Широката общественост не вярва на цифровите пари
Мнозинството поданици на планетата не са уверени, че огромните софтуерни компании би трябвало да емитират цифрови пари, сочи изследване на Форума на формалните парични и финансови институции (OMFIF) - самостоятелна група за изследвания и съвещания и за обмяна на конфиденциални отзиви сред формалните институции и частния бранш в региона на централните банки, икономическата политика и обществените вложения. Анкетата е извършена в 13 страни (страните от Г-7 плюс Китай, Индия, Бразилия, Русия, Южна Африка и Малайзия) и разкрива "поразително ниски " нива на доверие в софтуерните групи във всички развити стопанства. Най-висок е скептицизмът в Германия, Франция и Англия. Хората в разрастващите се стопански системи не са чак толкоз враждебни, само че болшинството участници в допитването не гласоподават доверие на цифровите пари, издадени от най-едрите играчи в областта на обществените медии и на Интернет пространството. Заключенията на Форума са следващ удар върху замиращия план Libra на "Фейсбук ".
Най-високо е доверието в цифровите валути, които биха пуснали централните банки. Те са полуили поддръжката на 51% от интервюираните, а 38% не им имат вяра. С по 50% доверие и 40% съмнение се употребяват компаниите за разплащателни услуги и комерсиалните банки. На фирмите за кредитни карти имат вяра 40% от интервюираните, а 48% не биха се доверили на цифровите им пари. На софтуерните групи имат вяра едвам 38% от участниците в допитването, а 48% е недоверието към тях.
Тези резултати сигурно ще подтикват интернационалните старания за основаването на обществена опция на частните начинания като Libra на "Фейсбук ". Те обаче разкриват и дълбоки разлики в настройките по тематиката сред обособените страни, възрасти, публично и икономическо състояние - все фактори, които са голямо предизвикателство пред централните банки да завоюват необятна поддръжка за опити с цифрови валути.
Най-отворени към концепцията за цифрова парична единица, издадена от централната им банка, са индийците, следвани от жителите на Малайзия и Южна Африка. Доверието на интервюираните от разрастващите се стопанства във виртуалните валути на централните им банки е приблизително 50% против 38% съмнение. Сред развитите страни най-гореща е поддръжката на японците, англичаните и канадците. Докато французи, германци и италианци имат вяра по-малко на централните си банки, а американците имат най-ниско доверие в възможна цифрова валута, издадена от Федералния запас.
В обществен прорез интервюираните семейства с ниски приходи и ниско обучение са по-недоверчиви към която и да било финансова институция - централна или комерсиална банка или компания за кредитни карти и разплащателни услуги. Същите групи хора, както и по-възрастните не биха се доверили въобще на виртуалните пари, без значение от емитента им.
Най-високо е доверието в цифровите валути, които биха пуснали централните банки. Те са полуили поддръжката на 51% от интервюираните, а 38% не им имат вяра. С по 50% доверие и 40% съмнение се употребяват компаниите за разплащателни услуги и комерсиалните банки. На фирмите за кредитни карти имат вяра 40% от интервюираните, а 48% не биха се доверили на цифровите им пари. На софтуерните групи имат вяра едвам 38% от участниците в допитването, а 48% е недоверието към тях.
Тези резултати сигурно ще подтикват интернационалните старания за основаването на обществена опция на частните начинания като Libra на "Фейсбук ". Те обаче разкриват и дълбоки разлики в настройките по тематиката сред обособените страни, възрасти, публично и икономическо състояние - все фактори, които са голямо предизвикателство пред централните банки да завоюват необятна поддръжка за опити с цифрови валути.
Най-отворени към концепцията за цифрова парична единица, издадена от централната им банка, са индийците, следвани от жителите на Малайзия и Южна Африка. Доверието на интервюираните от разрастващите се стопанства във виртуалните валути на централните им банки е приблизително 50% против 38% съмнение. Сред развитите страни най-гореща е поддръжката на японците, англичаните и канадците. Докато французи, германци и италианци имат вяра по-малко на централните си банки, а американците имат най-ниско доверие в възможна цифрова валута, издадена от Федералния запас.
В обществен прорез интервюираните семейства с ниски приходи и ниско обучение са по-недоверчиви към която и да било финансова институция - централна или комерсиална банка или компания за кредитни карти и разплащателни услуги. Същите групи хора, както и по-възрастните не биха се доверили въобще на виртуалните пари, без значение от емитента им.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ




