Проф. Ива Христова: COVID-19 ще стане настинка - който не е ...
- Мнозина предвиждат нова вълна на пандемията поради делта разновидността със старта на есента?
- Този вид в действителност заразява по-лесно и ще се ускори до месец-два. А със захлаждането ще пристигна нараснала заболяемост. Но няма да стигнем пиковете от предходната есен.
Поразените от делта разновидността са младежи, единствено единият постъпи в „ Пирогов “
Индийската разновидност е 60% по-заразна, само че не и по-смъртоносна
Контрол на границите и проби на пасажерите от рисковите страни е наложителен
- Проф. Христова, първите случаи у нас на делта (индийския) разновидността на ковид са факт, какво към този момент знаем за тях?
- Със сигурност не са единствено въпросните 7 проби в столичното трамвайно хранилище. Те са върхът на айсберга. Сега сътрудници от столичното РЗИ изследват контактни и родственици на инфектираните с делта. Още не е ясно от кое място се е появил този най-нов за страната вид на ковид. Сигурно ще излязат и други позитивни, които ще изследваме. Заповедта на здравния министър Стойчо Кацаров за наложително секвениране на 10 % от всички проби е хубава. И ще даде резултат. Освен това наложително ще се изследват проби на инфектирани след имунизиране, на към този момент изкарали ковид, както и от хора, завърнали се от чужбина. Така ще има по-ясна картина.
- Как са инфектираните хора от трамвайното хранилище?
- Става въпрос за младежи, всички са на домашно лекуване - без един. Той влезе с двустранна пневмония в „ Пирогов “, в тежко положение, само че е нормализиран. Към момента е добре.
- Какви ограничения може да ни спасят от нов пик, с изключение на имунизациите, несъмнено?
- Целта е да изгладим пика, да го свалим, да не е високо стърчащ, а заболяемостта да върви гладко, с отсечен връх. Да, имунизацията защищава и от индийския вид. Преболедувалите също имат имунитет. Добре е обаче както имунизираните, по този начин и преболедувалите да си сложат трета ваксина преди началото на сезона, защото есента чакаме още веднъж покачване на случаите.
Другото е непоколебим надзор по границите, да се не разрешава влизането на жители от рискови дестинации, на други да бъдат правени бързи проби на място.
- Възможно ли е толкоз добър надзор през лятото, когато стотици хиляди българи се завръщат в родината си за отмора? Знаем, една Англия към този момент е цялостна със инфектирани с делта разновидността?
- И Англия, и Португалия, има и други страни, където ситуацията е такова. Да, би трябвало да се вършат проби на влизащите от тези страни. Министерството създава също зони за другите райони според от риска. Но това е работа на други хора, не на НЦЗПБ.
- Между другото, някой от тези хора от депото имал ли е ваксина, преболедувал ли е към този момент?
- Нямам такава информация. Колегите от РЗИ я търсят. Но в бъдеще и нашият Център ще събира сходна информация при постъпване на позитивните проби.
- Колко по-заразен е този делта вид на ковид?
- Около 60 % по-заразен от английския, който пък беше много по-заразен от първия.
- А по-смъртоносен ли е по отношение на другите разновидности на коронавирус?
- Медицината не е на изрично мнение. Но по публични данни не е. Протича сходно на останалите.
- Да напомним - вирусът мутира, тъй че да оцелява по-лесно?
- Да, към този момент оцеляват четири разновидността главно - бразилски, южноафрикански, делта и английски. Като виждам развиването на пандемията, делта гони лидерската позиция и скоро ще я стигне.
- Четох данни, че при делта разновидността болестта протича по-тежко при младите?
- Не, просто се среща много по-често при младите. Те се отнасят много лековерно към риска от заразяване. Силни организми, до момента не са се срещали с вируса и той ги нападна. Неслучайно чиновниците на трамвайното хранилище са на възраст сред 30 и 40 години.
- Ваксиниране, надзор на границите, допустимо ли е да се стигне до нови ограничения поради този индийски вид?
- Не, просто би трябвало да се наблюдават деликатно епидемиологичните гърмежи. Е, в случай че случаите хвръкнат още веднъж до няколко хиляди дневно, несъмнено ще се върнат някои ограничения. Но нямам доверие.
- Центърът Ви управлява още куп заболявания, какво е ситуацията, има ли взрив на друга болест?
- Не, коронавирус измести всички. Болестите на дихателните пътища са в пъти по-малко. Сега е пикът на кърлежите, само че той е съпоставим с предходната година и много по-слаб от предходни. Обяснявам си го, че въпреки всичко хората се лимитират къде вървят.
- На какво ни научи пандемията?
- Да сме постоянно в бойна подготвеност, не се знае от кое място ще се появи нов вирус. Но ние сме го минали преди с антракс, ебола, какво ли не. Иска се готовност на фрагментите. Бързо да превключат. Разбира се, нужна е и съвременна инсталация. Благодарение на една от оперативните стратегии доставихме такава за милиони. Иначе не става. Иска се натренираност, а сътрудниците я имат.
- Грешките, които бяха позволени от началото на пандемията?
- Може би малко повече шаш и суматоха, до момента в който се провеждат нещата. Нормално, нов, чужд вирус, ограниченията се акцентират малко допълнително. Но да вземем за пример затварянето на планините беше ненужно. Казвам го освен тъй като съм разпален алпинист. Там просто хората не са начесто.
Но един нов вирус постоянно сее гибел, изначало нищо не се знае.
- Кадър сте на Националния център за заразни и паразитни заболявания, дълги години работите там, а в този момент сте към този момент и шеф вместо пенсионирания проф. Тодор Кантарджиев. Как се чувствате?
- Запозната съм с работата, тъй че терзания в това връзки нямах. Натовари ме стресът от неочакваната промяна, натовари ме отговорността. Друго е, когато от теб зависят решенията. Приех го с схващане. Познавам хората, желая да им дам най-хубавата среда. Те от дълго време са спокойни, същински експерти. А и аз съм с тях всеки ден. Проблеми няма.
- Чувате ли се с проф. Кантарджиев?
- Чувам се, виждаме се, идва от време на време. Той въпреки всичко е кадър на НЦЗПБ. И след пенсионирането е подготвен да помогне.
- Хубав е този звук на предаване на директорския пост.
- Това е университетският звук. Така би трябвало да бъде.
- Банален въпрос, само че по кое време ще завърши всичко това? Хората имат възприятието, че след английския идва индийският, след индийския ще има и нов, и нов вариант…
- Няма да завърши, вирусът няма къде да отиде. Ще придобием имунитет, коронавирус ще стане като сезонна простуда. Който не е имунизиран, ще го кара. Но ще се приспособяваме и ще го караме леко, накрак. Ще стане част от всички познати вируси, които водят до хрема и кашлица. Това е див вирус, само че ще го опитомим. Ще натрупаме имунитет, несъмнено още една година ще ни би трябвало. Виждате, в някои страни процентът на имунизирани е голям и се приказва към този момент за единични случаи. Ние сме инертни.
- Направо последни в Европа по избор за имунизация. Защо сме такива томаневерници?
- Българите не имаме вяра на специалистите си, които пък говореха разнопосочно. Стана по този начин, че доста лековерно хората се доверяват на неща, които са надалеч от науката. Всеки самичък взема решение за себе си, само че считам, че малко ни е едва това възприятие за принадлежност към обществото. Ако ние като общество не се обединим с тази обща цел, несъмнено, че вирусът ще напредне. Който не се имунизира, ще срещне вируса и ще натрупа имунитет. Но за какво това да става по сложния метод! Защо би трябвало да се разболяваме, да отсъстваме със седмици от работа, да не приказваме за необратимите положения. И то при изискване че за разлика от други страни, имунизацията е налична за всички. Може да избираме и е безвъзмездна.
- Може би роля за нежеланието на множеството българи да се ваксинират изигра и много черният пиар на „ АстраЗенека “, напряко би трябвало да се учи?
- Всички ваксини са положителни, толкоз са проверявани, че не би трябвало да имаме подозрения. Която и да е, ще свърши работа. Много дребен % от имунизираните стигат до боледуване и то протича много по-леко.
Визитка
Проф. Ива Христова смени проф. Тодор Кантарджиев като шеф на Национален център по заразни и паразитни заболявания до нов конкурс. Кадър на Центъра, тя е посочена и като новия непрекъснат началник. Доктор е на медицинските науки, доктор с 30 година стаж с 2 специалности - по микробиология и по вирусология. Главен координатор на експертния съвет по вирусология към Министерството на здравеопазването. Национален координатор е в Европейския център за предварителна защита и надзор на заболяванията. Автор на над 200 изявления, 80 от които в влиятелни международни научни списания. Ръководител на българския екип в няколко европейски научни плана. Научните <210> ползи са основно в региона на диагностиката, имунологията и епидемиологията на вирусни и бактериални инфекции.
- Този вид в действителност заразява по-лесно и ще се ускори до месец-два. А със захлаждането ще пристигна нараснала заболяемост. Но няма да стигнем пиковете от предходната есен.
Поразените от делта разновидността са младежи, единствено единият постъпи в „ Пирогов “
Индийската разновидност е 60% по-заразна, само че не и по-смъртоносна
Контрол на границите и проби на пасажерите от рисковите страни е наложителен
- Проф. Христова, първите случаи у нас на делта (индийския) разновидността на ковид са факт, какво към този момент знаем за тях?
- Със сигурност не са единствено въпросните 7 проби в столичното трамвайно хранилище. Те са върхът на айсберга. Сега сътрудници от столичното РЗИ изследват контактни и родственици на инфектираните с делта. Още не е ясно от кое място се е появил този най-нов за страната вид на ковид. Сигурно ще излязат и други позитивни, които ще изследваме. Заповедта на здравния министър Стойчо Кацаров за наложително секвениране на 10 % от всички проби е хубава. И ще даде резултат. Освен това наложително ще се изследват проби на инфектирани след имунизиране, на към този момент изкарали ковид, както и от хора, завърнали се от чужбина. Така ще има по-ясна картина.
- Как са инфектираните хора от трамвайното хранилище?
- Става въпрос за младежи, всички са на домашно лекуване - без един. Той влезе с двустранна пневмония в „ Пирогов “, в тежко положение, само че е нормализиран. Към момента е добре.
- Какви ограничения може да ни спасят от нов пик, с изключение на имунизациите, несъмнено?
- Целта е да изгладим пика, да го свалим, да не е високо стърчащ, а заболяемостта да върви гладко, с отсечен връх. Да, имунизацията защищава и от индийския вид. Преболедувалите също имат имунитет. Добре е обаче както имунизираните, по този начин и преболедувалите да си сложат трета ваксина преди началото на сезона, защото есента чакаме още веднъж покачване на случаите.
Другото е непоколебим надзор по границите, да се не разрешава влизането на жители от рискови дестинации, на други да бъдат правени бързи проби на място.
- Възможно ли е толкоз добър надзор през лятото, когато стотици хиляди българи се завръщат в родината си за отмора? Знаем, една Англия към този момент е цялостна със инфектирани с делта разновидността?
- И Англия, и Португалия, има и други страни, където ситуацията е такова. Да, би трябвало да се вършат проби на влизащите от тези страни. Министерството създава също зони за другите райони според от риска. Но това е работа на други хора, не на НЦЗПБ.
- Между другото, някой от тези хора от депото имал ли е ваксина, преболедувал ли е към този момент?
- Нямам такава информация. Колегите от РЗИ я търсят. Но в бъдеще и нашият Център ще събира сходна информация при постъпване на позитивните проби.
- Колко по-заразен е този делта вид на ковид?
- Около 60 % по-заразен от английския, който пък беше много по-заразен от първия.
- А по-смъртоносен ли е по отношение на другите разновидности на коронавирус?
- Медицината не е на изрично мнение. Но по публични данни не е. Протича сходно на останалите.
- Да напомним - вирусът мутира, тъй че да оцелява по-лесно?
- Да, към този момент оцеляват четири разновидността главно - бразилски, южноафрикански, делта и английски. Като виждам развиването на пандемията, делта гони лидерската позиция и скоро ще я стигне.
- Четох данни, че при делта разновидността болестта протича по-тежко при младите?
- Не, просто се среща много по-често при младите. Те се отнасят много лековерно към риска от заразяване. Силни организми, до момента не са се срещали с вируса и той ги нападна. Неслучайно чиновниците на трамвайното хранилище са на възраст сред 30 и 40 години.
- Ваксиниране, надзор на границите, допустимо ли е да се стигне до нови ограничения поради този индийски вид?
- Не, просто би трябвало да се наблюдават деликатно епидемиологичните гърмежи. Е, в случай че случаите хвръкнат още веднъж до няколко хиляди дневно, несъмнено ще се върнат някои ограничения. Но нямам доверие.
- Центърът Ви управлява още куп заболявания, какво е ситуацията, има ли взрив на друга болест?
- Не, коронавирус измести всички. Болестите на дихателните пътища са в пъти по-малко. Сега е пикът на кърлежите, само че той е съпоставим с предходната година и много по-слаб от предходни. Обяснявам си го, че въпреки всичко хората се лимитират къде вървят.
- На какво ни научи пандемията?
- Да сме постоянно в бойна подготвеност, не се знае от кое място ще се появи нов вирус. Но ние сме го минали преди с антракс, ебола, какво ли не. Иска се готовност на фрагментите. Бързо да превключат. Разбира се, нужна е и съвременна инсталация. Благодарение на една от оперативните стратегии доставихме такава за милиони. Иначе не става. Иска се натренираност, а сътрудниците я имат.
- Грешките, които бяха позволени от началото на пандемията?
- Може би малко повече шаш и суматоха, до момента в който се провеждат нещата. Нормално, нов, чужд вирус, ограниченията се акцентират малко допълнително. Но да вземем за пример затварянето на планините беше ненужно. Казвам го освен тъй като съм разпален алпинист. Там просто хората не са начесто.
Но един нов вирус постоянно сее гибел, изначало нищо не се знае.
- Кадър сте на Националния център за заразни и паразитни заболявания, дълги години работите там, а в този момент сте към този момент и шеф вместо пенсионирания проф. Тодор Кантарджиев. Как се чувствате?
- Запозната съм с работата, тъй че терзания в това връзки нямах. Натовари ме стресът от неочакваната промяна, натовари ме отговорността. Друго е, когато от теб зависят решенията. Приех го с схващане. Познавам хората, желая да им дам най-хубавата среда. Те от дълго време са спокойни, същински експерти. А и аз съм с тях всеки ден. Проблеми няма.
- Чувате ли се с проф. Кантарджиев?
- Чувам се, виждаме се, идва от време на време. Той въпреки всичко е кадър на НЦЗПБ. И след пенсионирането е подготвен да помогне.
- Хубав е този звук на предаване на директорския пост.
- Това е университетският звук. Така би трябвало да бъде.
- Банален въпрос, само че по кое време ще завърши всичко това? Хората имат възприятието, че след английския идва индийският, след индийския ще има и нов, и нов вариант…
- Няма да завърши, вирусът няма къде да отиде. Ще придобием имунитет, коронавирус ще стане като сезонна простуда. Който не е имунизиран, ще го кара. Но ще се приспособяваме и ще го караме леко, накрак. Ще стане част от всички познати вируси, които водят до хрема и кашлица. Това е див вирус, само че ще го опитомим. Ще натрупаме имунитет, несъмнено още една година ще ни би трябвало. Виждате, в някои страни процентът на имунизирани е голям и се приказва към този момент за единични случаи. Ние сме инертни.
- Направо последни в Европа по избор за имунизация. Защо сме такива томаневерници?
- Българите не имаме вяра на специалистите си, които пък говореха разнопосочно. Стана по този начин, че доста лековерно хората се доверяват на неща, които са надалеч от науката. Всеки самичък взема решение за себе си, само че считам, че малко ни е едва това възприятие за принадлежност към обществото. Ако ние като общество не се обединим с тази обща цел, несъмнено, че вирусът ще напредне. Който не се имунизира, ще срещне вируса и ще натрупа имунитет. Но за какво това да става по сложния метод! Защо би трябвало да се разболяваме, да отсъстваме със седмици от работа, да не приказваме за необратимите положения. И то при изискване че за разлика от други страни, имунизацията е налична за всички. Може да избираме и е безвъзмездна.
- Може би роля за нежеланието на множеството българи да се ваксинират изигра и много черният пиар на „ АстраЗенека “, напряко би трябвало да се учи?
- Всички ваксини са положителни, толкоз са проверявани, че не би трябвало да имаме подозрения. Която и да е, ще свърши работа. Много дребен % от имунизираните стигат до боледуване и то протича много по-леко.
Визитка
Проф. Ива Христова смени проф. Тодор Кантарджиев като шеф на Национален център по заразни и паразитни заболявания до нов конкурс. Кадър на Центъра, тя е посочена и като новия непрекъснат началник. Доктор е на медицинските науки, доктор с 30 година стаж с 2 специалности - по микробиология и по вирусология. Главен координатор на експертния съвет по вирусология към Министерството на здравеопазването. Национален координатор е в Европейския център за предварителна защита и надзор на заболяванията. Автор на над 200 изявления, 80 от които в влиятелни международни научни списания. Ръководител на българския екип в няколко европейски научни плана. Научните <210> ползи са основно в региона на диагностиката, имунологията и епидемиологията на вирусни и бактериални инфекции.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ