангелов
Радан Кънев
Кънев би предложил на българското държавно управление да не чака европейска инструкция в тази посока, а да мисли дали и в България не може да се договарят секторни и районни минимални приходи , " тъй като ние сме страна с големи районни разлики. Заплата, с която в София сигурно не може да се преживее, е мечтан приход във Видин или в Смолян ".
" Колкото и на пръв взор да звучи левичарско това, в Европейски Съюз не може да има 300 евро приход. Трябва да водим диалога в посока на най-малък обезпечен приход за 40 часа седмичен труд . Ясно е, че той не може да е идентичен в Дания и България, само че е ясно и че със сегашните равнища на минимално, даже на осреднено заплащане в България процесът на трудова миграция в никакъв случай няма да спре. Ние може да се оплакваме постоянно, че от България изтича работна ръка, а французите или холандците могат да се оплакват постоянно от трудовата миграция и подбиването на техните пазари, само че това е развой, който директно зависи от качеството на живот и от съотношението на приходи и цени ", добави Кънев.
Първи плахи стъпки
Евродепутатът Петър Витанов (БСП/Прогресивен алианс на социалисти и демократи) означи пред " Дневник ", че концепцията за установяването на обединен стандарт за минимална работна заплата е била заложена в предизборната платформа на неговата група в България.
" Тук не приказваме за идентична минимална работна заплата за всичките страни, а за образуване на стандарт , по който тази заплата да бъде дефинирана ", изясни Витанов.
© Юлия Лазарова
Петър Витанов
" Ние работим интензивно и огромното политическо семейство на социалистите и демократите е поставяло този въпрос като един от своите цели. Дали ще се случи? Виждаме едвам предприемането на първи плахи стъпки . Тепърва предстоят диалози сред главните сътрудници, т.е. сред работодателите и предприятията от една страна и профсъюзите, дали има нужда от въвеждането на минимална работна заплата и, в случай че има такава нужда, къде е ролята на Европейски Съюз в нормирането ѝ ", добави Витанов.
По думите му Европейски Съюз е потвърдил като съюз, че се грижи за хората: " Хората тук може би имат един от най-високите стандарти в света ". Подчерта обаче, че не би трябвало да се не помни, че има " хора, които са под чертата " и те стават от ден на ден. " Има хора, които имат усложнен достъп до обучение. На тях би трябвало да се обърне внимание. Има деца, които страдат от беднотия, от недохранване. Така че това са все политики, които са безусловно предпочитани за огромното европейско семейство. Минималната работна заплата, минималната пенсия, в случай че желаете, са също подобен вид политики ", сподели още евродепутатът.
Илхан Кючюк (ДПС/ " Обнови Европа " ) разяснява пред " Дневник ", че концепцията на Европейска комисия е да понижи разликите сред обособените страни и вътре в самите тях. " Дали това е допустимо да се реализира посредством въвеждането на един подобен инструмент, аз по-скоро съм песимистичен, тъй като има нужда от конкурентоспособни стопански системи ", уточни той.
© ]
Илхан Кючюк
Отбеляза, че има голяма диспропорционалност сред минималната работна заплата в България и тази в Люксембург, която е най-високата в Европейски Съюз. " Ако се огледа по-конкретно концепцията на Комисията по метода, по който е сложена, е да се организират обособени индексации. Може би по-справедлив ще е механизмът, в случай че има един най-малко за всички страни членки на Европейски Съюз , а да няма най-много, където да има опция към този момент всяка обособена страна да договаря своята минимална работна заплата. Това беше и главната спънка на скандинавските страни ", добави Кючюк.
Припомни, че концепцията датира от 1992 година и е била поставена още веднъж на масата по време на изборите за Европейски парламент предходната година от претендента за ръководител на Европейската комисия Франс Тимерманс.
Посочи, че в първите 100 дни Еврокомисията няма да излезе с генерализирано предложение по този въпрос, ще изиска повече време за съвещания със обществените артисти и с обособените държавни управления на страните членки.
От 28-те страни членки единствено Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат наложителна минимална заплата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ