Мнозина изтълкуваха искането на референдум за еврото от Румен Радев

Мнозина изтълкуваха настояването на референдум за еврото от Румен Радев като главен знак за квалифицирания от него партиен план. Макар никой да не знае какво тъкмо има намерение президентът, сигналите в тази посока са доста. Желанието за референдум е в синхрон с отдавнашните му старания да бъде водач на тъкмо избран електорат, явно с мисъл в вероятност (вижте му единствено така наречен..). Има един огромен проблем обаче. Той е, че в случай че еврото в действителност е цел на първото топче на бъдещата партия, то гръмна неуместно рано. До президентските избори има година и половина, 20 месеца до края на пълномощията. Няма доктрина в учебниците по политически инженеринг, нито образец от международната история, при които топката в правенето на такава партия да е тупана успешно толкоз дълго време.

Няколко разяснения " какъв е казусът ". Радев е държавен глава, това е институционално надпартийна фигура. Колаборирайки с всички съществени политически сили на интервали през осемте години до момента от началото на президентстването му, само че и остро враждувайки с тях в други интервали, той запази този статут. На него се дължи рейтингът му. Слизане публично на партийния терен до януари 2027 година е невероятно. Възможно е импровизирано. И в случай че топчето е пукнало в този момент, това значи през всичките 20 месеца да се играе филмът

" не върша партия, тя сама се прави "

Толкова дълго неофициално бабуване на план няма по какъв начин да се реализира сполучливо чисто механически, минимум тъй като персонално двуличие, афиширане на забъркани хора и така нататък ще изядат от президентския рейтинг. Освен това 20 месеца са прекомерно доста за политическо обмисляне. Никой не може да каже какви тъкмо ще бъдат потребностите, вътрешните трендове, интернационалната конюнктура и така нататък Към фактора с времето следва да се добави и кардиналният проблем, действителен постоянно при превръщането на един (бивш) държавен глава в партиец - това са

изцяло разнообразни светове

със свои аршини, хорски упования, изисквани качества.

Не по този начин стоят нещата с различен вид политици. Бойко Борисов отново към година и половина налива основите на ГЕРБ. Но той в никакъв случай не е " олицетворявал единственото на нацията ". Борисов дори бе сменял партиите (кандидат-депутат от НДСВ). Симеон Сакскобургготски бе молен на крайници в Мадрид за " национално придвижване ", народът го очакваше - царят притежаваше самичък по себе си предплатен електорален капитал. При Радев капиталът постоянно се е простирал от-до президентската институция - посредством

" Не съм от партиите "

Той не е нито присъдружния на ГЕРБ Плевнелиев, нито " обществения " Първанов, нито децата на Съюз на демократичните сили Стоянов и Желев. Бидейки възприемани посредством избрани партии, те можеха да си разрешат да играят партийно " иди ми -дойди ми " (макар неуспешно). За Радев удачната тактичност, в случай че ще сменя терена, е основаване на групировка оптимално късно през мандата и след него. 20 месеца са самоубийствени. И без това тематиката " Радев прави партия " още в този момент е прегоряла, камо ли след 20 месеца.

С други думи, януари 2027 година е толкоз надалеч, че е допустимо хората тогава изобщо да са не запомнили, че Радев е желал в миналото референдум. Ако се съди по " бежанския апокалипсис " след Шенген, то най-вероятно въпросът

" Знаете ли какво направи Радев на 9 май 2025 година? "

ще бъде измежду най-трудните в " Стани богат " - тъй като апокалипсисът след еврото би бил толкоз огромен, колкото след Шенген - никакъв. Населението ще е не запомнило героите от личната си нервност. Още по-сигурно народът ще не помни, в случай че еврото не бъде въведено.

Поради всичко това извънредно рискованият ход с откровения бойкот на еврото е с по-скоро с външен получател (; допустимо е и Съединени американски щати при настоящата борба с ЕС). А " правенето на партия " - цел апропо - като поддържане на една непрекъсната алтернатива. Ако въпреки всичко тя е най-първи претекст... - откровена нелепост. Същото по този начин следва да се означи, че от дълго време в президентски съветници и дущеприказчици проличава доста повече предпочитание за партия, в сравнение с в самия Радев. Тикат го,

страдат, че още на са трудоустроени в новото Национална движение „Симеон Втори",

новия ГЕРБ. И тъй като цялата тази тематика е и чисто експертна (кое какво да се направи, по какъв начин, по кое време...), систематизирано може да се заключи, че не проличава обилие от разсъдък в " политическите спецове ", асистиращи на водача.

Разбира се, съществува още една догадка - топчето гръмва като начало на 20-месечна артилерийска канонада. Което би значело, че концепцията на настояването за референдум е страната да се хвърли в немислим, заплашителен безпорядък - оттатък еврото като проблем. Ако е по този начин, поколенията няма да простят на Радев и душеприказчиците.