Канадски учен: Заблуда e, че Омикрон ще сложи край на пандемията. Какъв е изходът?
Мнозина от нас претърпяха зараза с COVID-19, някои по-леко, а други с трайни и инвалидизиращи резултати
Публикация в
За страдание не всички съумяха да се преборят – почивай в мир, дядо, написа Блейк Мърдок, старши теоретичен помощник в Института по опазване на здравето в Едмънтън, Канада.
Но ще могат ли телата ни да се оправят, да речем, с още десетина инфекции от COVID-19 през идващите три години? Това не е ненужно всяване на суматоха, а изцяло вероятен сюжет, подбуден от метода, по който се отнасяме към Омикрон.
Идеята, че Омикрон ще сътвори стаден имунитет по-траен от няколко месеца е всеобща илюзия, популяризирана от всички медии. Няма по какъв начин такава илюзия да не хване дикиш в един свят изцяло отпаднал от пандемията. Тя скъсва с публикуваното разбиране от единствено три месеца преди появяването на Омикрон, че няма никакви изгоди от всеобщо заразяване с вируса.
Вземете за образец скорошна публикация в „ Ню Йорк Таймс”, озаглавена „ Служител на СЗО: разпространяването на Омикрон може да постави завършек на „ спешната фаза “ на пандемията “. Заглавието и водещата концепция се основават на изразената от европейския шеф на Световната здравна организация „ правдоподобна вяра за стабилизация “, макар че различен откъс в публикацията от генералния шеф на СЗО предизвестява какъв брой рисково е този тип мислене и по какъв начин изискванията са идеални за производството на нови разновидности.
Истината е, че принуждаваме вирусът зад COVID-19 да мутира в невиждани до момента мащаби. Заразяването на огромна част от света генерира трилиони и трилиони вируси. И тъй като светът е избрал да не подхваща съответни ограничения за предотвратяване на публично здраве, новите разновидности ще бъдат еволюционно подбрани да заобикалят отбраната и от имунизация, и от зараза. И апропо, новите разновидности не постоянно са по-меки от предхождащите ги – и Алфа, и Делта бяха по-тежки от истинския вариант.
Въпреки че безспорно ще има други разновидности, най-вероятният правоприемник на Омикрон към този момент е прочут: Омикрон BA.2. Този вирус би трябвало да се схваща като собствен личен вид, защото има доста спомагателни разновидности. Ръководителят на организацията за публично здраве в Дания, където BA.2 набира скорост, споделя, че хората, преболедували Омикрон, могат да се заразят наново с BA.2 скоро по-късно. Реинфекциите не са вест: две трети от хората в Англия, които са хванали Омикрон, споделят, че преди този момент са имали COVID-19.
Възможно е скоро СЗО да даде на BA.2 лично име от гръцката писменост, защото подвариантът към този момент е преобладаващ в Индия и нараства експоненциално в Европа, измествайки истинския Омикрон. Канада към този момент е записала повече от 100 случая.
И по този начин, подготвени ли са всички прекарали Омикрон през декември и януари, да се разболеят от COVID-19 още веднъж през март?
Освен че играем съветска рулетка с риска от тежко протичане, непрекъснатите реинфекции пораждат големи опасения по отношение на дългия Коронавирус, водещ до неработоспособност. Наред с известните опасности като увреждане на органи, инфаркти, инсулти и детски диабет, учените откриват доказателства, че лекият и сдържан COVID-19 може да аргументи увреждане и дисфункция на имунната система. Това отваря път на голям брой имунодефицитни и/или автоимунни проблеми, правейки последващите реинфекции с COVID-19 по-тежки.
Разбира се, остава вярата, че непрекъснатата актуализация на имунизациите и антивирусните медикаменти ще са кол в колелото на дълготрайните резултати на COVID-19, само че няма гаранции. Това, което е съвсем несъмнено, е, че неимунизираните ще са в по-висок риск от неприятно протичане.
Ако продължим да третираме трансмисията на Омикрон като неизпълним проблем, правещ инфекцията неизбежна, одобряваме да живеем с пандемията за неопределен срок, тъй като магическо решение към момента не съществува. Актуализациите на имунизациите, като тази за Омикрон на Pfizer, не са подготвени в точния момент за интервала на най-голяма потребност.
Време е да престанем да бъдем толкоз късогледи. Ако продължим да подхождаме към всеки вид като към финален, в никакъв случай няма да се измъкнем от пандемията. Хората, които предупреждаваха, че още не му се вижда края, бяха пренебрегнати на съвсем всяка крачка, макар че бяха прави всякога. Можем да продължим да се залъгваме, че бъркат или можем да се вслушаме в техните рекомендации:
– маски N95 за всички,
– радикални промени във вътрешната вентилация и пречистване,
– имунизации и антивирусни препарати за целия свят и
– ограничения за фактически ограничение на предаването,
до момента в който науката не успее да изпревари темпа на вирусната разновидност.
Превод: Жана Цонева, Колектив за публични интервенции
От
Публикация в
За страдание не всички съумяха да се преборят – почивай в мир, дядо, написа Блейк Мърдок, старши теоретичен помощник в Института по опазване на здравето в Едмънтън, Канада.
Но ще могат ли телата ни да се оправят, да речем, с още десетина инфекции от COVID-19 през идващите три години? Това не е ненужно всяване на суматоха, а изцяло вероятен сюжет, подбуден от метода, по който се отнасяме към Омикрон.
Идеята, че Омикрон ще сътвори стаден имунитет по-траен от няколко месеца е всеобща илюзия, популяризирана от всички медии. Няма по какъв начин такава илюзия да не хване дикиш в един свят изцяло отпаднал от пандемията. Тя скъсва с публикуваното разбиране от единствено три месеца преди появяването на Омикрон, че няма никакви изгоди от всеобщо заразяване с вируса.
Вземете за образец скорошна публикация в „ Ню Йорк Таймс”, озаглавена „ Служител на СЗО: разпространяването на Омикрон може да постави завършек на „ спешната фаза “ на пандемията “. Заглавието и водещата концепция се основават на изразената от европейския шеф на Световната здравна организация „ правдоподобна вяра за стабилизация “, макар че различен откъс в публикацията от генералния шеф на СЗО предизвестява какъв брой рисково е този тип мислене и по какъв начин изискванията са идеални за производството на нови разновидности.
Истината е, че принуждаваме вирусът зад COVID-19 да мутира в невиждани до момента мащаби. Заразяването на огромна част от света генерира трилиони и трилиони вируси. И тъй като светът е избрал да не подхваща съответни ограничения за предотвратяване на публично здраве, новите разновидности ще бъдат еволюционно подбрани да заобикалят отбраната и от имунизация, и от зараза. И апропо, новите разновидности не постоянно са по-меки от предхождащите ги – и Алфа, и Делта бяха по-тежки от истинския вариант.
Въпреки че безспорно ще има други разновидности, най-вероятният правоприемник на Омикрон към този момент е прочут: Омикрон BA.2. Този вирус би трябвало да се схваща като собствен личен вид, защото има доста спомагателни разновидности. Ръководителят на организацията за публично здраве в Дания, където BA.2 набира скорост, споделя, че хората, преболедували Омикрон, могат да се заразят наново с BA.2 скоро по-късно. Реинфекциите не са вест: две трети от хората в Англия, които са хванали Омикрон, споделят, че преди този момент са имали COVID-19.
Възможно е скоро СЗО да даде на BA.2 лично име от гръцката писменост, защото подвариантът към този момент е преобладаващ в Индия и нараства експоненциално в Европа, измествайки истинския Омикрон. Канада към този момент е записала повече от 100 случая.
И по този начин, подготвени ли са всички прекарали Омикрон през декември и януари, да се разболеят от COVID-19 още веднъж през март?
Освен че играем съветска рулетка с риска от тежко протичане, непрекъснатите реинфекции пораждат големи опасения по отношение на дългия Коронавирус, водещ до неработоспособност. Наред с известните опасности като увреждане на органи, инфаркти, инсулти и детски диабет, учените откриват доказателства, че лекият и сдържан COVID-19 може да аргументи увреждане и дисфункция на имунната система. Това отваря път на голям брой имунодефицитни и/или автоимунни проблеми, правейки последващите реинфекции с COVID-19 по-тежки.
Разбира се, остава вярата, че непрекъснатата актуализация на имунизациите и антивирусните медикаменти ще са кол в колелото на дълготрайните резултати на COVID-19, само че няма гаранции. Това, което е съвсем несъмнено, е, че неимунизираните ще са в по-висок риск от неприятно протичане.
Ако продължим да третираме трансмисията на Омикрон като неизпълним проблем, правещ инфекцията неизбежна, одобряваме да живеем с пандемията за неопределен срок, тъй като магическо решение към момента не съществува. Актуализациите на имунизациите, като тази за Омикрон на Pfizer, не са подготвени в точния момент за интервала на най-голяма потребност.
Време е да престанем да бъдем толкоз късогледи. Ако продължим да подхождаме към всеки вид като към финален, в никакъв случай няма да се измъкнем от пандемията. Хората, които предупреждаваха, че още не му се вижда края, бяха пренебрегнати на съвсем всяка крачка, макар че бяха прави всякога. Можем да продължим да се залъгваме, че бъркат или можем да се вслушаме в техните рекомендации:
– маски N95 за всички,
– радикални промени във вътрешната вентилация и пречистване,
– имунизации и антивирусни препарати за целия свят и
– ограничения за фактически ограничение на предаването,
до момента в който науката не успее да изпревари темпа на вирусната разновидност.
Превод: Жана Цонева, Колектив за публични интервенции
От
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ