Мнозина са забравените български благодетели, които отделят голяма част от

Мнозина са забравените български благодетели, които отделят огромна част от благосъстоянието си, с цел да оказват помощ на бедните. Един от тях несъмнено е Димитър Кудоглу, който в продължение на десетилетия подарява милиони за създаване на здравни и просветителни заведения. Освен това Кудоглу е измежду най-успешните и авторитетни български индустриалци, като ползите му надалеч надвишават българските граници и се простират в цяла Европа.
Роден в село Габрово, което се намира до град Ксанти, днешна Гърция, през 1862 година Димитър Кудоглу живее в относително заможно семейство. Въпреки това усеща тежестите на живота още в ранното си детство, тъй като до момента в който отрасне, пет от седемте деца в фамилията умират от разнообразни болести. Остават живи единствено той и сестра му.

Въпреки че като търговец на тютюн отаща му има положителни финансови благоприятни условия, възпитава децата си в твърдоглав труд и държи те да бъдат третирани наедно с чираците му.
Още от дребен Димитър се среща с благотворителността.
Всеки път на Коледа и Великден майка му обикаля къщите на по-бедните хора в селото, с цел да им подари облекла и храна. Бъдещият тютюнев магнат приключва влиятелното гръцко учебно заведение на остров Хиос и по-късно продължава образованието си в елитния френски лицей в Истанбул. Оттам излиза овладял главните европейски езици, придобил нужните познания, с цел да развие бизнеса на татко си, и основал контакти с бъдещи едри индустриалци от цяла Европа.

Ранната гибел на бащата на Димитър Кудоглу не му оставя доста време да се учи и той поема фамилния бизнес. Премества се в Ксанти и стартира да движи търговията с тютюн с цялостна мощ. Там се среща и дами за брачната половинка си Екатерина, която е наследничка на един от най-богатите български родове от Беломорието. Богатството на брачната половинка дава спомагателни благоприятни условия за развиването на бизнеса на Димитър и той ги употребява по най-хубавия метод. През 1903 година Кудоглу напуща Ксанти. Той усеща, че пазарът на тютюн в Османската империя към този момент не е преференциален за българските търговци, а в Европа нишата за сходна търговия се разраства. Затова търговецът заживява дружно със фамилията си в влиятелен квартал в немския град Дрезден, където си обезпечава пряк достъп до борсата за търговията с тютюн в Средна и Западна Европа. Само за няколко години Кудоглу се трансформира в един от най-богатите българи.

Той е измежду най-уважаваните персони и в Германия. Въпреки това резервира патриархалното си образование и християнската си съпричастност. Още с идването си в Германия поема издръжката за обучение на български младежи от родния си край, които насочва към здравната просвета с концепцията те да се върнат в България и да практикуват там лекарската специалност.

Мащабната му благотворителна активност обаче се отключва след края на Балканските войни. По време на войните родното му село е изгорено, а съселяните му бягат в Пловдив. Когато схваща за това, търговецът незабавно изпраща 2000 златни наполеона, които са голяма сума за времето си, с цел да подкрепи бежанците от родния си край. С това дейностите му във връзка с бежанската вълна не стопират. До 1914 година той подарява помощ на стойност към 1 000 000 лв. на бежанци, инвалиди, сиропиталища, лечебни заведения и благотворителни сдружения.

След като България се включва в Първата международна война, той прави дарения на разнообразни сдружения, като с негови средства са открити 11 безвъзмездни трапезарии, в които всеки ден се раздава топла храна на над 1000 деца на фронтоваци. След войната благотворителността му е още по-силна и огромна. През 1920 година Кудоглу внася в Българската академия на науките 100 000 лв. за фонд на негово име, приходите от който са предопределени за издаване на литературни писания.

Само през 1921 година подарява 130 000 лв. на фонд „ Иван Вазов “. 100 000 лв. на фонд „ Цанко Церковски “, 50 000 лв. на Министерството на просветата и4 10 000 лв. на фонд „ Автономия на университета “.

От 1919 до 1926 година сумата, употребена от Димитър Кудоглу за щедрост, доближава 2 500 000 лв..

Докато подарява тези големи суми търговецът не разрешава на своите родственици да разясняват проявената от него благотворителност с думите: „ Каквото съм направил, то е за положителното на хората, а не с цел да разказвате за мен “.

В персоналния си живот Кудоглу няма подобен триумф, какъвто има в бизнеса. Въпреки че бракът му е благополучен, двамата със брачната половинка му не могат да имат деца. През 1923 година Екатерина Кудоглу умира след дълго боледуване и тежко лекуване в Италия.

Само няколко месеца след гибелта й Димитър стартира да построява Дома на благотворителността и националното здраве в Пловдив. За задачата през 1926 година закупува за 5 милиона лв. постройката на хотел „ Цар Симеон “ в града и финансира с още 3,5 милиона лв. нейното преустрояване и съоръжение с най-съвременна здравна инсталация. За да се устоя домът, той подарява за безконечни времена приходите от двата си тютюневи склада в Пловдив. По волята на донора лекуването на бедните е гратис, а на богатите платено. В здравното заведение се лекуват от най-различни заболявания стотици хиляди българи от Южна България. До 1944 година дарението на Димитър Кудоглу за дома надвишава 39 милиона лв..

Самият той умира през 1940 година и по свое предпочитание е заровен в Пловдив. Малко след гибелта му пловдивчани издигат негов бюст-паметник в градската градина. След идването на комунистите паметникът е демонтиран, а болничното заведение на Кудоглу е одържавена. През 1973 година постройката, закупена от благодетеля, е разрушена, с цел да се разшири Централната поща.

Инфо: Бгспомен