Множество централни банки намалиха основните лихви до нула по време

Множество централни банки понижиха главните лихви до нула по време на международната финансова рецесия, с цел да подсилят растежа. Десет години по-късно лихвите остават прекомерно ниски в доста страни. Макар че международната стопанска система се възвръща, бъдещите спадове са неизбежни.

Тежките рецесии исторически изискват сред 3 и 6 процентни пункта понижаване на лихвите. Ако скоро избухне нова рецесия, малко страни ще имат място за маневри, с цел да отговорят, показват в свое проучване от Международния валутен фонд.

За да избегнат този проблем, специалистите имат ново решение.

Колко ниско можем да слезем?

В свят без кеш няма да има долна граница на лихвите. Централната банка може да понижи лихвите от, да кажем, 2 % до минус 4 %, с цел да се оправи с тежка криза. Намаляването ще се придвижи при депозитите, заемите и облигациите. Без разполагаем кеш, депозитантите ще би трябвало да заплащат отрицателната рента, с цел да държат парите си в банка, което ще направи потреблението и инвестциите по-атрактивно. Това ще поддържа кредитирането, търсенето и ще подтиква стопанската система.

Когато обаче имаш кеш, намаляването на лихвите в отрицателна територия става невероятно. Кешът има същата покупателна дарба като банковите депозити, само че при нула рента. Още повече, кешът може да бъде получен в неограничени количество в подмяна на банкови пари (т.е. против счетоводни записи).

Затова, вместо да заплаща лихви, човек може просто да държи кеш. Кешът е безвъзмездна алтернатива при нула рента и играе ролята на дъно за намаляването на лихвите.

Под нулата

Единият вид за рухване на лихвите под нулата би бил да се отървем изцяло от кеша. Но това е надалеч от лесна задача. Затова от Международния валутен фонд изследват опцията централните банки да създадат тъй че кешът да губи стойност дружно с лихвите.

Предложението е централната банка да раздели паричната база на две обособени локални валути: кеш и електронни пари. Е-парите ще се издават единствено електронно и ще заплащат каквато рента е избрана от централната банка, а кешът ще има валутен курс против тях.

Именно този курс на обмяна е основен за предлагането, акцентират специалистите. Когато лихвеният % върху е-парите е отрицателен, централната банка ще трансформира обменният курс на кешът против е-парите да понижава със същия ритъм, каквито са лихвите. В този случай кешът ще се обезценява против е-парите.

Пример

Нека си представим, че главната рента върху банковия ви депозит от 100 лв. е минус три %. Както и че централната банка разгласи през днешния ден, че кешът ще бъде обособена влаута и ще се обезценява против е-парите с три % на година.

Така обменният курс против е-парите ще понижава с три % годишно, т.е. от 1 на 0,97 след година. Така след 12 месеца ще имате 97 е-пари в сметката си.

Но в случай че вместо това сте решили да ги изтеглите и да ги държите кеш, след година тези 100 лв. ще могат да бъдат обменени против 97 електронни единици.В същото време магазините ще стартират да афишират цени в е-пари и в кеш. Така кешът ще губи стойност и като покупателна дарба, и против е-парите и по този начин няма да има повече смисъл да държите средствата си в кеш, вместо на депозит.

Плюсове и минуси

Макар че дуална система ще промени метода ни, по който мислим за парите, страните ще могат да вкарат концепцията със относително дребни промени що се отнася до рамките на централните банки.

Но въпреки всичко въвеждането на сходна система няма да е лесна. Ще изисква обилни промени в законодателството, както и голяма осведомителна акция. /money.bg