Парламентът отхвърли ветото на президента върху промените за разследване на главния прокурор
Мнозинството в Народното събрание преодоля ветото на президента върху промени в Закона за правосъдната власт, свързани със системата за инцидентен асортимент на арбитър по механизма за следствие на основния прокурор.
Със 131 " за " от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи , 47 - " срещу " - от Българска социалистическа партия и " Възраждане " , и 6-ма " въздържал се " - от Има Такъв Народ , законът за допълнение на Закона за правосъдната власт беше признат наново от Народното събрание.
На 3 август правната комисия в Народното събрание също отхвърли ветото на президента върху измененията.
На 1 август Румен Радев, с който върна за ново обсъжданезакона, признат на 21 юли от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ. С него за първи път беше въведен на основния прокурор. Той планува следствията против членовете на най-висшето управление на държавното обвиняване да се водят от углавен арбитър с сан на висш, който краткотрайно да бъде назначаван за ad hoc прокурор.
Според президента обаче този закон " не способства за трайни и ефикасни промени в правосъдната система.
" Напротив, внасяйки основни промени в преди малко признатия механизъм за установяване на специфичен прокурор, той е признат в ущърб на правилата на предвидимост и непоклатимост на нормотворческия развой ", стимулира се той.
Според измененията се основава лист от съдии, изразили предпочитание да бъдат прокурори, които да проверяват обвинител №1.
Държавният глава обаче счита, че законът не дава явен отговор до каква степен въвеждането на нова система за асортимент няма да забави в допълнение процеса.
Целият законов механизъм, с който се вкара специфичното законодателство за следствие на основния прокурор, беше от отстранения Иван Гешев и сега не се ползва от Висшия правосъден съвет (ВСС).
В закона се вкарва и спомагателен шестмесечен период за избор на нов състав на Висш съдебен съвет, което съгласно Радев " накърнява правилото на мандатност като базисно предписание за конституирането и действието на органите на обществената власт “.
Със 131 " за " от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи , 47 - " срещу " - от Българска социалистическа партия и " Възраждане " , и 6-ма " въздържал се " - от Има Такъв Народ , законът за допълнение на Закона за правосъдната власт беше признат наново от Народното събрание.
На 3 август правната комисия в Народното събрание също отхвърли ветото на президента върху измененията.
На 1 август Румен Радев, с който върна за ново обсъжданезакона, признат на 21 юли от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ. С него за първи път беше въведен на основния прокурор. Той планува следствията против членовете на най-висшето управление на държавното обвиняване да се водят от углавен арбитър с сан на висш, който краткотрайно да бъде назначаван за ad hoc прокурор.
Според президента обаче този закон " не способства за трайни и ефикасни промени в правосъдната система.
" Напротив, внасяйки основни промени в преди малко признатия механизъм за установяване на специфичен прокурор, той е признат в ущърб на правилата на предвидимост и непоклатимост на нормотворческия развой ", стимулира се той.
Според измененията се основава лист от съдии, изразили предпочитание да бъдат прокурори, които да проверяват обвинител №1.
Държавният глава обаче счита, че законът не дава явен отговор до каква степен въвеждането на нова система за асортимент няма да забави в допълнение процеса.
Целият законов механизъм, с който се вкара специфичното законодателство за следствие на основния прокурор, беше от отстранения Иван Гешев и сега не се ползва от Висшия правосъден съвет (ВСС).
В закона се вкарва и спомагателен шестмесечен период за избор на нов състав на Висш съдебен съвет, което съгласно Радев " накърнява правилото на мандатност като базисно предписание за конституирането и действието на органите на обществената власт “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ