Време за четене: съдбите на еврейско момиче и отчаян войник се преплитат в емоционалния роман „Живеем днес“
Многобройните лица на войната и страданието, което неизбежно я съпътства, оживяват в прочувствения разказ от белгийската писателка, сценаристка и историк Еманюел Пирот , на който българските читатели към този момент могат да се насладят в майсторския превод на Валентина Бояджиева (ИК „ Сиела “).
Историята ни запраща обратно във времето, в последните месеци на Втората международна война, с цел да ни срещне с двама привидно изцяло разнообразни персонажи, чиито ориси се оказват неразривно свързани в лицето на най-жестокия спор, който светът е виждал . Конфликт, в който победител остава само гибелта.
Декември, 1944. Няколко дни преди коледната нощ голям брой бойци от двете страни на фронта са обречени да не доживеят Рождество, когато в финален обезверен опит да извърнат хода на войната на Западния фронт германците стартират изненадваща контраофанзива в белгийските Ардени.
По същото време едно забравено от света еврейско момиче е насила да напусне убежището на белгийския дом, в който се крие , и още веднъж да бъде предоставено на милостта на ориста. Този път в лицето на двама инцидентно срещнати американски бойци, които с принуда одобряват дребната Рьоне.
В секундата, в която Рьоне остава сама с бойците, те проговарят не на британски, както тя е очаквала, а на немски. Езикът на врага, който несъмнено не е желала да чува още веднъж.
Двамата се оказват елитни SS офицери, пратени под прикритие от лукавия Ото Скорцени, а Рьоне би трябвало да одобри, че гибелта най-накрая я е застигнала след всичките години на бягство.
Трима души влизат в заледената гора , където единственият различен звук с изключение на стъпките им е поклащането на високите борове, които като безмълвни колоси следят протичащото се. Ръце, лишили десетки човешки животи. Очи, видели врага да умира безчет пъти. Насочено оръжие, безупречно в своята акуратност. Един изстрел, който отеква в тишината. Двама индивида, които излизат отдолу под сенките на дърветата .
Еврейско момиче, измамило гибелта, и немски боец, избегнал още от позора. Двама непознати, които мечтаят за нов живот. И могат да го намерят единствено дружно.
Сърцераздирателен и прочувствен, само че в същото време непосредствен и праволинеен в посланието си, историческият разказ реалистично обрисува гротескния свят на войната и раните, които тя оставя в душите на всички забъркани.
С съвсем кино като чувство похвати Еманюел Пирот повлича читателите в изложба от въздействащи облици и многопластови персонажи, които, преди да бъдат съдружници или врагове, са преди всичко индивиди .
Историята ни запраща обратно във времето, в последните месеци на Втората международна война, с цел да ни срещне с двама привидно изцяло разнообразни персонажи, чиито ориси се оказват неразривно свързани в лицето на най-жестокия спор, който светът е виждал . Конфликт, в който победител остава само гибелта.
Декември, 1944. Няколко дни преди коледната нощ голям брой бойци от двете страни на фронта са обречени да не доживеят Рождество, когато в финален обезверен опит да извърнат хода на войната на Западния фронт германците стартират изненадваща контраофанзива в белгийските Ардени.
По същото време едно забравено от света еврейско момиче е насила да напусне убежището на белгийския дом, в който се крие , и още веднъж да бъде предоставено на милостта на ориста. Този път в лицето на двама инцидентно срещнати американски бойци, които с принуда одобряват дребната Рьоне.
В секундата, в която Рьоне остава сама с бойците, те проговарят не на британски, както тя е очаквала, а на немски. Езикът на врага, който несъмнено не е желала да чува още веднъж.
Двамата се оказват елитни SS офицери, пратени под прикритие от лукавия Ото Скорцени, а Рьоне би трябвало да одобри, че гибелта най-накрая я е застигнала след всичките години на бягство.
Трима души влизат в заледената гора , където единственият различен звук с изключение на стъпките им е поклащането на високите борове, които като безмълвни колоси следят протичащото се. Ръце, лишили десетки човешки животи. Очи, видели врага да умира безчет пъти. Насочено оръжие, безупречно в своята акуратност. Един изстрел, който отеква в тишината. Двама индивида, които излизат отдолу под сенките на дърветата .
Еврейско момиче, измамило гибелта, и немски боец, избегнал още от позора. Двама непознати, които мечтаят за нов живот. И могат да го намерят единствено дружно.
Сърцераздирателен и прочувствен, само че в същото време непосредствен и праволинеен в посланието си, историческият разказ реалистично обрисува гротескния свят на войната и раните, които тя оставя в душите на всички забъркани.
С съвсем кино като чувство похвати Еманюел Пирот повлича читателите в изложба от въздействащи облици и многопластови персонажи, които, преди да бъдат съдружници или врагове, са преди всичко индивиди .
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ